СЛЪНЦЕГЛЕД

21 август 2017 19:25

А как те чакам всяка сутрин
на бряг, на покрив, на баир,
художник да си на небето,
камбана за всеземен мир.

Войните почват нощем само,
от тебе сякаш се боят,
кошмари нощни чезнат рано
и после дните бели се роят.

И нека да съм старомоден,
не мога с нищо да те заменя,
езичник май ще си остана
на таз раздърпана Земя.

От изток пак пророци идат,
от Запад все пари, пари,
империите искат, завладяват,
храната си приготвят от души.

А ти с какво се храниш, Благотворни,
къде събираш сили, светлина?
Не искаш нищо, само даваш,
дали не си космическа лъжа!

Остана сам, незавладян и изначален,
единствен лъч в отровено небе.
Затова те чакам сутрин, Слънцедатни,
аз, капка, от човешкото море.

Емил Елмазов

Прочетете още...

БИЛКИТЕ ПОМАГАТ СИГУРНО, КОГАТО ОБЩУВАШ С ТЯХ УМНО

ГАБЪРЪТ-ИЗВОР НА НЕЧОВЕШКА ЖИЗНЕНОСТ

РОЗМАРИНЪТ или сълзата на МОРЕТО

СЪВЕТИ

ДОКАТО РЕЖА АСМАТА

МОИТЕ УРОЦИ ПРИ АЛЕКС ОРБИТО VI

ЧАЙ "ТРИТЕ ШЕПИ"

ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

КОМПРЕСИ „ЛАПИ”

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

БЛАГОДАРНОСТИ

ДРЕВНИ ДОКУМЕНТИ

СТЪКЛОПИС

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