САЛВИЯ СКЛАРЕЯ

11 октомври 2018 09:27
САЛВИЯ СКЛАРЕЯ(Salvia sclarea L.) СЕМ. LAMIACEAE (LABIATAE) - УСТОЦВЕТНИ Синоними: меча пета, мускатна какула А. Clary Н. Muskatellkraut Ф. Sclarée, orvale Р. Шалфей мускатнный По-малката сестра на градинския чай расте на стръкове, а не на туфи, като него. Листата й са по-широки, а поникне ли на добра земя, може и на ръст да го надмине. До метър израства и стъпва на стъбло ячко като бамбук , че пуска и дебела сянка под себе си. Преди хиляда години може да е била и по-едро растение, щом Светата Дева успяла да се скрие с младенеца в пазвата й. А другите треви наоколо треперели, разтваряли послушно листа и немеели под копитата и главните на преследвачите. Гонителите от Херодес подминали майката и младенеца, без да ги забележат. И тогава Богородица казала прочутото си прорицание за бъдещето на салвията: ти ще спасяваш хората от смърт, както направи сега с мен. Ще бъдеш любимото им цвете, ще ги лекуваш от всяка болест и от всяка тъга. Ще даряваш живот и обич. И реченото се сбъднало. Още в древна Елада с отвари и компреси от салвия започнали да лекуват пресипнали от викане военоначалници, винарите се научили да подправят виното си с листата й и опиването после им се струвало още по-замайващо, още по-сладко. Затова с каквито предусещания хората се отдавали на Дионисиевите пиршества, с такива посягали и към салвията след празниците. Иначе казано - редували веселията или все едно - спасявали се както могат от меланхолията, скуката, тихата апатия. Но нека да не уподобяваме доброто растение с опиат. Защото то не създава зависимост, от него няма и стаена вреда. Римските лечители го обичали като универсално лекарство - разбирали, подкрепяни от опита си, че веселите боледуват по-малко. През деветото столетие Европа също луднала по салвията. По западните и средните земи се появили нейните зелени сочни полета - най-вероятно първите култивирани обиталища на лечебни растения. В известен смисъл салвията се свързала в съзнанието на тогавашния европеец с безкрайния празник - почти хиляда ходини преди Хемингуей да ни подари своята метафора. Но празникът за един е едно, за друг - друго. В малките дозировки от салвиеви коктейли англичаните намерили нейният успокоителен дух, в млечните отвари от листата - лесна възможност да се извадят чужди тела, заседнали в очите, а в чайовете от семената й - най-успешното лекарство против отслабване на зрението. И я нарекли “чисто око” или “ясно око” - Clary Sage. През Ренесанса при франките се появили няколко билкови вина, които се възприели от поляците и унгарците. Първото разчитало на общия вкус от смесването на салвия, жълт кантарион и хизоп в мъстта, а второто получавало аромата си след добавянето в бъчвата на канела, карамфил, мускатово орехче и пак нашата салвия. След всичко казано до тук аз просто не разбирам защо е станало тъй, че любимото цвете на хората (Salvia sclarea)живее само две години, а брат му (Salvia officinalis) може да се разпростира в петнайсет, че и в двайсет дори. За да не се отегчаваме в догатки по-добре е да видим за какво е прието да се използва салвията в края на нашия век. Нейната употреба е съхранена само в неофициалната медицина, но за непредубедените това не е лош сигнал. И днес много хора си помагат с водни извлеци от листата на салвията при сериозни възпалителни процеси в бъбреците, при лечение на гноящи и трудно зарастващи рани. Особено подходящи са горещите чайове и компреси на гърлото и гърдите при респираторните заболявания. Всичко това до голяма степен може да се постигне и с листата на градинския чай, но тръгнем ли да сравняваме етеричните масла от двете растения, салвията взема сериозна преднина. Вижте как се движи световното производство на етерично масло от салвиая скларея през подследните 70 години: 1937 г. - 7 тона, 1946 - 10 тона, 1959 г. - 11 тона, 1994 - 30 тона, 1996 - 40 тона. Ясно е , светът преоткрива салвията, преживява поредния ренесанс на отношението си спрямо нея и полека