ОШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ПРИ АЛЕКС ОРБИТО

11 януари 2019 17:15
Изучаването на филипинските лечители и техните безкръвни операции могат да придвижат медицината напред, а не назад "ЗДРАВЕ ЗДРАВЕ " в Габрово, 26-27 януари 2019 МЕДИЦИНСКАТА МИСТИКА Време е за оширяване на съзнанието Медицинската мистика, упражнявана нашироко днес от конвенционалното здравеопазване все така не допуска пациента до собствената му воля. Какво ще се върши с тялото му и какъв е смисълът на действието за крайния резултат, тя също няма време да обяснява, да мобилизира духа на страдащия. Държи се така, сякаш фактите, които е събрала посредством продължителните си изследвания, не засягат обекта на въздействията й.Да, за нея той е обект, върху който ще се окаже „завидно“ хирургическо майсторство, ще се приложат „по-ефикасни“ препарати или унизителни, остарели методи, които често не са съобразени с днешните възможности за изтърпяване на болка. Колоноскопията, например, е изумителният пример за това. Наподобяваща средновековното мъчение побиване на кол, снабдена за камуфлаж с пълна или частична упойка, тя остава непроменена вече столетие. При несръчно боравене с инструментариума, пациентите свидетелстват за тежки следманипулационни ефекти: кървене, болка, дискомфорт, не веднаж се е стигало до нанасяне на по-трайни увреждания.Отказът да бъдеш подложен на някоя от унизителните, мъчителните, остарелите диагностични процедури веднага те изхвърля от клиничната пътека, че и от болницата...Ами тъй...да се съобразява с душените нагласи на пациента си, да му помага да се саморазгадае, да го настройва да разбере себе си, това не се смята за професионално задължение на днешния тясно профилиран лекар. В неговия свят за пациента е отделeно място на послушен профан, който и да се измъкне осакатен, трябва да мълчи, потънал в благодарност. „Едва те отървахме от гроба. И на това да си благодарен!“ Не дай си боже да възразиш, да изкажеш съмнение...В такива случаи медицинските мистификатори имат своя любима реплика: „Ти какво разсъждаваш, да не си лекар. Слушай и не питай!“ Близките често пригласят в хор: „Да-даа...само докторът знае, той каквото каже!“ В рецептата и хапчето, произлизащо от нея, също е вграден тоталният храмов култ. „Никакво самолечение, никакви билки, кристали, аромати, пушеци, лапи, музики, хармонизиращи строфи, цветове, молитви и други глупости. Ей това е хапчето, което ще те изправи на крака, ще прогони болката. Ако не стане – скалпелът! Ако и след него оздравяването не дойде, значи така ще е. Медицината е до тук!“Твърди се, че Хипократ е извел медицината от храмовете, но в много случаи и при много днешни лекари, излезли на разходка по клиничните пътеки, тя си е останала там. Изискването за сляпа вяра и преклонение пред авторитета на науката и клиничните мантри– това са позволените духовни настройки на един гражданин, дръзнал да изказва съмнения под купола на Белия храм. Неговите знания и разбирания за света и природата изобщо не са важни за лекуващия лекар. Те трябва да бъдат изоставени в съблекалнята, независимо до какви вътрешни противоречия това би довело. Не казвам, че няма изключения, често те са и трогателни, но общо взето днешната медицинска практика изключва взаимодействието със съзнанието на пациента, разгадаването на катаклизма от сблъсъка на духовно-природните сили в организма му, от това, което той знае за себе си и от това, което получава като въздействия. Така, попадайки в страданието си на единственото възможно място (избор няма, избор не е предвиден!), пациентът стиска в ръка отдавна купената си индулгенция за здраве (здравна осигуровка), която в никой случай не е задължително да му стигне при срещата му с боговете.