ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част III

11 септември 2018 08:35
VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО - част III Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.    След това Алексий се заел да изпълни решението на събора относно Василий, който като истински ересиарх /ересоводач/ не се разкайвал и по никакъв начин не скланял да се откаже от ереста. Императорът заповядал да се издигнат две клади на големия иподрум /хиподрум/. Под едната клада изкопали дълбока яма, натрупали я с дърва. Толкова много дървета с листа били донесени, че хиподрумът заприличал на планина; а в другата клада бил забит голям кръст, защото предполагали, че ересиарха, като види кладата, може би ще се разколебае и ще отиде към кръста, като по този начин ще бъде помилван и освободен. Когато запалили едната клада, много хора се стекли от целия град, за да видят всичко това, което щяло да стане; там присъствали и еретиците. Когато Василий бил доведен на хиподрума и видял отдалече пламтящия огън, усмихнал се и започнал да говори, че ангели ще го грабнат от огъня, и пеел известния Давидов псалом /90 : 78,11/. „До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи; само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища.” ”Обаче, разказва Анна Комнина, когато тълпата, възбудена, без всякакво притеснение му предлагала да погледне на страшната картина на кладата, от която се издигал и пращял пламък, изпущащ езици, достигали на височина колкото гранитния обелиск в средата на хиподрума, Василий, като че ли се изплашил от огъня и се смутил, защото отвръщал очите си, пляскал с ръце и удрял бедрото си, като че ли се намирал в дълбоко затруднение”. И все пак нито огънят смекчил желязната му душа, нито отправените обвинения, чрез записаното изложение от скрития зад завесата бързописец, не могли да прелъстят Василий. Той стоял неподвижен и не се решавал на никаква стъпка.   Докато се носели неговите предсказания, палачите се побоели, да не би по някакъв божи пропуск демоните на Василий да извършат някое неуместно чудодействие и нечестивецът да бъде измъкнат незасегнат от такъв огън и се върне на някакво обществено място, и тогава последната заблуда ще бъде по-лоша от първата, затова те решили да направят проверка. Когато той започнал да предсказва и магъосва, че ще излезе невредим от средата на огъня, те /палачите/ снели расото му и казали: „Нека видим, дали огънят няма да изгори дрехите ти”, и веднага го хвърлили сред кладата. Василий посрещнал с радост това и веднага казал: ’’Вижте хвърчащото във въздуха наметало!” Тогава тия, които стоели близо до него, го издигнали нагоре и го блъснали с дрехите и сандалите сред кладата. „Пламъкът, пише Анна, като да бе се разсърдил на него, погълна нечестивеца, така че никаква миризма нямаше, нито пък нещо ново от някакъв дим, а само се показа една слаба димообразна черта в средата на пламъка... Поради това ония, които го бяха хвърлили, все още не бяха уверени в този безбожник Василий, пък и пламъкът, като че ли избягваше да го грабне. Тогава присъстващият народ се възмути и искаше насила да хвърли в огъня и останалото число еретици, които бяха арестувани с Василий, но императорът не се съгласи и заповяда те да бъдат заключени в колонадите на най-големите дворци и галериите. И това като стана, зрелището се свърши". По всяка вероятност Алексий не е имал намерение да изпълни присъдата над Василий, защото озверените палачи хвърлили първо дрехата му без заповед от императора, а след това и Василий. Намерението на Алексий Комнин е било само да сплаши ересиарха и по този начин да го склони да се отрече от богомилството затова е била и кладата с кръста.   За душевното състояние на Василий пред смъртта разбираме от свидетелството на Евтимий Зигавин: „Когато той видя, против очакванията си, че неговите ученици и роднини се намират в такова жалко положение, понеже до последния ден той мислеше, че те ще бъдат помилвани съгласно обещанието на императора, поразен от тяхната промяна, проля извори от горчиви сълзи, изпусна дълбоки стенания, които възвестяваха за вътрешния пламък на сърцето, и като че ли от вихър свален, изнемогваше от злочестини, и като се пресиляше отново, той се терзаеше, не можеше да стане, докато, подхванат от ония, които бяха получили заповед да го водят, носен, бе доведен при кладата и лишен от гласа си, задушаван от често дишане, той бе хвърлен в пламъка и бе предаден на всеизгаряне за демона, когото той почиташе.   