Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов
27 юни 2017 05:35
ЗДРАВЕНОСНАТА ВОДА или СЕМАНТИЧНА ХОМЕОПАТИЯ
Наливам си в кристална чаша изворна вода. Излизам с нея в градината под утринното слънце. Изричам над водата изписаните по-долу строфи. Шепнешком. Да не чува умът ми какви ги вършим с душата. Отпивам, намокрям лицето си. И усещам как всякаква болка от вчера изтича през босите ми крака в тревата под мен. Радвам се на това чудо като дете. Моля се да се запази силата на ТАКА ПОДРЕДЕНИТЕ ДУМИ. Не знам как ми дойдоха. Осъзнах, че мога да създавам семантично поле, което да преподрежда молекулите на водата. Да я превръща в здравеносна. Всеки може. Дали това не е срещата ми с онази частица от Бога, на която е отредено да живее в мен. Сигурно някъде по света се ПИШЕ ПОЕЗИЯ, С КОЯТО СЕ НАГОВАРЯ ВОДАТА. Защо и в моята градина да не се прави това. И във вашата. Цялата Библия е нещо подобно. Осветяването на водата е действие, което учим от уроците на Единното Най- висше Незаличимо Божество. Учили сме и ще учим в часовете по прозрение. Било е и ще бъде.
Живее ми се така, говори ми се само така сякаш постоянно осветявам вода.
НЕ ВЯРВАЙТЕ НА БОЛКАТА
Какъв е този ден -
дано да продължи година.
Дали съм аз или не съм -
отмина болката, замина...
Птица прелетна била.
Не вярвайте на болката - с крила е.
А бях я скътал в мисълта,
със нея някак си да се сдобря,
пък тя отведе ме в леглото -
да нямам друго на света,
да ме върти на колелото.
Не вярвайте на болката – перна́та е!
Все има нощ една, в която се разпадаш на частици.
И се разтваряш в пустошта,
разсипваш се подобно рой искрици.
От себе си отлиташ, туй ли е Смъртта?
Но зад гърба ти: гра-гра-гра
и две отлитащи крила. Граблива болката била...
И после в нова сглобка се явяваш.
Заспал си - някаква развалина,
а като лотос в злато пак изгряваш.
Не вярвайте на болката, повикайте съня,
безсмъртните частици, който пренарежда.
Аз ли съм? Не съм ли аз?
В каквото си повярваш! ...Казва се надежда.
Благодаря ти сън, благодаря ти утро,
че нови дни във радост ми отреждаш.
Заспали хора - много на света,
приспали болката - малцина.
Ала блажен е този, който ще рече:
"Аз вярвам в вярата, че още ще ме има!..."
Емил Елмазов