си възвръща плантациите, унищожени до голяма степен през Втората световна война. През 1984 година се открива необичаен взрив в производството, пик, който скоро няма да бъде постигнат. Тогавашният Съветски съюз предоставя данни за 40 тона - колкото цялото световно производство, България се нарежда на второ място - 3 т. Следват Франция - 2т., Индия - 1 т. Мароко - 1 т. и след тях с по-малки количества Израел, Южноафриканската република, Унгария, Югославия, Италия. Е за какво, ще попитате, какво толкова правят от нея, след като фармацевтичните гиганти не я търсят особено. Отговорът е дълъг: парфюмеристите обичат салвията, производителите на колбаси и сосове - също, винопроизводителите са запазили топлите си връзки с нея, а ароматерапевтите я обожават. Кои са тези, последните, ще стане дума по-нататък. Сега само ще си припомня как етеричното масло от салвия ощестливи няколко жени от българското село Върбица. Те, и трите, имаха един и същи проблем. Омъжени от години наред, минали през всички възможни лечения, но не се сдобили с деца.  Естествен дезинфектант, използва се с успех за лечението бронхиални възпаления. Облекчава ревматични болки. Отлично средство за жени в климакс - редуцира потоотделянето. Балансира менструалния цикъл, удачно помощно средство при гинекологични заболявания. Снема нервното напрежение, лекува депресията и главоболието. При външното приложение екстрактът повлиява благоприятно скалпа на косата при косопад. Приемът й е препоръчителен за пациенти с Алцхаймер, но не е при бременност. При кърмене също не трябва да се използва, освен ако целта не е спиране на лактацията.  Етеричното масло от салвия има едно разкошно свойство - освен че в малки дози действа успокоително, а в по-големи - антидепресивно и силно тонизиращо, то отключва и стимулира имунната система , помага й да реши някои леки хормонални отклонения при жените: регулира месечния цикъл абсолютно безвредно за разлика от химическите лекарства, отлага преминаването към менопаузата, облекчава горещите вълни, изпотяванията и болките в периода на критичната възраст. Като следствие от изброените въздействия производството на естроген в организма на жената продължава по-дълго и така се отлагат с месеци и години първите коксартрозни проявления. Иначе въздействието се извършва по най-простичкия начин. Жената, която преживява бездетството си като малка трагедия, се заема със себе си първия ден след поредния цикъл. В 5 мл. растително масло /може да бъде ленено, слънчогледово, зехтин и т. н. за предпочитане - нерафинирано/ се капват 2-4 капки от 100%етерично масло от салвия. Със сместа се намазва стомашната област под пъпа и се втрива с ръка до пълно попиване. Всеки ден по веднаж. Желателно в следващите 27 дни, заедно с обмазванията, да се пие запарка от клинавиче, цариче и градински чай - по една щипка от всяка нарязана билка в 500 мл. вода. Ако първите няколко месеца не се стигне до зачеване, градинският чай се дава и на съпруга, като по древния римски обичай двамата се отделят за четири дни преди овулацията, а на петия се ощастливяват взаимно. Във Върбица средната по възраст жена - двайсет и една годишната Жана М. сполучи още на втория месец. Нейното дете вече рита в кошчето и от радости и грижи покрай него, тя няма време да повярва, че това наистина се е случило. Трябва да отбележа, че тя не беше притеснявана в семейството си по повод своето лъжливо бездетство. По-бавно успя най-младата - за шест месеца, защото тя трябваше да прочисти пътя на бъдещата си рожба, като премахне бялото течение и болките, които съпровождаха месечния й цикъл. Като добавка тя беше поставена в една по-нетърпелива семейна среда - да изпълни това, за което са я поканили в тази къща. Та трябваше допълнително да се измъква от необичайна за възрастта й потиснатост. И едното и другото стана с помощта на комбинации от етерични масла. Бяло течение се премахва със 7 капки етерично маслена смес от 100 % чисти етерични масла: чаено дърво - 3 капки , салвия - 2 и смрадлика - 2.