Отражението на това безсилие, допълнително разболяващо душата на страдалеца през вековете, е усетено още преди пет века от Парацелз (Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм 1493-1541), родоначалника на природната медицина в немскоговарящите страни. Той въвел друго, свое поведение спрямо пациентите. Пътувайки по цяла Европа пеша или на кон, с каруца или лодка, той лекувал хората по пътищата. Спирал се без докторска мантия, барета и ланец, но прилагал други знания, различни от официалните. Например знанието за вибрациите на отделните органи и резонансното им акордиране спрямо околната среда, Земята, планетите и Вселената. Успехите му били така изненадващи, че година след година славата му между народите нараствала, докато се сдобил най-накрая със званието доктор-чудотворец. В същото време уседналото лекарско съсловие го обвинявало в шарлатанство и го наказвало с омраза и презрение. За да не бъда обвинен в едностранчиво тълкуване на неговата биография, ще цитирам редове от нея, излезли под перото на двама днешни немски медици.(1-307) „Действително Парацелз бил във висша степен отцепник сред медиците от своето време...Колегите си, за които познанията на Хипократ не означавали вече нищо, той наричал „лечители шарлатани, пънове, измамници на хора“, които мислят само за собствената си кисия. Дори обвинил някои от известните светила на медицината, че пълнят гробищата със своето „убиване“. Негова е запазената до днес фраза: „Много господари и крале умират преждевременно, защото техните лекари им помагат повече да умрат, отколкото да живеят.“И аптекарите превърнал в свои врагове, защото ги характеризирал като съучастници на докторите и производители на „мръсни лекарства“...Нахлувал понякога в аптеките им и изхвърлял бурканчета и стъкленици...Обвинявал ги в липса на знания, алчност за пари и морална ограниченост, каквито изграждали и картината на лечителската професия. Медицината била достигнала своята най-ниска точка... Парацелз ругаел срещу извратения дух на времето и оплаквал ужастната съдба на бедните, невинни жертви...Прекалено силно бил обзет от желнието да реформира медицината и да проправи пътя на същинското хипократова учение...Той първи в тази епоха възприел човека като отражение на космоса, който се формира като индивид вследствие въздействието на звездите и земята, климатичните условия, наследствеността и собствените представи...“Но стига толкова. Нека цитираните редове бъдат все пак едно малко възмездие за стотиците увредени не само и не толкова от лекарски грешки днес, но и от хилядите излишни операции. Нека тези думи бъдат и едно удовлетворение за малцината хирурзи, които тайничко спазват старото Хипократовото правило: „Не е истински лекар този, който лекувайки не се съобразява с движението на небесните тела! Не докосвай със скалпел онзи орган, през чиито зодиакален знак преминава в тези дни луната!“Разбира се и това звучи смешно на високообразования днешен лекар, който винаги е подминавал астрофизиката като „бабини дивитини“. И да искате, не можете да откриете нито една медицинска статистика върху успеха на операциите при благоприятните отстояния на планетите една от друга. Съобразяването с честотите на космическите лъчения, пристигащи към Земята и проникващи дълбоко всичко живо и неживо, включително и болния орган, е Хипократова глупост, той да си ги следи и да си ги спазва. Така се погубват една след друга опитностите и достиженията на древните лечители. Хилядолетен опит е обезсмислен и изхвърлен на бунището... И тъй, пациентът на медицинската мистификация поколение след поколение е бил възпитаван в мълчание, непротиводействие и неучастие в собственото си оздравяване, докато накрая е бил превърнат в безволева жертва на духовно-здравна нищета. Тя има и математическо изражение – все повече пари за все по-малко здраве. Измъкването от тази яма ще ни предложи навярно една бъдеща интегративна медицина. Тя не само ще позволи, но и ще насърчава страдащия в обучението му, ще го издига до себе си в акта на оздравяването. Профилакториум-училище, болница-университет, ето две възжелани оздравителни заведения на бъдещето. Защото голямата истина за медицината е, че никой никого не може да излекува, че много хора оздравяват въпреки лечението си, че то зависи най-вече от възможностите на организма да се самосъхрани посредством самовъзстановяване и саморегулиране. Да, може да му се помогне, да се подкрепи в изправянето, да се засили в импулсите му за хармонизиране, но ако той не покаже достатъчно издържливост и ако не са му останали наличните резерви, за него помощ няма. Затова – отдалеко, че да е леко. Емил Елмазов