И той отиде на приготвеното за него място на тъмнината и всякаква друга злочестина. Тялото пък на тоя триокаян старец ще възстане в деня на общото възкресение по присъдата на Спасителя, който е казал, че ще възкръснат и ония, които са правили злини, за вечна мъка; а пък той /Василий/ не учеше ли, че няма да има възкресение на мъртвите, като отхвърляше като лъжливи толкова свидетелства и важни показания на Апостола за него /за възкресението/”. След изгарянето на Василий за съдбата на останалите арестувани богомили научаваме от Анна Комнина: „След това безбожниците приели друга една най-сигурна охрана /тъмницата/, в която те били хвърлени и много дълго време добре доволствали, където и умрели в своето нечестие. Това беше последното дело и награда за дългия труд и начинанията на императора, едно нововъведение и необикновена смелост". Въз основа на последния пасаж на Анна някои приемат, че изгарянето на ересиарха е станало през последната година от живота на Алексий I Комнин - 1118, но едва ли това заключение е вярно, защото тук под „последно дело”, очевидно трябва да се разбира изобщо - в гоненето на богомилите, което е започнало още при патриарх Николай II Граматик, а съборът, на който бил осъден Василий, станал преди или през 1111 година, но съборното решение било изпълнено много по-късно, защото искали, както самият ересиарх, тъй и неговите последователи да ги принудят в затвора да се откажат от ереста. Но това не е продължило дълго време и затова изгарянето на Василий можем да отнесем към 1114 година, когато Алексий I е бил зает с религиозни въпроси - спорове с пловдивските манихеи. Изводът се потвърждава и от свидетелството на Анна Комнина, която пише, че вече в 1115 година била издадена грамота, с която на по-важните от върналите се в църквата богомили се давали подаръци и места във войската, а по-простите били заселени в Алексиопол и получили земи за себе си и потомците си.   След смъртта на Василий богомилството не било унищожено завинаги: без съмнение, еретиците са били преследвани в България и след това. Евтимий Зигавин, комуто Алексий I Комнин възложил да изучи, изложи и опровергае богомилското учение, завършва своя трактат „Против Богомилите" със следните думи: "Замълча вече лукавият и бъбрив език и многоговорещите устни на оногова, който проповядваше тази проклета глупост, замълчаха и се затулиха несправедливите уста на бъбриците. Защото, след като мъдрият и великодушен император го /Василий/ изправи пред себе си и разкри лицемерието на делото и разгласи за него, понеже той намери, че то звъни като мед фалшиво, а сега да обещава промяна, тъкмо както „псето, което се връща на своята бълвотина" /2 Петр. 2:22/, той предложи на разглеждане делото му, след като свика всички власти църковни и граждански и произнесе присъда да се подложи на огън този; който е изпратил много хора в гиената огнена. И ето в огън изгорелият си отиде, като претърпя позорно надгробно безчестие. Кой би могъл, след като види, че риданията преминават в страдания, достойно да оплаче този, който е изучавал учението на заблудата в течение на 15 години, а пък го проповядвал повече от 40 години, който десетки хиляди ученици провалил в пропастта на гибелта и съвсем нечестиво и злочесто си замина от тях, който се лиши от двата живота и се подложи на тоя и онзи огън и чрез угасимия /огън/ настани се в неугасимия? За останалите трябва да се надяваме. Защото съкруши се вече главата на дракона, а най-важните от неговите части и членове /учениците му апостоли/ са събрани /т.е. арестувани/, от които едни имат намерение, а други всеки ден се издават; но ние храним благи надежди, че и опашката няма да избегне строгото изпитание и щателно разследване на от Бога подпомагания император, който по всякакъв начин с големи грижи се старае да ги улови в мрежа и да покаже нивите на благочестието, очистени от плевелите”.   Тези думи на Евтимий Зигавин ясно говорят, че богомилството след тези гонения още било запазило посеяните в народните маси семена и че никакви гонения не са били в състояние да го унищожат; даже нетърпимостта на византийското правителство към богомилите откривала широко поприще за злоупотреби и тормоз от страна на църквата, административните и финансови власти, а това още повече карало населението да търси защита и утеха поне тайно в учението и общината на богомилите. Обаче каква роля е играло богомилството в съдбата на българския народ след смъртта на Алексий I до XIII век, почти нищо не е известно. Едно е ясно, че богомилството е оказало не малко влияние върху вървежа на по-нататъшните събития от българската история. Край.