Те се разтварят в половин литър билкова отвара от лайка, орех и дъбова кора, която се използва по веднаж на ден за промивка посредством дамски душ. Що се отнася до успокоителната насоченост - лесно е да се вземат няколко вани или да се направят масажи на гръбначния стълб с втривания на ленено масло - 10 мл., в което има разтворени салвиево, лавандулово или илангово етерични масла - по 2 капки или друга комбинация: салвия, маточина, петигрин - по 2 капки в същите 10 мл. маслоносител.. В Билкария има много възможности за преодоляване на лъжливото бездетство. Стига преди това детеродните органи да не са били увредени безвъзвратно по хирургически път. Сега ми остана да обясня как салвията помогна при третия случай в село Върбица. Тя просто промени не толкова хормоналния статус на Васила В., а накара съпругът й да се заинтересува по-силно от нея. В комбинация с масла от сандалово дърво и чер пипер, салвията се превръща в ненадминат афродизиак, което ще рече - стимулатор на възпроизводствената дейност на мъжа. В селото сега се говори за щастливеца на трийсет и петгодишната Васила - труди се човека, труди се толкоз години, е сега стана работата, откакто чаят порасна тук. Добре са подразбрали хората, а разбирането поражда любов. Така че вече съм сигурен - докато го има светът , ще я има и салвията. Щом вярата в нея пак се е преродила , растението ще изкара още 1000 години. Нали тъй е станало след спасяването на Христос и неговата майка от гонителите им. Една вяра на 1000 години стига! Това е човекът. Емил Елмазов.

БОГОМИЛСКА МЕДИЦИНА - ИЛАЧНИК

09 октомври 2018 16:37
IX-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО Година III, брой 41 (65), 1993г. ✍  Който има перде на окото, да го намаже с кобилешко мляко с мед и ще изгони пердето от окото.✍  Ако потече кръв от носа, да напише следващите думи на хартия и да я превърже на челото: „Страх и трепет на този, който иска да се изправи пред свещеници и двуженци в страшното твое Христа Бога нашего Ийсуса Христа, и кръвта да спре, много кръв изтече вече“, и после стрий малко морска земя, и си намажи главата, и изведнъж ще спре кръвта. ✍  Ако се пореже човек или падне от кон, че кръв да потече от ръката, на порязаното: яйчен жълтък и стипца разбъркай и наложи, а също тази стипца с мляко изпий. ✍  Ако човек хълца, да изгризе кочан от зелка. ✍  Когато човек прегракне, получи оток и храчки, копринена /мека/ вода да изцеди и да я пие. Ако няма копринена /мека/ вода, пшеничени /житяни/ трици с копър да прецеди и да пие със захар. ✍  Ако някой е болен, с топло тесто го намажи целия, лицето, ръцете, краката и дай на кучето: ако то яде, ще живее болният. Ако не - ще умре болният. Ако излееш чашата, от която болният е отпил, върху кучето, и ако кучето се изтръска - той ще умре. ✍  Когато болят очите, втривай мед и мокри със слюнка без вода, и с това мажи очите и пердето. ✍  Ако имаш перде на окото, трън от гората изгори върху желязо и с пепелта го поръсвай. ✍  Когато очите болят и сърбят, стрий /свербяньм/ камък, смеси го с оцет и долей дървено масло, и наливай в яденето колкото искаш. ✍  Ако някой оглушее, то козя кръв и някакво масло смесваш ив двете уши наливаш. ✍  Ако някому се напука устната, ленено семе объркай с мед, свари и мажи. ✍  При зъбобол: лукови пера кисни във вино с мед, подръж в устата и изпий виното. ✍  При отравяне: да се пие всеки ден на гладно семе от дива ружа 29 зърна, стрити във вода, или разтривай целия корем с 20-30 стрити и изсушени зърна ✍  При запушване на пикочните канали: листа от ряпа вари, отвара изпий, а листата докато са топли, наложи под пъпа, и превържи здраво и ще се отводни. Ако не те хване, свари пача трева и изпий с вино. ✍  Ако се завъди червей някъде, смели прясно /чисто/ пшеничено брашно без гьгрица, смеси с мед нетопен и неопушен и не съвсем пресен, намажи го на плат и го наложи на язвата и той ще умре. ✍  Ако някой са му кървясали очите, да изсуши връхчета на пелин и да