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

28 ноември 2018 20:50
В тези кратки, бедни на светлина дни, ми се доприказва за СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНАСтане ли дума за хелиотропизъм, нека тук го изтълкуваме като обожание, следване на светлината, сещаме се за слънчогледа. По-знаещите ще изрекат дори името на хормона, който кара растенията да се обръщат към Слънцето: ауксин. Той отговаря за растежа. При недостиг на слънчева светлина този хормон напътства стъблото да се извива към нейния източник, за да я получава през целия ден. Иначе листата биха останали по-малки, а питите - по-дребни. И как тогава слънчогледите биха нахранили достатъчно хората!Положителният хелиотропизъм го има и при някои човеци и аз все съм се питал слънчогледови души ли носят тези, които и зиме, и лете бързат сутрин по височините да уловят с очи и длани първите слънчеви лъчи, а привечер не пропускат да изпратят последните...? На по-големи листа ли се надяват те, на по-големи пити ли? Тези хора са доверчиви и предани на слънцето. Чак до старостта си, когато се вглъбяват. И слънчогледът се вглъбява. Щом растежът му приключи, той спира да „следи“ Слънцето и остава „загледан“ на изток. И в древността, и днес все е имало хора, които са се придържали към една съдба на неостаряващи слънчогледи. С невена положението е друго. Сутрин той никак не бърза да се усмихне на светилото. Внимателно отработва диагнозата на деня и ако до десет часа сутринта не е отворил чашка, няма и да я отвори. Значи ще вали... Хората с невенови души са недоверчиви и прозорливи, каквито трябва да бъдат лекарите например. Да кажа направо: ако слънчогледите хранят народа, то невенът е повикан от Създателя, за да го лекува. Затова е такъв замислен, понякога весел, но често и тъжен.Нали не очаквате, че вечер почти затворените цветни чашки на невена ще остават „загледани“ на запад. По-скоро те гледат всяка нанякъде. Отдалеч нивата е като козяк, разрошен от вятъра. Българска нива. В началото на моя живот, еее, преди седемдесет години, имаше много слънце на небето и слънчогледовите хора надделяваха в пейзажа. Днес от нарочно заперденото с отрови небе прониква все по-малко слънце и невеновите хора се преумножиха. Като че дойде време по-малко да се храним и повече да се лекуваме...Мръкна се...толкова рано. Ще полея невена в стаята и ще си легна. Трите ми слънчогледа отдавна изсъхна на терасата. Долу Янтра рзмива с ангелски шепот всяка мисъл, която иска да остане будна.Каквото е било няма да бъде. Ще бъде друго.Лека нощ. Емил Елмазов