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част II

10 септември 2018 07:24
VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО - част II Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.   КОЛКО ГОДИНИ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДЕЙСТВАЛ ВАСИЛИЙ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЛАСТИ?    Това също не се знае със сигурност, но съдейки от ранната му дейност в Македонските области против църковното крепостничество и от популярността му сред простото население, което „го величаело и носело едва ли не на главата си“ - според Успенский, то трябва да допуснем, че той е имал голям успех в мисионерското си дело. Цели области и градове са били станали вече богомилски. Известно е, че жителите на Пелагония, които са били избити от кръстоносците през първия поход /1097 г./ са били до един еретици. Тези успехи на ереста, а може би и жестокостите и насилията на кръстоносците, които безмилостно избивали еретиците в Македония и Тракия, заставили, по всяка вероятност Василий да прехвърли дейността си от провинцията в Константинопол, където богомилството още преди Алексий Комнин било основано, само че съществувало като под пепел - според Анна Комнина.   В Константинопол Василий развил широка мисионерска дейност. За това благоприятствало, от една страна, затрудненото положение на императора и правителството му, които били ангажирани в разни военни действия против варвари и кръстоносци, та не им оставало време да обърнат сериозно внимание на развитието на ереста, и от друга страна - привържениците на философа Йоан Итал - иасит, които в много отношения били близки до мирогледа на богомилите и се ползвали с голямо влияние в столицата. За това и за „живущата някога като под пепел“ богомилска ерес, много скоро и открито „почнали да говорят, пише Анна Комнина, навсякъде из града и е спечелила много привърженици“ между миряните, аристократичните фамилии и даже сред духовенството. Василий в Константинопол се занимавал и с някакви медицински /вероятно алхимични/ и астрологични упражнения, които представял за чудеса, вършени с помощта на дяволите, за което и простият народ го смятал за магьосник и чудотворец и за него се носели всевъзможни слухове, че притежавал свръхестествени сили. Тази негова дейност продължила до 1118 година, когато слухът за богомилската ерес достигнал до престарелия император Алексий Комнин, който след временното умиротворяване на империята, в преклонната си възраст, започнал да се занимава с „духовни работи и с делата на столичното духовенство“ - според Анна Комнина.   Тогава императорът възложил на специални служители да се запознаят - какво представлява богомилството и кой е главният му представител. Тези служители след дълги издирвания успели да открият някои от последователите на ереста, които от своя страна издали водача си Василий и дванадесетте му ученици. Един от тях на име Давлат се противял и не признавал, че принадлежи към богомилското общество, но след жестоки изтезания, той издал Василий, съобщавайки местонахождението му и имената на ръкоположените от него 12 апостоли. Тогава били арестувани Василий и учениците му, а след това той бил заведен при императора. Императорът приел Василий с видима и престорена учтивост, предизвикана и от величавата осанка на ересоводача, която внушавала респект и непреклонност в убежденията: той /императорът/ станал при влизането му, предоставил му място да седне до него и го поканил на царската си трапеза. При императора бил и брат му Исак Комнин. Тези почести императорът направи, за да предразположи Василий да му изложи учението си. За това той и брат му Исак изявили престорено желание, че искат да станат Василиеви ученици и ревностни последователи. За случая след трапезата Василий бил поканен в специална стая за личен разговор с императора и брат му. Тук императорът се обърнал към Василий със задушевна молба да им разкрие всичко за богомилското учение и да ги научи как могат да си спасят душите: „Наистина, честний отче, казал Алексий Комнин, поразен съм от величието на твоята добродетел, чудя се и благоговея пред това величие и много желая твоята святост да ме научи на онези тайни от твоето учение, които ти проповядваш само на някои, а не всенародно, защото ти проповядваш, че всички наши обреди са нищожни и не допринасят никаква полза“. Почти същото казал и Исак. Василий се смутил от тези думи и се уплашил от тяхното примирение. Но императорът го уверил, че искат да станат най-послушни негови ученици и чак тогава Василий се решил да им изложи учението си. Той им говорил за Исус Христос, за Дева Мария, за тайнствата и въобще за всички вероучителни пунктове на богомилството. През това време обаче, императорският бързописец, който се намирал в съседната стая, отделена само с една завеса от събеседниците, записал всичко, казано от Василий. Когато той свършил, императорът веднага хвърлил маската на примирението.   След това свикал сената, много висши граждански и духовни лица и под председателството на патриарх Николай III Граматик /или Йоан Халкидокий /1111 -1134 г./ открил съборен съд на „чудотворния“ еретик. Прочетен бил записаният от бър-зописеца разговор между императора, Исак и Василий, а след това председателят запитал последния: държи ли на думите си? Василий утвърдително заявил, че не само държи, но е готов да търпи мъки, огън и смърт за вярата си. След това императорът и духовенството се опитали да го убедят да се откаже от заблуденията си, но той решително държал на своето; заплашвали го с тежки мъки и с изгаряне и въпреки това той останал непоколебим. Тогава съборът го осъдил на изгаряне. Императорът обаче спрял за известно време изпълнението на присъдата, надявайки се, че с тъмничен затвор и уговорки ще може да смаже упорството му и да го склони да се откаже от учението си.   