БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част I

Година III, брой 41 (65), 1993г.

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА

   „Случи се“, пише 6 увода на своите „Беседи против богомилите“ Презвитер Козма, „в годините на правоверния цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано, Богунемил, който пръв започна да проповядва ерес в българската земя и за чието бледословие ще разкажем по-нататък.
   Създателят на антидогматичното и антифеодалното учение на богомилите е живял и създавал своята ерес по времето на цар Петър, за което свидетелстват не само „Беседите“ на Презвитер Козма, но и „Синодикът“ на цар Борил. Възникнало през X век, учението на поп Богомил печели все повече и повече привърженици, утвърждава се и се обогатява, вълнува умовете и сърцата на всички, които не одобряват феодалните порядки и начина на живот на висшето духовенство, царете и болярите. Най-широко разпространение богомилството получава в югозападните и южните български земи, т.е. в Тракия и Македония.
   При обсъждането на идейно-теоретичното наследство на богомилите можем да говорим за богомилска космогония /схващанията им за произхода на вселената/, антропогония /схващанията им за човека/ и есхатология /схващанията им за крайната съдба на света и човечеството/.
   Според поп Богомил и неговите ученици и последователи отначало съществувал само добрият бог, който бил безтелесен и човекоподобен. Той сътворил огромната вселена, която се състояла от познатите и признаваните от древните цивилизации основни начала - огън, въздух, вода и земя. Представите им за устройството на небесния мир отразявали това, което те виждали на земята: царство начело с бог - властелин, който управлявал своите поданици. Бог разполагал с един главен помощник /Сатанаил, Сатана, Самаил/ и с множество ангели. Сатанаил бил син на бога и приличал на него. Завидял на своя баща и решил да си създаде собствено царство. Успял да привлече част от ангелите, като ги примамвал с обещание да намали данъците им. Узнал за неговото дело, богът - властелин се разгневил и решил да го накаже. И тогава „светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице“. Независимо от това Сатанаил си създал земно царство и жестоко властвал във Видимия свят до идването на Христос. Негови служители били всички земни царе.
   Става ясно, че богомилите са дуалисти, т.е. те признават доброто и лошото начало, които са в постоянно противоборство. Тяхната религиозна философия има идеалистичен характер. Идеализмът им е обективен и в това отношение те не се различават от официалната църква, според която светът е създаден вън и независимо от съзнанието на хората.
   Що се отнася до схващанията им за човека, те също се характеризират с представите им за две враждебни същности, т.е. с дуализъм. У всеки човек има „добра душа“, вдъхната от бога, и „греховна плът“, направена от дявола. След смъртта му те се разделят и душата отива при своя създател.
   Особено значение има стремежът на богомилите да разкрият тайните на природата и човека, който не може да не се оцени положително. В същото време обаче те очакват „откровения свише“ и това прегражда пътя им към научното познание. Или с други думи, богомилската гносеология има объркан и противоречив характер.
   На фона на отрицателното отношение към богатите и богатствата богомилите издигат в култ бедността, умереността в храненето, аскетизма. Те подпомагали най-бедните и изпадналите в беда, а болните лекували, като се ръководели от евангелските принципи и примери на самия Христос.
   Според тях в обществото, устроено от бога-творец, няма да има болести и злини. В апокрифния Йоанов Апокалипсис, преведен през XI - XII в., е записано: „В бъдещото царство божие няма да има болести, ни житейски скърби...“
   В храненето си хората трябвало да бъдат умерени и скромни, да употребяват предимно растителна храна и да не консумират месо. Забранено било да се пие и вино. Богомилите проповядвали, че Сатанаил посадил лозата и че тя била греховното дърво /а не ябълката/, с което той си послужил, за да измами Ева и Адам. Те се стараят да убедят своите слушатели, че уж след потопа бог казал на Варух, че „всички ония, които пият много вино, правят всякакви зли неща“. И така, от засаждането на лозата до пиянството - всичко било дело на Сатанаил.
   Свидетели на разрухата след всяка война, изпитващи немотия, гладуващи, страдащи, богомилите са миролюбци, борци срещу войните и кръвопролитията. Обикновените богомили подготвяли и бунтове срещу властващите, докато „съвършените“ проповядвали примирение и отхвърляли всяка мисъл за насилие и съпротива срещу неправдите и феодалите. Смятало се, че „съвършените“ богомили са носители на светия дух I - те били образец на мъдрост и нравствена чистота. Освен „съвършените“ имало още два вида богомили - обикновени вярващи и слушатели.
   Израз на техния аскетизъм е и негативното им отношение към брака, отвращението им от плътта. Те са дълбоко убедени, че само духовният живот, лишен от плътски наслади, може да спаси човека. В брака според тях се намесва Сатанаил и затова отхвърлят Стария завет, който препоръчва женитбите. Тази тяхна реакция може да се обясни с намесата на църквата при женитбите. Въпреки всичко само „съвършените“ изоставяли жените си. Обикновените вярващи и „слушателите“ продължавали да водят брачен живот.
   Почти съвременно звучат богомилските възгледи за жената, която църковните дейци обявили за второстепенно и малоценно творение. Според богомилите тя е сътворена както и мъжът, а не от неговото ребро. Тя е получила духовните си качества от бога. Ето защо жената можела да става „съвършена“, да бъде проповедничка, да играе значителна роля в живота на богомилските общини и братства.
   Противоречиво е отношението на богомилството към труда. „Съвършените“ не работели, защото уж „не било прилично“ да се трудят. Богомилските слушатели и последователи обаче работели gopu u в празнични дни, защото трябвало да задоволяват не само своите потребности, но и нуждите на „съвършените“. Отрицателното отношение на богомилските предводители към труда има своето социално обяснение. За омразни на бога се обявяват всички, които работят за царя.
   Независимо ст влиянието на павликянството и масалиянството, богомилството има собствени корени и самобитна същност, антифеодална и антивизантийска насоченост То е революционна опозиция против феодализма, социално учение, насочено против икономическото и политическото господство на феодалната класа. Същността на богомилството е в неговия двойствен характер, в наличието на противоречия почти по всички въпроси на космогонията, антопогонията и есхатологията, в една пасивна, регресивна страна /отказване от земни удоволствия; аскетизъм и др./ и в една несъмнено прогресивна страна /неподчинение ца царе, църковни служители и феодали, положително отношение към жената, оптимистична вяра в победата на доброто над злото и др./.

   Богомилите считат, че болестите са предизвикани от Сатаната. Михаил Псел пише в „За дейността на демоните“: „...казват, че /дяволът/ заслепен от рмраза, пращал земетресения, градушки и епидемии“. В богомилския апокриф „Тивериадското море“ е написано, че дяволът надупчил глиненото тяло на Адам, преди бог да му вдъхне живот, и оттогава започнали да се явяват болестите.

Следва продължение...