КЛИНИ, КЛИНИ, ЗАКЛИНВАЙ!

13 февруари 2018 17:25

Ако се пренесем във времето преди десетина века не ще намерим кабинети и гинеколози, оперативни стимулации за деца, родилни отделения, спорове за отнети плаценти и прочие. А пък бездетство пак е имало. Как тогава са се справяли тези хора, как са се множили и се населявали земята ни, покривали са я с живот, труд, радости и възхищения пред хубостта на земното лице?
Бездетната жена никога не е могла да се отпусне, да се порадва дълбоко на този свят. Тегоба е тегнела над душата й. Каквото родът е очаквал от нея, тя не е могла да го даде. Оставала е някак отвън на рода, тихо отродена от свекърва и свекър, от роднини и близки. Така се случва и днес. Предполагат го направата на жената и на света. 
И ето я девата на Средновековието. Сполучила да се задоми, несполучила да насели дома си с нов живот. Ами сега? Ако пет-шест години не роди, ще проговорят за нея, че е наказана за грях, „непълносправна“ е, половин човек.
А вече е пила отвара от „клинавче“, от корени на чемшир и люспи от кромид. Носила е камъче, зараснало в дърво, „мачкали“ са корема й баячки и баби. И през плевнята е минала, където са я въртяли на въжена люлка - да се разсуче усуканото въже, та и утробата й да се развърти, да се развие...И попа й чел за безплодие, ама пак нищо. 
Как тъй не хваща молитвата, защо ли не се отзовава Светата майка Богородица? – чудел се отецът навярно, ако е била по-твърда вярата му.
Пък някой ден научавал що неща езически е правила бездеткинята преди и тъй обяснявал на всеослушание неудачата си. После било в правата му да я отдели като шугава овца, незаслужила причастието му. Така още помрачнявал сърцето й, разболявал душата й докрай.
И къде тогава да се дене клетата булка, пътеката й през онези векове (Х-ХIII) я отвеждала на към гората, при богомила-врач. 
Само той можел да клини`. Клинели са хора, предимно мъже, почитани, сполучвали не веднаж в същото дело. И при това знаещи правилните заклинания.
А преобръщането на безплодието в зачеване ставало тъй. Отвеждал врачът жената и мъжа й при сурово дърво на открито, на къра. Между бряст, черница или дрян трябвало да се подбере дървото. Носел си гърненце с изворна вода и свредел. Със свредела пробивал дупка в дървото на височина на вулвата, а пресните трици изсипвал в гърнето, разбърквал и запойвал жената. После издърпвал конец от дрехата й, също от дрехата на мъжа й, навивал конците на дрянов клин и го набивал в отвора на дървото. И всичко туй – при пълно мълчание.
Заклинанието врачът е изричал в себе си, не е останало нийде записано, но в книгата ще изредя едни думи, които винаги са хващали ред. Те трябва не да се произнасят, ами да се преживяват. Само посредством духовната сила, въплътена в помисленото врачът може да постигне желаните промени на ДНК ниво. Митологични са корените на уподобяването, на смисловата еквивалентност между помисленото, изреченото и станалото. Митологични, но и твърде модерни. Тепърва се учим да въздействаме на материалния свят посредством мислите и думите си.
В един документиран разказ на жена за този обряд се умиляваме от спомена й: “Оно старецо не говори. Ама никак. Работи си неговото и си трае. Докато не свърши всичко не бива да говори. И да го питат нещо, он си трае. Иначе няма файда...Като свърши всичко и завърти обратно у дрвото, рече:“ Айде да е на живот и здраве! И си дойдат вече тука!“
Когато си тръгват, не се обръщат назад. Туй е забравила да каже.
А аз няма да забравя да ви открия, че този обряд работи и днес, а занапред, когато квантовата физика стане задължителна в училище, той ще работи още повече. Ще ви убеждавам нататък в книгата, че щом не е срамно да легнеш гола на операционната маса и непознати хора да дращят със скалпел в лоното ти, що да е срамно да се поразходиш до гората. Най-срамното е, че сме се отделили от планината и силата й, от дърветата и тревата, от изворите и потоците им. И като сме се отделили, свили сме се като мишки в циментените си дупки, та майката природа не смогва да ни открие, да ни поглади по главиците и да въздъхне: „Ох, мамините, и вие ще пораснете някой ден...“

Когато вече заченете, вие уж безплодни жени, и родите, (с този обряд или без него ) по плацентата се познава колко деца ще имате. Според древните канони броят на лешничетата, възлите по плацентата показват колко още е възможно.

Колкото до „прибирането“ на плацентите днес от родилните клиники има много да се говори. Но не му е тук мястото. Вече се роят първите звучни скандали.
Някога богомилите-врачове са съветвали:
- да се са пази плацентата, защото ако безплодна жена вземе парче от нея, ще роди, но родилката ще остане безплодна.
- заравяли са плацентата на скрито място, където не се стъпва. Под плодно дърво – най-добре.
Но затова друг път.
Писа рука Емилова

Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

БИЛКОВА ЗДРАВНИЦА

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

БЛАГОДАРНОСТИ

ДРЕВНИ ДОКУМЕНТИ

СТЪКЛОПИС

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