След затварянето на Василий се надига формално гонение в столицата против всички еретици и дори срещу заподозрените в ерес. Сред народа се носели най-различни зловещи и мистични слухове, че дяволите хвърляли камъни върху затвора, където бил Василий и че всички еретици щели да бъдат изгорени. Тъмничните затвори били запълнени с арестувани еретици и заподозрени хора, между които били и 12-те Василиеви ученици. Мнозина се отказали от ереста, притиснати от страшните мъки и от страх пред изгарянето на клада, но други с упорство доказали своята принадлежност към ереста и с видима радост се приготвяли за мъките и изтезанията. Императорът не бил доволен от подобни отричания от ереста, понеже се съмнявал в искреността им. За това той измислил нови начини да провери дали отказалите се от богомилството принадлежат искрено на православието. Тогава Алексий Комнин заповядал да се запалят две клади, като в едната се забие кръст и се предложи на всички, които се признават за християни, да отидат към кладата с кръста и да умрат там за християнската вяра, а придържащите се към ереста да се хвърлят в другата клада. „Защото, казал той, по-добре които са християни да умрат, отколкото живеейки, да се преследват като богомили и да тъпчат убежденията на повечето“. Кладите били запалени на тъй наречения Пиканистирий /частен дворцов хиподрум - манеж към Големия дворец, в който императорът се занимавал лично с гимнастически упражнения и езда на коне/, и то не на две, а на седем места, като кръст бил забит само в една клада. Огънят се издигнал до небесата. При вида на тази страшна картина истинските православни пристъпили към кладата с кръста, „които наистина искали да приемат мъченичество“, а еретиците се насочили към другата клада. Точно когато последните трябвало да бъдат хвърлени заедно в кладата и многобройната тълпа народ, която се била стекла от цялата столица, дълбоко заскърбила за християните, които също така трябвало да бъдат изгорени, една предварително издадена заповед на императора спряла екзекуцията. Сега станало ясно кои са истинските богомили и императорът, след като смъмрил клеветниците, пуснал християните на свобода, а еретиците отново изпратил в затворите, като отделил „апостолите" от другите. След това Алексий Комнин всеки ден поучавал и увещавал, онези, които се били заразили от ереста, да се откажат от нечестивото учение, а към тези от висшето църковно управление се отнасял с молба да се върнат в православната вяра. Някои наистина се отказали от богомилската ерес и били освободени от затвора; „ония пък, които се придържали към своята ерес, умрели по-късно в затвора, като имали достатъчно издръжки за храна и облекло“ - според Анна Комнина.   След това Алексий се заел да изпълни решението на събора относно Василий, който като истински ересиарх /ересоводач/ не се разкайвал и по никакъв начин не скланял да се откаже от ереста. Императорът заповядал да се издигнат две клади на големия иподрум /хиподрум/. Под едната клада изкопали дълбока яма, натрупали я с дърва. Толкова много дървета с листа били донесени, че хиподрумът заприличал на планина; а в другата клада бил забит голям кръст, защото предполагали, че ересиарха, като види кладата, може би ще се разколебае и ще отиде към кръста, като по този начин ще бъде помилван и освободен. Когато запалили едната клада, много хора се стекли от целия град, за да видят всичко това, което щяло да стане; там присъствали и еретиците. Когато Василий бил доведен на хиподрума и видял отдалече пламтящия огън... Следва продължение...

ВАСИЛИЙ ВРАЧ част I

07 септември 2018 08:46
VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г. ПРИМЕРЕН ПРЕВОД(начало) →    Който има възпаление на окото, и ще се изгони болестта от окото.→    Ако ти тече кръв от носа, напиши тези слова на хартия и ги превържи на окото; „страх и трепет томува, който минава свещеници и двоеженци при страшното твое Христа бога нашего Исуса Христа пришествие и кръвта да престане, защото кръв изтече много“, и след това изкопай малко мокра земя, намажи главата си и кръвта ще престане изведнъж.→    За хълцането. Ако човек е охрипнал и гърлото и хранопроводът му са отекли, вода от коприна изстискай и я налей, ако няма вода от коприна, то изстискай пшеничени трици и пий със захар.→    Ако някой е болен, то намажи го с тесто топло лицето, ръцете краката, и дай тестото на куче; ако яде, то болният ще остане жив, а ако не яде - ще умре; ако чашата, от която болният пие, я излееш на куче, и ако го разтресе той ще, той ще умре...→    Ако те болят очите, то смеси мед със слюнка без вода и намажи очите...“→    (...) На когото се цепне устната, да възвари каша от ленено семе и мед и да намаже болното място.→    Ако болят зъбите, листа от лук да се накиснат във вино с мед. После листата да се подържат в устата, а виното да се изпие.      Василий е бил родом от Македония /според някои писма на архиепископ Теофилакт/, от Охридска епархия, а по народност - българин. Първоночално до приемането на богомилството, той бил монах в някой манастир на Охридска епархия, в който изучил гръцкия език, някои светски науки, някои медицински науки, които изучавал и впоследствие, за което бил наречен и „врач“.   Според съвременните тогава автори названието „врач“ е обяснено с думата „врачуване“; баяне, чародейство, с които Василий се е занимавал като водач на богомилите. В действителност сред народа се носели всевъзможни слухове за Василий, че имал сношение с нечистите сили и правел разни мними чудеса. За това и под името „медицински науки“ по-скоро трябва да разбираме разни алхимически и астрологически занимания, които в XII век са се считали за науки на тайственото и чудесното, отколкото истински медицински науки.   По-късно Василий напуснал манастира, хвърлил расото и се завърнал към светския живот. За този му неблаговиден подвиг архиепископ Теофилакт е писал в писмото си до севастократор Йоан, между другото, че той /Василий/ след като облякъл „одеждата на блудницата“ /т.