ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

БАВНО РАЗМИНАВАНЕ II

Обичаш ме, мила,

а още си малка,

с игриви светулки разсъмваш мъгли.

И аз те обичам! Оръфах се. Жалко!

Отлитаха с птиците млади коси…

Прегръщаш ме нежно

със утрешна твърдост.

Игриви трапчинки разсъмват мечти…

Нима те докосвам със вчерашна давност,

заплита мига ни „едва“ и „преди“.

Ах, ето ни, мила,

стаени по спешност

в игриви копнежи. В безсънни луни.

И аз те целувам: Отпивам насрещност…

И морския залез пресъхва, нали…

Обичам те, мила.

И май прекалявам.

С игриви заблуди преливам, нали…

И ти ме поглеждаш: Разбъркваш ме само.

Как да отблъсна неспирни стрели!

Обичам те, мила…

А, май преповяхвам.

Игриви светулки догарят в сълзи.

И ти ме разбираш: Обърках се? Браво!

Поспряха се в нежност разбежни лъчи!

Партината свършва…

Оглеждам се нямо.

Игриви капчуци добавят следи.

И ти ме целуваш: За спомен е само.

И морския залез е спомен, нали…

Отстъпваш свенливо…

И аз съм бездомен.

В игривите устни замръзват вълни.

И ти ме разтапяш: сломен и чаровен.

Почакай ни миг?

Недей!

Остани…

 БЕЗГРЕШНИЦА НЯКАК

Бързо някак оседлавай

тихото греховно ложе!

Хрономера тича някак,

края ни да сложи.

Някак не отлагам вече-  

днес ми се живее!

Дотук някак съществувах-

повече не смея.

Някак искам да престъпя

пряко срам и суета,

че сърцето все е диво,

пита все за любовта…

Някак ръбовато вехне

кръглия ми мъж- окови.

Да разтуриме доспехи!

Да прегърнем воли!

Някак гордо се е врекъл

на служебнен кабинет.

Да завържеме стрелките

и да слеем силует!

Да се пием жадно, жадно,

да отпъдим есента,

да отлагаме сърдито

листопада на съня!

Някак дълго сме на пости

срещу кратък пищен миг.

На живота сме на гости-

днес и с първия си вик.

Някак няма да си казвам,

че е  спомен пролетта,

и че пламъка догаря

за чудесните неща.

Някак жалко- мръкна някяк-

да поделяме тела,

че децата някак чакат,

мама да стъкми храна!

Да събуем, някак тихо,

разблуденото легло.

Тихо мрака да прегърнем,

някак туй не е било.

Бързо някак да покажа

целомъдрен мизансцен!

Ах, ще съмне,

още има,

идва някак моя ден!

 ФЕЯ

Над люлката стара бдеше по право,

проправяха диря зористи лъчи.

Насмешливо нежна, припряно безгрешна,

начало на смисъл, едничка любов.

Хвърляше поглед през няколко чина,

играеха слънчеви зайчета с дни.

Сладкосолена, фатално скроена

вяра за спомен, първа любов.

Смело пререждаше чаши кафета,

посоки на дните чертаха звезди.

Невинно измамна, банално забавна

кръгла пътека, поредна любов.

Крачеше гордо в притихнала зала,

зенита на дните зареше в мечти.

Дръзко смутена, пред поход стаена

победа на сцена, законна любов.

Плахо пристъпваше с поглед през рамо,

пресъхваха дните в сълзи от мечти.

Напусто своена, за грях прекроена

небрежна утеха, тайна любов.

 МАЛКАТА ПРОДАВАЧКА

Здравей, на спирката принцесо

със топли езерни очи.

Как усмивката ти малка

устните ми разтопи!

В униформена къщурка

искриш зад разни красоти,

и цветни сънища сияят

с безброй мънистени луни.

Сред циклон на горди страсти

грее приказно лице

и до разклона прояснява

тротоарното небе.

-- Това го има лев надолу-

наум мърмори си бабе.

И казва:

-- Рестото е твое!

Долитат ангелски криле.

Разсветляваш, чипоноске,

вавилонска самота,

тротоара разцъфтяваш

с любов и капчица тъга.

Прощавай, мъничка принцесо,

и мен циклона ме зове.

До пет без пет при теб оставям

едно прегърнало сърце.

_____________________
Автор: Евгени Елмазов