ги смеси с яйчен белтък и да наложи на очите. ✍  За много косми: ситно счукай стъкло, смеси с козя жлъчка: където някой намаже, там коси не растат. ✍  Ако някой човек хилавее, ходи ни жив - ни умрял, на 5 май да се заколи крава, на лакти да се впълзи в тьрбуха й чак до гърлото и ще му мине болестта. ✍  Ако някой хърка спейки, да си завърже под дясната мишница калай. ✍  Ако някого го боли в утробата, по три чаши дървено масло да пие. ✍  Ако някого го болят вени, да смеси изгорена глистя с мед, и да ги намаже. ✍  Ако му се свие на някой сърцето и онемее, запалете две восъчни свещи, загасете едната и кадете под носа му, сменяйки ги. ✍  Ако някой има камък на сърце, варете зеле без соли пийте водата. ✍  За бели коси да почернеят - хвани гарван, жив го сложи в конска гной да лежи 15 дни, след което го вземете и изгорете, а с пепелта си измийте главата и брадата и белите коси ще почернеят. ✍  Ако човек е здрав на ядене и пиене, а не му издържа сърцето: яйчен белтък и сушени листа от мента да стрие на паста и разбъркани с бял тамян да наложи на сърцето; И още: 12 золотника бял восък, 10 золотника яря овес или ечемик, 6 золотника дървено масло, да свари и да прави лапа на рана от желязо, каквато и да е тя (1 золотник = 4.26g). А комуто издържа стомахът, да свари две яйца, малко сирене и с малко вино да го яде. ✍  Ако някой човек отича, мъж или жена, да изпие две лъжици овнешка кръв, ще му мине. Ако на някой му жълтеят коксите, яйца на жерав да се смесят с вино и ще почернеят. ✍  Ако някой има рана: козя мас с восък да се смеси и да се наложи, и ще зарасне раната; ✍  Ако някому сърцето е нездраво и нечисто, пелин със сабур да се смеси, с мед объркан да се яде. ✍  Ако на някой кръвта от вена не спира, да се счука семе от диво цвекло, да се даде и ще спре.   Информацията, публикувана в тази статия е от развлекателен и документално-информативен характер. Редакцията на "Вестник-книга" не носи отговорност за действия на читатели, провокирани от прочетеното в материалите!

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част III

11 септември 2018 08:35
VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО - част III Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.    След това Алексий се заел да изпълни решението на събора относно Василий, който като истински ересиарх /ересоводач/ не се разкайвал и по никакъв начин не скланял да се откаже от ереста. Императорът заповядал да се издигнат две клади на големия иподрум /хиподрум/. Под едната клада изкопали дълбока яма, натрупали я с дърва. Толкова много дървета с листа били донесени, че хиподрумът заприличал на планина; а в другата клада бил забит голям кръст, защото предполагали, че ересиарха, като види кладата, може би ще се разколебае и ще отиде към кръста, като по този начин ще бъде помилван и освободен. Когато запалили едната клада, много хора се стекли от целия град, за да видят всичко това, което щяло да стане; там присъствали и еретиците. Когато Василий бил доведен на хиподрума и видял отдалече пламтящия огън, усмихнал се и започнал да говори, че ангели ще го грабнат от огъня, и пеел известния Давидов псалом /90 : 78,11/. „До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи; само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците. Защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища.” ”Обаче, разказва Анна Комнина, когато тълпата, възбудена, без всякакво притеснение му предлагала да погледне на страшната картина на кладата, от която се издигал и пращял пламък, изпущащ езици, достигали на височина колкото гранитния обелиск в средата на хиподрума, Василий, като че ли се изплашил от огъня и се смутил, защото отвръщал очите си, пляскал с ръце и удрял бедрото си, като че ли се намирал в дълбоко затруднение”. И все пак нито огънят смекчил желязната му душа, нито отправените обвинения, чрез записаното изложение от скрития зад завесата бързописец, не могли да прелъстят Василий. Той стоял неподвижен и не се решавал на никаква стъпка.   