е. светско облекло/ „се стреми да стане могъщ посредством порока и станал съучастник в нечестивите и безаконни начинания на привържениците на Иасит“. От това свидетелство на Теофилакт се вижда, че Василий след разкалугеруването си се сближил с „иаситите“, които вече били смятани за „нечестиви“, т.е. еретици. А те станали такива след 1084 г., когато любимият им учител Йоан Итал бил осъден в Константинопол. Следователно Василий е хвърлил расото след 1084 г. Но симпатиите му към „иаситите“ могат да изяснят само мотивите, които са го подбудили да напусне манастира, а не принадлежността му към някоя ерес. За това именно и архиепископ Теофилакт направил опит да изправи непокорния монах, а не да го отлъчи от църквата като еретик. Василий след напускането на манастира бил арестуван по заповед на архиепископа и заведен в архиепископията, където бил „задържан до месопостната неделя“, а после освободен, понеже нямало „никой от лицата на съдебното ведомство, които да разгледат процеса му“. /От тези думи на Теофилакт се вижда, че Василий е обвинен в някакво углавно престъпление, принадлежащо на разглеждане от гражданските съдилища, а не в ерес, която се е разглеждала и съдила от духовните власти./ Василий оставал непреклонен в убежденията си, за което говори сам Теофилакт: „Колко начина не му предлагах да се разкае и миналата година и сега, и писменно, и при личната си среща! Но аз говорих с глуха вълна: пантерата си остана дива и след удара“. От тук става ясно, че Василий е възставал против имуществените присвоявания на архиепископа и въобще против църковното крепостничество, като противно на Светото Писание, където се казва, че роб и свободен са равноправни пред Бога и е подтиквал патрициите на Теофилакт, и по-специално охридските граждани, към непокорство на крепостническите наредби исвобода. Това особено ярко е изразено в писмата на Теофилакт до царския брат Адриан, в които се оплаквал, че Василий и още един друг църковен парикий на име Лазар, действали заедно с бирниците, които повторно описвали църковните имоти регистрирани към държавата. За тази цел Василий е бил съдружник и с иаситите, които били също в конфликт с архиепископа, заради присвоените от него земи по река Вардар, съседни с тези на Иасит. Подобни агитации били крайно неприятни за гръцките духовни власти и архиепископът, които по всякакъв начин се опитвали да задържат и увеличат парикийте си. Тази неприязненост достига до раздразненост особено силно в писмото на Теофилакт до Адриан, където между другото той пише: „В неотдавна пратеното до тебе писмо аз се оплаквах от мрачния облак, който ме е заслонил, и в тежка скръб едва ли не със сълзи написах писмото си. Сега силна градушка заплашва да ме убие и аз не зная, как да оплача моето нещастие... О, небе и земя! Над мене издевателстват двама българи/Василий и Лазар/! За това Теофилакт молил севастократор Йоан „да ги изгони оттам, като язва и епидемия“, като при това му заявил, че „ако му се отдаде случай да ги хване, то те ще погинат в затвора, като държавни престъпници“. Всичко това не пречело на висшия йерарх да настоява за изпълнението на молбата си, за доброто на бъдещите париции и спасението на душите на бунтовниците: „съжали се над бедните, писал той, и преди всичко над техните жалки души, които преди да ги завлекат в мъките, сами се заразяват с порока“.   КОГА ВАСИЛИЙ ВРАЧ Е ПОПАДНАЛ В СРЕДАТА НА БОГОМИЛИТЕ?    Със сигурност не е известно, но доколкото има свидетелства, това не е станало изведнъж, а постепенно. Анна Комнина съобщава, че Василий в продължение на 15 години изучавал основно богомилското учение и бил избран за водач на ереста и като такъв бил в продължение на 50 години. Трябва да се отбележи, че известието на Анна Комнина изглежда твърде преувеличено, защото, ако към годините за пастирство и изучаване на богомилството 50 плюс 15 или всичко 65 години прибавим 25 - 30 за юношество и монашество, то би трябвало Василий да е бил старец на 90-95 години при екзекуцията му в Константинопол през 1118 г. Това противоречи на самото известие, което представя Василий за млад човек, когото съдили и изгорили. Очевидно Анна Комнина греши в годините, които несъмнено са били по-малко./ Това известие, колкото и да е преувеличено, показва, че Василий е бил един от главните стълбове на богомилството, че той горещо му се е отдал, станал е негов енергичен проповедник и мощен организатор въобще на богомилската църква. Притежавайки по природа хитрост, решителност и голяма предприемчивост и след като си наложил тежките задължения на „съвършенните“ - строгост в нравите и в живота, „Василий, казва Анна Комнина, облечен в калугерско облекло, със сухо и дългообразно лице, с клинообразна брада и с необикновенна ловкост в езика“, станал действителен апостол на ереста. По примера на старите ересиарси той приел 12 ученици, които нарекъл апостоли, и смело пристъпил в упорита борба да извоюва за богомилството господстващо значение във Византия. КОЛКО ГОДИНИ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДЕЙСТВАЛ ВАСИЛИЙ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЛАСТИ? Това също не се знае със сигурност, но съдейки от ранната му дейност в Македонските области против църковното крепостничество и от популярността му сред простото население, което „го величаело и носело едва ли не на главата си“ - според Успенский, то трябва да допуснем, че той е имал голям успех в мисионерското си дело. Цели области и градове са били станали вече богомилски. Известно е, че жителите на Пелагония, които са били избити от кръстоносците през първия поход /1097 г./ са били до един еретици. Тези успехи на ереста, а може би и жестокостите и насилията на кръстоносците, които безмилостно избивали еретиците в Македония и Тракия, заставили, по всяка вероятност Василий да прехвърли дейността си от провинцията в Константинопол, където богомилството още преди Алексий Комнин било основано, само че съществувало като под пепел - според Анна Комнина. Илчо Божинов Следва продължение...