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

25 октомври 2018 00:29
X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част III Година III, брой 41 (65), 1993г. БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА - част III    Особен интерес представляват молитвите - заклинания в Драголевия сборник и по-специално молитва № 1, в която дяволът - болестотворец заявява, че „името и същността ми е смъртта... аз съм змията... възпалението, съпроводено с температура... аз съм този, който отнема децаma... който уморява юношите... причинява задух на децата... причинява душевни болести... внезапно тръшка хората... носи зло на всички твари“. Ако преведем на съвременен език тези заболявания или състояния, то ще означава, че дяволът става причина за внезапна смърт, отравяния, възпаления, температурни състояния, душевни заболявания, астма, припадъци от най-различно естество и т.н.   В осмата молитва богомилите посочват тъканите и органите на човешкото тяло, където могат да се появят и развият заболявания.   Психотерапевтичният метод у богомилите се сравнява с т. нар. плацебо ефект в съвременната медицина. Днес можем да си обясним положителния ефект, получаван от богомилските лекари, преди всичко чрез техния авторитет, с помощта на Сисиниевите и други молитви, чрез респектиращата сила на церемониите.   Естественонаучните и народномедицинските възгледи на богомилите не можем да си представим без вегетарианството на богомилските ересиарси, без отношението им към хранителните и лечебни средства от растителен произход. Гонейки дявола, св. Сисиний среща едно маслиново дърво, което му посочва мястото, където се е скрил нечестивият Светецът го благославя и този богослов има стойността и значението на препоръка за употреба на маслините като храна и лекарство, защото целият сборник има такова предназначение. Следователно богомилите комбинират лечебното действие на словото /психотерапия с помощта на молитви, баяния и пр. / с употребата на билки /растителни дроги/. Използването на    ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД е било твърде популярно не само поради насочения към природата и простия народ мироглед на богомилите, но и поради богатите тракийски, славянски и прабългарски традиции в това отношение. Сведения за билколечение у богомилите има достатъчно много. В една от молитвите в Драголевия сборник се препоръчва на ухапано от змия място да се поставя счукан бъз - билка, известна още на траките под името „seba“ и нашироко използвана от тях.   За богомилското билколечение се говори и в „Тивериадско море“, където се казва, че „лековитите билки са много“. Най-богат в това отношение обаче е богомилският „Зелейник“ /X -XI в./ - лекарственик, който съдържа указания за лекуване с билки, мед и други лечебни средства на очни и кожни заболявания, кръвотечения от носа, хълцане, кашлица, болки в корема, заглъхване на ушите, зъбобол и инфектирани рани.   В един ръкописен сборник против мъчително уриниране се препоръчва да се скълца „дафиново зърно“ и да се пие отвара от него.   В богомилските апокрифи се срещат и указания за отношението на лечителите към болните. В „Духовно кръщение на болен“ се предписва съответно поведение по отношение на боледуващите. В този и редица подобни случаи се засягат въпроси на медицинската етика и деонтология, вечни и неотменни спътници и на народномедицинската практика.   Кои богомили са се занимавали с лечителска дейност? Едва ли всички. Още повече че за това са нужни известни познания и способности. Без съмнение най-изкусни лечители са били богомилските предводители. Като лекувал, всеки „съвършен“ е доказвал своето съвършенство и безкористието си. Такъв е бил самият поп Богомил, неговите първи помощници и ученици Симон и Ликопетър, поп Йеремия и др.   Най-яркият представител на богомилската медицина Василий Врач /около 1028 - 1111/ е роден в едно от селата на Охридската епархия. След поп Богомил той става идеолог и вожд на богомилите през XI и началото на XII в. За него дават сведения Ана Комнина, Евтимий Зигавин /в „Паноплия догматика“/ , византийските хронисти Йоан Зонараси Михаил Глика.   Василий е бил „ятрос“ /лекар/ с много добра подготовка. Архиепископ Теофилакт Охридски споменава в писмата си, че водачът на богомилите е изучил гръцкия език и медицината в манастирите. В болницата при манастира „Св. Пантелеймон“ в Охрид Василий Врач вероятно е имал възможност да се запознае с всичко онова, което средновековната българска медицина е използвала при лечението на болните, а навярно и с някои от възгледите на арабските лечители. Указания за неговата лечителска дейност ни дава Евтимий Зигавин, който го нарича „ятрос“ и „чародей“. На Ана Комнина дължим едно описание на външния му вид: „с монашеско облекло, сизпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен в проповядването на безбожието“.   Византийският хронист Йоан Зонараст отбелязва, че Василий носи монашески дрехи, но по занятие е лекар. Широката известност на Василий Врач, неговите знания по медицина, богословие и философия, красноречието му и прогресивните му идеи го правят опасен за византийската власт, установена по това време в българските земи. Когато станал известен на императора със своята дейност, Василий бил вече твърде стар, но извънредно опитен и ловък проповедник. Според Теофилакт народът го обичал и едва ли не на ръце го носел. След арестуването му той бил съден от съд, председателстван от цариградския патриарх Николай Граматик с участието на представители на сената и на висшите военни кръгове. Предложението да се откаже от своето учение е било категорично отхвърлено. Затварят го в тъмница и отново се опитват да го склонят. Когато император Василий I Комнин узнал от учениците и последователите на Василий, че имал привърженици и сред висшите светски и църковни кръгове в Константинопол, съдбата му била решена. Василий Врач бил изгорен на клада на хиподрума, недалеч от двореца и църквата „Света София“ през 1111 г.   Със своята активна проповедническа и лечебна дейност богомилските апостоли и „съвършени“ допринасят за освобождаване на човешките умове от догмите на Средновековието, за засилване на светските елементи в културата на Средновековна България. "Из историята на естествознанието в България"Авторски колектив:доц. д-р М. Апостоловд-р М. Георгиевд-р Р. КаймакчиеваЦ. ТачевИзд. „Народна просвета“, София, 1982 г. В.К.

