УПОВАНИЕ

Епизод №20

Великденско послание до всички мои пациенти и приятели, в България и по широкия свят.

В името на Българския дух!

След като изследвахме излъчваните сили от глаголически изписаната дума

ИЗЦЕЛЕНИЕ ,

след като ни беше даден добрия резултат (премахване на главоболие, безсъние, тревоги), длъжни сме да поблагодарим и да отидем по нагоре - все по стълбата към Божественото, заради което сме създадени.

Народното изцеление чака от всеки, от всички ни. Нека да си помогнем, да помогнем и на отчаените, обезверените от реалността, безгрижно бездейните, неориентираните в мъглата на лъжите, нападнатите от страхове и паника, унизително бедните, затъналите във физически болки и душевна сломеност.

Вярно ли е, вярно ли е Боже мой, че си държал ръката на Константин Кирил Философ, когато е калиграфирал съкровените кодове на глаголицата?

Ако е вярно, молим те и този път да ни помогнеш, да намерим още един от тях и да го приложим за здравето на общия ни, пък защо не и на личния ни живот.

УПОВАНИЕ ни е нужно. 

Мисля, че като вървяхме вкупом към теб, задъхани от високото и от тайнството, опряхме на

УПОВАНИЕ-то

Що ще рече това? Надежда, вяра, очакване, опора, покровителство, подкрепа, доверие до край... Непоколебимо да се надяваш, да очакваш на всяка цена... На много от нас е нужно това днес!

Разклонени пътеки намираме в съкровената дума, пластове, върхове и долини. И един рефрен, колкото древен, толкова и истински звучи от там в ушите ни: „И ще избави Господ...“

Как ще избави, дали ще избави щом станахме неверници до дълбините на сърцата си.

...Нощ в Гетсиманската градина. Христос вече знае какво ще се случи с него. Този, който сам възкресявал, изцелявалл, правел велики чудеса... сам той се нуждаел от още малко упование – от подкрепата на своите другари Йоан, Петър и другите.

„Моята душа скърби до смърт - идвало му да изрече -, бъдете за малко с мен, пободърствайте с мен“.

Но те заспали. И друг не се намерил.

На сутринта - страшната картина на влаченето на кръста към Голгота и тежките думи на хората, подстрекавани от Дявола: „Като е спасявал другите, що не може себе си да спаси. Нали е цар, нека сам да слезе от кръста . Тогава ще му повярваме. Къде му е Бога? Умря ли упованието...“

ДА, ХРИСТОС УМИРА разпънат, в позорна смърт. Онемяваме пред Злото. Пред него немеем и днес. Но Господ изпратил един от ангелите си. Да възнагради упованието. И тук е величието на притчата. Само от едно велико упование е могло да се роди ВЪЗКРЕСЕНИЕТО! Награда Божия. И до днес небесата се огласят от древния рефрен: „И ще избави Господ!“. Но дочуваме и един по-нов, прибавен: „ И Духът български ще слезе в дрехи от писмена да спаси своя народ...“

Та тъй, приятели мои. Да спасим някои и друг човек, пък и себе си, ако имаме незаразстващи рани, тумори вътре и вън по тялото, панически атаки, апатия и грохнала от безисходност душа. Да възкресим частици от себе си без да умираме цялостно, да съберем частиците на разпиляното здраве като изпишем на глаголица думата

УПОВАНИЕ с червен цвят върху дървената кутия, в която държим хляба си от лимец и до която ще сложим съда с най-истинското червено вино. Така до Великден и седмица след него да изкараме в упование към Великия дух, който е крепил и ще крепи народа ни, въпреки действията на сънародниците ни, подстрекавани от Дявола.

Пък аз моля, който сполучи или не сполучи в лечението на горе изредените болести, свои и на близките си, нека да вземе участие в това многолюдно изследване, което би помогнало за завръщането на глаголицата ни в лечебната практика на българския егрегор – у нас и по целия свят.

Писа рука Емилова

Пишете за резултатите на моя профил или в лични съобщения, за да ги обобщим по време на Пловдивския форум за Духа български. http://forum-portal12.com/.При нежелание не съобщавайте имената си. Бъдете здрави с глаголицата или не, но нека занапред да живеем в УПОВАНИЕ.