СИМПТОМИТЕ НА ПОРТАЛНАТА ВЕНА

04 септември 2018 05:39
  VII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО Година III, брой 19 (43), 1993г.   Описанието в настоящата статия е непознато в практиката на народната и научна медицина. Една от най-главните причини за болестта артрит е възпалението или спазмите на порталната вена /вената, която свързва тънките черва с черния дроб/. В някои случаи тази вена може да бъде притисната от малко туморче или пък от втвърдени мазнини. Понякога тя може да се засегне от местна невроза, която също ще й причинява постоянно възпаление. От споменатите смущения на порталната вена човек не усеща болка в дясната половина на корема, където е нейното местоположение. Порталната вена не е снабдена с нерви и няма инервация. Соковоте, които тънките черва просмукват от консумираните храни преминават през порталната вена и постъпват в черния дроб, който обезврежда отровите от консумираните храни. При смущения на порталната вена соковете в тънките черва малко се застояват, при който застой човек не усеща подуване в корема или други смущения. Соковоте постъпват в черния дроб на вълни - неритмично. Застоявайки се в тънките черва, макар и за кратко време, в организма се получава едно вътрешно самоотровление, тоест токсичност, която не е пагубна за живота на човека, няма нищо страшно.Ще му причинява една постоянна отпадналост. Дори и 12 часа да е спал през нощта, при положение, че не страда от безсъние, през деня, все ще му е едно криво, дремливо и ще се чувства отпаднал. Ако тези смущения на порталната вена останат дълго време неотстранени, то в организма на човека споменатите отрови се застояват с месеци и години, отлагат се нови и именно те възпаляват ставите, също и много вътрешни органи и нерви. В това време всички клинични изследвания могат да бъдат положителни, тоест да свидетелстват за една здравословност.   Научната медицина не изучава порталната вена като самостоятелна болестна единица. За много болести тя пише в учебниците, че са с неизяснена етиология /наука за причините на болестите/. Така е най-лесно да се каже. Аз казвам, че за всяка болест има причина. Трябва да се стремим да разгадаваме тайните на природата относно етиологията на болестите.   Според моето становище трябва да се лекува не артритът, а порталната вена, която в следствие на споменатите смущения при функционирането си го причинява.   Радиацията от експлозията на атомната централа през 1986 година в Чернобил причини възпаление на порталната вена у много деца и възрастни. Порталната вена може да се възпали и от нитратите, които ги има в изкуствено торените плодове и зеленчуци. Преди 2000 години може би възпаленото на порталната вена да е било извънредно рядко явление. ЛЕЧЕНИЕ    Порталната вена ще се лекува на три етапа:   Първи етап - маже се дясната половина на корема /под последното предно дясно ребра и под него надолу/ тънко с олио или зехтин и върху мазнината - с газ за осветление, за да се отстрани евентуално едно предтуморно или туморно състояние 9+3+9 вечери /9 вечери се маже, 3 дни се почива и след това отново 9 вечери се маже/. Намазаното да престоява по 12 часа върху тялото. Преди Всяко намазване мястото, което ще се маже се почиства с чисто памучно парцалче, напоено в поносимо топла вода без сапун, с друго сухо такова се подсушава и намазва. Не е задължително преди или след всяко намазване да се прави хигиенна баня, но когато се прави такава, трябва да се изчака да изминат 12 часа от намазването.   Втори етап - маже се дясната половина на корема с мехлемче аескувазин от аптеката и върху него тънко с олио или зехтин, за да се омекотябат и отстранят евентуално отложени втвърдени мазнини.   Продължителността на лечението и начинът на почистването е както при първия етап.   Трети етап - маже се дясната половина на корема с отварка от описаните билки и допълнително намазване върху тях тънко с олио или зехтин.   1. цвят от червен глог - 2 суп. лъжици   2. стрък трицветна теменуга - 2 -"-   3. стрък жъпт кантарион - 2 -"-   4. цвят слез горски - 2 -"-   5. стърк синя тинтява - 2 -"-   6. листа смокиня - 2 -"-   7. листа розмарин - 2 -"-   8. листа живовлек теснолист - 2 -"-   Всички посочени супени лъжици билки се слагат в 0,5L завряла вода и се варят 15 минути. Киснат 1 час и се прецеждат. С малка част от прецедената отварка /1-2 супени лъжици/ се изплаква едно зелено шише, останалата част се налива в шието, затуля се с коркова или пластмасова тапа и се съхранява в хладилник до 21 дни. Лечението започва не след 21 дни, а веднага.   Важно! - Отварката да не се смесва с олио или зехтин, а последователно се намазват, като най-напред се намазва с отварката, върху нея се намазва тънко с олио или зехтин и най-отгоре още веднъж с отварката. Последната се получава в малко количество и трябва да се икономисва, като се маже не с шепи или с памук, напоен в нея, а само с пръсти. Същата отварка и олио или зехтин задължително да се маже гушата, областта на черния дроб /под дясната гърда/, двата бъбрека и областта на далака.   