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

21 октомври 2018 17:12
X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част II Година III, брой 41 (65), 1993г. БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА - част II ... В богомилския апокриф „Тивериадското море“ е написано, че дяволът надупчил глиненото тяло на Адам, преди бог да му вдъхне живот, и оттогава започнали да се явяват болестите.   Богомилите придружавали своите проповеди с подпомагане на страдащите и боледуващите, за което пръв говори Презвитер Козма /X век/ в своите „Беседи против богомилската ерес“. В тях той отбелязва: „Ако ли на тях имате вяра, или ги приемате с любов в своя дом, или каквато и радост да им направите, казах ви вече не им вярвайте, ако ли и бесове да изгонват ги видите тях, еретиците, и слепи да просвещават, и мъртви да възкресяват...“Тук съзираме едно от първите доказателства за това, че богомилите са лекували преди всичко болни с разстроена душевност, т е. психично болни, люде на смъртно легло, със заболявания на очите и т.н. От посочения текст личи, че Презвитер Козма вярва в тяхната лечителска мощ. Иначе не би стигнал дотам да внушава на християните да не вярват на очевидни неща. Тук има и нещо характерно за епохата, за цялостната нагласа на средновековния човек. Авторът на „Беседи против богомилската ерес“ си дава сметка за това, че неговите противници постигат лечебен ефект преди всичко чрез внушение върху внушаеми и доверчиви хора и затова прилага същите методи и средства - той зарича своите слушатели да не вярват на очите си, т е. опитва се на свой ред да им внушава   Или с други думи, словата на Презвитер Козма свидетелстват за наличие на медицина сред богомилите, за изкусно владеене и прилагане на определени лечебни методи.   За медицината на богомилите съдим и от книгата на Райнер Сакони „Изложение на брата Райнер от ордена на братята проповедници и бедняци в Лион“. Катарският проповедник Р. Сакони посочва, че всички катарски общини водят началото си от Българската и Драговишката църкви и това ни дава основание да приемем, че и сред българските богомили е било разпространено колективното гледане на болни. Това впрочем е характерно и за славянската народнамедицина от по-ранни времена. Какви МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ са използвани от богомилските лечители?    ВНУШЕНИЕТО е било прилагано нашироко - внушение, което се основавало на голямото доверие в лечителите, на вярата в техните лечителски способности, обусловени от начина им на живот и от подготовката им. То е било характерно не само за богомилската медицина. Внушението често е било използвано в средновековието - на Запад и на Изток, от служителите на различните религиозни култове. Неговата популярност можем да си обясним с недостатъчните знания по онова време за възникването и протичането на болестите, както и с отбелязаната силна вяра на средновековния човек, вярата му в лечителските способности на светите отци, а при богомилите - на съвършените Проповедници.   Една от теоретичните догми на богомилите е „Исус - словото лекува“. Според тях Исус не е имал плът и кръв. Той е бил „слово на отца, а на сина словото - дух свети“. И тъй като, както Е. Зигавин казва в „Паноплия догматика“, Исус „лекувал всяка болест и всяка скръб“, формално логично стигаме до извода, че словото лекува.   Богомилите се смятали преки ученици на Христос и му подражавали, като лекували болни чрез словото.   За успешно прилагане на внушението чрез словото свидетелства богомилското съчинение „Детство Исусово“, в което се дават примери за пълно изцеление от неизлечими или трудно лечими болести. Със своето чудодейно слово детето Исус излекувало човек, който с едното си око не виждал, а другото било болно.   Като твърде вероятно трябва да приемем описаното съживяване на паднал от дърво човек, който привидно бил умрял. Днес лесно можем да си обясним ефекта на словото в този случай. След краткотрайна загуба на съзнание вследствие на удара пострадалият идва в съзнание със или без словото на лечителя - чудотворец.   Богомилските лечители са внушавали положителни емоции, които са допринасяли за оздравяването на болните. Внушението се е съпътствало от самовнушение и ефектът зависел от авторитета на лечителите - богомили.    ВРАЧУВАНЕТО И БАЕНЕТО са също така характерни за богомилската медицина. Те се свързват с лечебното действие на словото. Цв. Кристанов и Ив. Дуйчев пишат, че са познати „цяло множество апокрифни формули и заклинания, предназначени за разни страдания и болести: против ухапване от змия, против ухапване от бясно куче и от друго бясно животно, против кръвотечение от носа... зъбобол... мъчно раждане, против всякаква болест и недъг“.   При врачуването и баенето богомилите използвали различни заклинания и молитви. Именно такива са били „Сисиниевите молитви“ на поп Йеремия, предназначени за лечение на различни болести и недъзи. Апокрифният сборник на поп Драгол от XIII в. съдържа освен посочените Сисиниеви молитви и два твърде популярни сред богомилите апокрифа - „Откровение Варухово“ и „Видение Исаево“. В „Слово Максимово“ в същия сборник Богородица се явява в сънищата на един монах и го съветва никога да не пие вино.   Съчинението „Сисиниеви молитви“ е наречено така във връзка с легендата за св. Сисиний. Сестра му ражда дете и той отива при нея, чука на вратата и я моли да му отвори. Сестрата отказва, защото се бои с него да не влезе и дяволът и да умъртви рожбата й. Но Сисиний е настойчив и тя му отваря. Дяволът влиза между краката му, отвлича новороденото и го поглъща. Светецът подгонва Сатанаил, настига го, улавя го и му иска детето. Злосторникът обещава да го върне, ако Сисиний изплюе майчиното си мляко. Светецът успява да изплюе майчиното си мляко, а дяволът връща живо отвлеченото дете и казва, че там, където се чуе занапред името Сисиний, то ще прогонва „всяка болест на седем поприща“.   Вярата на болния в оздравяването му се поддържала поначало от тази легенда и от името на св. Сисиний, а също така и от конкретните молитви, включени в едноименния сборник. Дяволът - болест е бил прогонен на „седем поприща“ от мястото, където се четат молитвите на Сисиний.   Особен интерес представляват молитвите - заклинания в Драголевия сборник и по-специално молитва № 1, в която дяволът - болестотворец заявява, че „името и същността ми е смъртта... аз съм змията... възпалението, съпроводено с температура... аз съм този, който отнема... Следва продължение...В.К.