Докато се носели неговите предсказания, палачите се побоели, да не би по някакъв божи пропуск демоните на Василий да извършат някое неуместно чудодействие и нечестивецът да бъде измъкнат незасегнат от такъв огън и се върне на някакво обществено място, и тогава последната заблуда ще бъде по-лоша от първата, затова те решили да направят проверка. Когато той започнал да предсказва и магъосва, че ще излезе невредим от средата на огъня, те /палачите/ снели расото му и казали: „Нека видим, дали огънят няма да изгори дрехите ти”, и веднага го хвърлили сред кладата. Василий посрещнал с радост това и веднага казал: ’’Вижте хвърчащото във въздуха наметало!” Тогава тия, които стоели близо до него, го издигнали нагоре и го блъснали с дрехите и сандалите сред кладата. „Пламъкът, пише Анна, като да бе се разсърдил на него, погълна нечестивеца, така че никаква миризма нямаше, нито пък нещо ново от някакъв дим, а само се показа една слаба димообразна черта в средата на пламъка... Поради това ония, които го бяха хвърлили, все още не бяха уверени в този безбожник Василий, пък и пламъкът, като че ли избягваше да го грабне. Тогава присъстващият народ се възмути и искаше насила да хвърли в огъня и останалото число еретици, които бяха арестувани с Василий, но императорът не се съгласи и заповяда те да бъдат заключени в колонадите на най-големите дворци и галериите. И това като стана, зрелището се свърши". По всяка вероятност Алексий не е имал намерение да изпълни присъдата над Василий, защото озверените палачи хвърлили първо дрехата му без заповед от императора, а след това и Василий. Намерението на Алексий Комнин е било само да сплаши ересиарха и по този начин да го склони да се отрече от богомилството затова е била и кладата с кръста.   За душевното състояние на Василий пред смъртта разбираме от свидетелството на Евтимий Зигавин: „Когато той видя, против очакванията си, че неговите ученици и роднини се намират в такова жалко положение, понеже до последния ден той мислеше, че те ще бъдат помилвани съгласно обещанието на императора, поразен от тяхната промяна, проля извори от горчиви сълзи, изпусна дълбоки стенания, които възвестяваха за вътрешния пламък на сърцето, и като че ли от вихър свален, изнемогваше от злочестини, и като се пресиляше отново, той се терзаеше, не можеше да стане, докато, подхванат от ония, които бяха получили заповед да го водят, носен, бе доведен при кладата и лишен от гласа си, задушаван от често дишане, той бе хвърлен в пламъка и бе предаден на всеизгаряне за демона, когото той почиташе.   И той отиде на приготвеното за него място на тъмнината и всякаква друга злочестина. Тялото пък на тоя триокаян старец ще възстане в деня на общото възкресение по присъдата на Спасителя, който е казал, че ще възкръснат и ония, които са правили злини, за вечна мъка; а пък той /Василий/ не учеше ли, че няма да има възкресение на мъртвите, като отхвърляше като лъжливи толкова свидетелства и важни показания на Апостола за него /за възкресението/”. След изгарянето на Василий за съдбата на останалите арестувани богомили научаваме от Анна Комнина: „След това безбожниците приели друга една най-сигурна охрана /тъмницата/, в която те били хвърлени и много дълго време добре доволствали, където и умрели в своето нечестие. Това беше последното дело и награда за дългия труд и начинанията на императора, едно нововъведение и необикновена смелост". Въз основа на последния пасаж на Анна някои приемат, че изгарянето на ересиарха е станало през последната година от живота на Алексий I Комнин - 1118, но едва ли това заключение е вярно, защото тук под „последно дело”, очевидно трябва да се разбира изобщо - в гоненето на богомилите, което е започнало още при патриарх Николай II Граматик, а съборът, на който бил осъден Василий, станал преди или през 1111 година, но съборното решение било изпълнено много по-късно, защото искали, както самият ересиарх, тъй и неговите последователи да ги принудят в затвора да се откажат от ереста. Но това не е продължило дълго време и затова изгарянето на Василий можем да отнесем към 1114 година, когато Алексий I е бил зает с религиозни въпроси - спорове с пловдивските манихеи. Изводът се потвърждава и от свидетелството на Анна Комнина, която пише, че вече в 1115 година била издадена грамота, с която на по-важните от върналите се в църквата богомили се давали подаръци и места във войската, а по-простите били заселени в Алексиопол и получили земи за себе си и потомците си.   