Начинът на почистването и продължителността на лечението е както при първи етап. При третият етап лечение се отстраняват спазмите и възпалението на порталната вена. Последната никога не може да се лекува чрез вътрешно приемане на билкови отварки, аптекарски сиропи, хапчета, с биене на инжекции, а само чрез външно намазване със специално приготвен мехлем от пчелен восък и билки или с описаният уникален метод в настоящата статия. ПАРОДОНТОЗА    В следващите редове разяснявам механизма на пълното и трайно излекуване на болестта пародонтоза дори в най-тежката й форма.   При пародонтозата се получава атрофия на венците, които впоследствие се разклащат. Венците атрофират защото не се подхранват достатъчно с кръв. Причината за това недостатъчно кръвооросяване на венците с кръв ще се търси в мозъка на болния от тази болест. В мозъкът му е разстроена работата на центъра, ръководещ кръвооросяването. В повечето случаи този център е притиснат от разширени кръвоносни съдове, получени като последица от прекаран стрес, сепване, уплаха и в по-редки случаи получени върху него спазми като последица от прекомерно тежък физически или умствен труд.   Според научната медицина в мозъка на човека няма център на кръвооросяването и център на алергията. Според мен такива центрове има.   Анатомически мозъкът на човека не е изучен до съвършенство от научната медицина. За някои центрове в мозъка все още е неизвестно каква функция изпълняват.   Споменатата болест пародонтоза може да се излекува напълно и трайно, дори и в най-тежката й форма /когато всички зъби са се разклатили/, като с отварка от билки и допълнително намазване с олио или зехтин на тънък слой се минава по гръбначния стълб и най-важното по половите органи външно, а с отварка от билки по друга рецепта и допълнително намазване върху нея с олио или зехтин тънко се мажат двата бъбрека и порталната вена /дясна половина на корема/   Продължителността на лечението е два курса по 18 дни /всеки курс е от 9+3+9 вечери/. След първия курс от 9+3+9 вечери се почива 7-10 дни и пак се повтаря от 9+3+9 вечери.   При описаният начин на лечение на порталната вена, както и за други заболявания намазването се извършва един път дневно, именно само вечер преди лягане.   Като се мажат половите органи, мазнината отвежда част от лечебността на билковата отвара /а може би това да става и по рефлекторен път/ до междинният мозък /диенцефалон/, в който според мен се намира центърът, ръководещ кръвооросяването на всички вътрешни органи и на кожата.   След като измине един месец и половина от първото намазване на половите органи, болният започва да чувства, че му се заякчават венците, защото тогава се възстановява нормалната работа на споменатия център и кръвооросяването се подобрява не само на венците, а и на ходилата на краката, пръстите на ръцете, на целия мозък и на всички части на тялото.   При това лечение, особенно като се мажат половите органи, се получава поносима лечебна реакция, която се изразява с отпадналост на цялото тяло от 5-7 дни. При това се получава и едно естествено подмладяване.   Чрез намазване на половите органи и гръбначния стълб със съответни отварки и допълнително намазване с олио или зехтин също може да се излекуват напълно и трайно всички видове алергии и страхови неврози, също и шипове /лекува се центърът на водно солевата обмяна, който се намира в междинния мозък/.   Двете ми рецепти за пълното и трайно излекуване на най-тежката форма на паро-донтозата са регистрирани в Института за изобретения и рационализации в гр. София под № 95257 от 02 октомври 1991 година, като съм декларирал, че официално няма да ги разгласявам всред народа до одобрение на патента.   ГРИПЪТ    В края на статията ще разясня нещо за грипа и как може най-ефикасно да се лекува.   Грипът е вирусва болест. Тя може да мине дори и на крак, но последиците от нея са много лоши, защото грипният вирус като последица създава навици на нервите да правят спазми на кръвоносните съдове и те могат да измъчват човека до 7-8 месеца, дори до година и половина било то с болки, било без болки. Такива спазми много често засягат продълговатия мозък на човека и тогава се получава забавяне пулса на сърцето в едни случаи като че ли спира, а в други случаи пулсът може да бъде ускорен. При това се получава леко стягане в гърдите - наподобяващо задух, болки в тила и зашеметяване на главата, като че ли болният е пиян.   След 2-3 месеца ще получи спазми от друг грип - може в колянна става, в жлъчни канали /с проява на дискинезия/, в щитовидна железа, ще я подуе и ще уплаши човека и ще си мисли че е получил /заболял/ от гуша или тумор върху нея. Може да се получат спазми на сърцевата обвивка и човек ще има усещане, като че ли му стягат сърцето на менгеме, може да се получат спазми върху очите, ушите, зъбите или на други органи.   Когато се подучи описаната болка в тила и забавяне пулсът на сърцето се маже гръбначният стълб, при спазмите на очите, се мажат слепоочията. При болки в зъбите като последица от тези спазми се маже външно челюстта със запарка и допълнително намазване е олио или зехтин тънко, като по-долу е описаната запарка, с която се жабури през 2-3 часа, от нея една супена лъжица се задържа в устата 10 минути и се изплюва.   