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

12 ноември 2017 10:42
Част I Съществува психологически тест, според който, описвайки къщата на мечтите си, ти описваш самия себе си. Представи си твоята мечтана къща. Това е твоето тяло и домът на душата ти. И кое е първото, което трябва да притежава този дом – стени, покрив, врати и прозорци, т.е. защита, общуване, въздух и светлина. Това е, от което тялото има нужда, за да е здраво – ЗАЩИТА /добра имунна система/; ЛЮБОВ към себе си и към света /вселената-бог, природата-майка и хората-братя и сестри/; ВЪЗДУХ /правилно и осъзнато дишане/ и СВЕТЛИНА /дар, който ни позволява да видим света, в който живеем/. Не съм забравила и за основата на къщата. Моята например беше построена върху стълбове и издигната над короните на дърветата, поради което ме определиха като мечтател. Но светът има нужда и от къщи, стъпили здраво на земята. Всъщност, светът има нужда от всеки от нас и различията ни спояват цялостната картина. На една къща й трябва и вода, както и на тялото ти, за да е чисто и здраво и за да са красиви цветята в градината ти. И така, за да сме здрави са необходими няколко неща, които природата ни е дарила напълно безкористно – имунна система, любов, светлина, въздух, вода. Единственото, което човек трябва да даде в замяна е да изпитва благодарност към този прекрасен дар, за да е щастлива душата му; любов и грижа, за да запази непокътнат дома, в който живее и движение, но не във фитнес залата, а движението като свобода, трудолюбие и грижовност. Ето това е с няколко думи всичко, което религии, учения и изследвания всъщност искат да ни кажат – здравето е напълно в нашите ръце – обичайте, бъдете благодарни, дишайте осъзнато, пийте чиста вода и танцувайте дори когато работите. Изглежда просто и лесно, нали? Ами опитайте тогава!   Надя Димова
Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

ОШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ПРИ АЛЕКС ОРБИТО

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

САЛВИЯ СКЛАРЕЯ

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ

Новите дати за ирисова диагностика

Прегледите са с предварително записване.
януари 2019 - март 2019 - Записване
Велико Търново
Габрово
Русе
14.01.19 - 16.01.19, тел. 0887 595 662 Регионална библиотека "Любен Каравелов", ул. "Княз Ал. Дондуков-Корсаков" №1
Бургас
18.02.19 - 20.02.19, бул. "Ст. Стамболов" 86, Билкария, тел. за записване 0899 15 13 17.
София
20.01.19 - 23.01.19, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
24.02.19 - 27.02.19, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
Варна
28.01.19 - 30.01.19, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
04.03.19 - 07.03.19, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
Стара Загора
11.02.19 - 13.02.19, тел. 0877 701 585 ул. „Братя Жекови“ №77 - Магазин Билкария.