БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

21 октомври 2018 17:12

X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част II

Година III, брой 41 (65), 1993г.

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА - част II

... В богомилския апокриф „Тивериадското море“ е написано, че дяволът надупчил глиненото тяло на Адам, преди бог да му вдъхне живот, и оттогава започнали да се явяват болестите.
   Богомилите придружавали своите проповеди с подпомагане на страдащите и боледуващите, за което пръв говори Презвитер Козма /X век/ в своите „Беседи против богомилската ерес“. В тях той отбелязва: „Ако ли на тях имате вяра, или ги приемате с любов в своя дом, или каквато и радост да им направите, казах ви вече не им вярвайте, ако ли и бесове да изгонват ги видите тях, еретиците, и слепи да просвещават, и мъртви да възкресяват...“

Тук съзираме едно от първите доказателства за това, че богомилите са лекували преди всичко болни с разстроена душевност, т е. психично болни, люде на смъртно легло, със заболявания на очите и т.н. От посочения текст личи, че Презвитер Козма вярва в тяхната лечителска мощ. Иначе не би стигнал дотам да внушава на християните да не вярват на очевидни неща. Тук има и нещо характерно за епохата, за цялостната нагласа на средновековния човек. Авторът на „Беседи против богомилската ерес“ си дава сметка за това, че неговите противници постигат лечебен ефект преди всичко чрез внушение върху внушаеми и доверчиви хора и затова прилага същите методи и средства - той зарича своите слушатели да не вярват на очите си, т е. опитва се на свой ред да им внушава
   Или с други думи, словата на Презвитер Козма свидетелстват за наличие на медицина сред богомилите, за изкусно владеене и прилагане на определени лечебни методи.
   За медицината на богомилите съдим и от книгата на Райнер Сакони „Изложение на брата Райнер от ордена на братята проповедници и бедняци в Лион“. Катарският проповедник Р. Сакони посочва, че всички катарски общини водят началото си от Българската и Драговишката църкви и това ни дава основание да приемем, че и сред българските богомили е било разпространено колективното гледане на болни. Това впрочем е характерно и за славянската народнамедицина от по-ранни времена.

Какви МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ са използвани от богомилските лечители?

   ВНУШЕНИЕТО е било прилагано нашироко - внушение, което се основавало на голямото доверие в лечителите, на вярата в техните лечителски способности, обусловени от начина им на живот и от подготовката им. То е било характерно не само за богомилската медицина. Внушението често е било използвано в средновековието - на Запад и на Изток, от служителите на различните религиозни култове. Неговата популярност можем да си обясним с недостатъчните знания по онова време за възникването и протичането на болестите, както и с отбелязаната силна вяра на средновековния човек, вярата му в лечителските способности на светите отци, а при богомилите - на съвършените Проповедници.
   Една от теоретичните догми на богомилите е „Исус - словото лекува“. Според тях Исус не е имал плът и кръв. Той е бил „слово на отца, а на сина словото - дух свети“. И тъй като, както Е. Зигавин казва в „Паноплия догматика“, Исус „лекувал всяка болест и всяка скръб“, формално логично стигаме до извода, че словото лекува.
   Богомилите се смятали преки ученици на Христос и му подражавали, като лекували болни чрез словото.
   За успешно прилагане на внушението чрез словото свидетелства богомилското съчинение „Детство Исусово“, в което се дават примери за пълно изцеление от неизлечими или трудно лечими болести. Със своето чудодейно слово детето Исус излекувало човек, който с едното си око не виждал, а другото било болно.

   Като твърде вероятно трябва да приемем описаното съживяване на паднал от дърво човек, който привидно бил умрял. Днес лесно можем да си обясним ефекта на словото в този случай. След краткотрайна загуба на съзнание вследствие на удара пострадалият идва в съзнание със или без словото на лечителя - чудотворец.
   Богомилските лечители са внушавали положителни емоции, които са допринасяли за оздравяването на болните. Внушението се е съпътствало от самовнушение и ефектът зависел от авторитета на лечителите - богомили.

   ВРАЧУВАНЕТО И БАЕНЕТО са също така характерни за богомилската медицина. Те се свързват с лечебното действие на словото. Цв. Кристанов и Ив. Дуйчев пишат, че са познати „цяло множество апокрифни формули и заклинания, предназначени за разни страдания и болести: против ухапване от змия, против ухапване от бясно куче и от друго бясно животно, против кръвотечение от носа... зъбобол... мъчно раждане, против всякаква болест и недъг“.

   При врачуването и баенето богомилите използвали различни заклинания и молитви. Именно такива са били „Сисиниевите молитви“ на поп Йеремия, предназначени за лечение на различни болести и недъзи. Апокрифният сборник на поп Драгол от XIII в. съдържа освен посочените Сисиниеви молитви и два твърде популярни сред богомилите апокрифа - „Откровение Варухово“ и „Видение Исаево“. В „Слово Максимово“ в същия сборник Богородица се явява в сънищата на един монах и го съветва никога да не пие вино.
   Съчинението „Сисиниеви молитви“ е наречено така във връзка с легендата за св. Сисиний. Сестра му ражда дете и той отива при нея, чука на вратата и я моли да му отвори. Сестрата отказва, защото се бои с него да не влезе и дяволът и да умъртви рожбата й. Но Сисиний е настойчив и тя му отваря. Дяволът влиза между краката му, отвлича новороденото и го поглъща. Светецът подгонва Сатанаил, настига го, улавя го и му иска детето. Злосторникът обещава да го върне, ако Сисиний изплюе майчиното си мляко. Светецът успява да изплюе майчиното си мляко, а дяволът връща живо отвлеченото дете и казва, че там, където се чуе занапред името Сисиний, то ще прогонва „всяка болест на седем поприща“.
   Вярата на болния в оздравяването му се поддържала поначало от тази легенда и от името на св. Сисиний, а също така и от конкретните молитви, включени в едноименния сборник. Дяволът - болест е бил прогонен на „седем поприща“ от мястото, където се четат молитвите на Сисиний.
   Особен интерес представляват молитвите - заклинания в Драголевия сборник и по-специално молитва № 1, в която дяволът - болестотворец заявява, че „името и същността ми е смъртта... аз съм змията... възпалението, съпроводено с температура... аз съм този, който отнема...

Следва продължение...
В.К.

Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

САЛВИЯ СКЛАРЕЯ

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