Където са се получили спазми като последица от прекаран грип, може само за 7 вечери поред да се разрушат със запарка от една от следнитедве билки и допълнително намазване върху тях с олио или зехтин тънко.   1. трицветна теменуга - Viola tricolor   2. пчелник - Marubium vulgäre   Една супена лъжица от билките се залива със 150 грама завряла вода /две супени лъжици от билките се заливат с 300 грама завряла вода/. Кисне 2 часа и се прецежда. Почистването на мястото, koето ще се маже и съхранението на запарката е както при билковата отварка за лечение на порталната вена.   Описаните две билки са изпитани от мен и със сигурност заявявам, че те имат свойството да разрушават и премахват спазмите, получени след прекаран грип и така най-бързо се отстраняват болките.   Същите билки може gа се приемат и вътрешно чрез отварка. Но след всеки прекаран грип човек трябва да пие по 20-30 дни от тези билки, за да отстрани последиците му, докато със същите билки само със 7 вечерно намазване спазмите и болките се отстраняват. Безспорно всеки човек ще предпочете най-бързия, най-краткия начин на лечението - чрез цамазване.   Описвам една ефикасна рецепта за пиене, която може да излекува грипа в момента на появата му, а може да ce пие дори и профилактично /предпазно/. Билките в тази рецепта нямат температуропонижаващо свойство, но билката сребролистен очиболец има антибиотично свойство, лечебната динка има противомикробно свойствои в комбинация с пчелния мед, който също има противомикробно свойство унищожават грипния вирус и така понижават температурата с поло вин градус за 4 часа. 1. стрък лечеб. динка - 1 суп. лъжица2. стрък сребролист очиболец -2 -"-3. стрък трицветна теменуга - 2 -"-4. стръг риган - 2 -"-5. стрък мащерка- 1 -"-6. листа градински чай - 1/2 -"-7. плод шипка - леко счукани - 2 -"-    В 650ml завряла вода се варят посочените супени лъжици билки всички заедно 10 минути. Киснат 20 минути и се прецеждат. Пие се 3-4 пъти дневно преди ядене по 150-200ml за възрастен, а за 2-4 го-дишно дете по 30-50ml. При всяко вземане обезателно да се подслажда с 1-2 супени лъжици пчелен билков мед.Важно! При лечение с описаните начини да не се употребяват едновременно и алкохолни напитки /нито грам/, защото няма да има полза от лечението. Николай ПЕТРОВ МИНКОВ,народен лечител

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

12 ноември 2017 10:42
Част I Съществува психологически тест, според който, описвайки къщата на мечтите си, ти описваш самия себе си. Представи си твоята мечтана къща. Това е твоето тяло и домът на душата ти. И кое е първото, което трябва да притежава този дом – стени, покрив, врати и прозорци, т.е. защита, общуване, въздух и светлина. Това е, от което тялото има нужда, за да е здраво – ЗАЩИТА /добра имунна система/; ЛЮБОВ към себе си и към света /вселената-бог, природата-майка и хората-братя и сестри/; ВЪЗДУХ /правилно и осъзнато дишане/ и СВЕТЛИНА /дар, който ни позволява да видим света, в който живеем/. Не съм забравила и за основата на къщата. Моята например беше построена върху стълбове и издигната над короните на дърветата, поради което ме определиха като мечтател. Но светът има нужда и от къщи, стъпили здраво на земята. Всъщност, светът има нужда от всеки от нас и различията ни спояват цялостната картина. На една къща й трябва и вода, както и на тялото ти, за да е чисто и здраво и за да са красиви цветята в градината ти. И така, за да сме здрави са необходими няколко неща, които природата ни е дарила напълно безкористно – имунна система, любов, светлина, въздух, вода. Единственото, което човек трябва да даде в замяна е да изпитва благодарност към този прекрасен дар, за да е щастлива душата му; любов и грижа, за да запази непокътнат дома, в който живее и движение, но не във фитнес залата, а движението като свобода, трудолюбие и грижовност. Ето това е с няколко думи всичко, което религии, учения и изследвания всъщност искат да ни кажат – здравето е напълно в нашите ръце – обичайте, бъдете благодарни, дишайте осъзнато, пийте чиста вода и танцувайте дори когато работите. Изглежда просто и лесно, нали? Ами опитайте тогава!   Надя Димова
Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част III

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част II

ВАСИЛИЙ ВРАЧ част I

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ

Новите дати за ирисова диагностика

Прегледите са с предварително записване.
август 2018 - октомври 2018 - Записване
Велико Търново
10.08.18 - 10.08.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
17.08.18 - 17.08.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
Габрово
11.08.18 - 11.08.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
18.08.18 - 18.08.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
Русе
03.09.18 - 05.09.18, тел. 0887 595 662 Регионална библиотека "Любен Каравелов", ул. "Княз Ал. Дондуков-Корсаков" №1
Бургас
01.10.18 - 03.10.18, бул. "Ст. Стамболов" 86, Билкария, тел. за записване 0899 15 13 17.
София
23.09.18 - 26.09.18, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
Варна
17.09.18 - 20.09.18, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
Стара Загора
10.09.18 - 12.09.18, тел. 0877 701 585 ул. „Братя Жекови“ №77 - Магазин Билкария.