След смъртта на Василий богомилството не било унищожено завинаги: без съмнение, еретиците са били преследвани в България и след това. Евтимий Зигавин, комуто Алексий I Комнин възложил да изучи, изложи и опровергае богомилското учение, завършва своя трактат „Против Богомилите" със следните думи: "Замълча вече лукавият и бъбрив език и многоговорещите устни на оногова, който проповядваше тази проклета глупост, замълчаха и се затулиха несправедливите уста на бъбриците. Защото, след като мъдрият и великодушен император го /Василий/ изправи пред себе си и разкри лицемерието на делото и разгласи за него, понеже той намери, че то звъни като мед фалшиво, а сега да обещава промяна, тъкмо както „псето, което се връща на своята бълвотина" /2 Петр. 2:22/, той предложи на разглеждане делото му, след като свика всички власти църковни и граждански и произнесе присъда да се подложи на огън този; който е изпратил много хора в гиената огнена. И ето в огън изгорелият си отиде, като претърпя позорно надгробно безчестие. Кой би могъл, след като види, че риданията преминават в страдания, достойно да оплаче този, който е изучавал учението на заблудата в течение на 15 години, а пък го проповядвал повече от 40 години, който десетки хиляди ученици провалил в пропастта на гибелта и съвсем нечестиво и злочесто си замина от тях, който се лиши от двата живота и се подложи на тоя и онзи огън и чрез угасимия /огън/ настани се в неугасимия? За останалите трябва да се надяваме. Защото съкруши се вече главата на дракона, а най-важните от неговите части и членове /учениците му апостоли/ са събрани /т.е. арестувани/, от които едни имат намерение, а други всеки ден се издават; но ние храним благи надежди, че и опашката няма да избегне строгото изпитание и щателно разследване на от Бога подпомагания император, който по всякакъв начин с големи грижи се старае да ги улови в мрежа и да покаже нивите на благочестието, очистени от плевелите”.   Тези думи на Евтимий Зигавин ясно говорят, че богомилството след тези гонения още било запазило посеяните в народните маси семена и че никакви гонения не са били в състояние да го унищожат; даже нетърпимостта на византийското правителство към богомилите откривала широко поприще за злоупотреби и тормоз от страна на църквата, административните и финансови власти, а това още повече карало населението да търси защита и утеха поне тайно в учението и общината на богомилите. Обаче каква роля е играло богомилството в съдбата на българския народ след смъртта на Алексий I до XIII век, почти нищо не е известно. Едно е ясно, че богомилството е оказало не малко влияние върху вървежа на по-нататъшните събития от българската история. Край.

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част II

10 септември 2018 07:24
VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО - част II Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.   КОЛКО ГОДИНИ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДЕЙСТВАЛ ВАСИЛИЙ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЛАСТИ?    Това също не се знае със сигурност, но съдейки от ранната му дейност в Македонските области против църковното крепостничество и от популярността му сред простото население, което „го величаело и носело едва ли не на главата си“ - според Успенский, то трябва да допуснем, че той е имал голям успех в мисионерското си дело. Цели области и градове са били станали вече богомилски. Известно е, че жителите на Пелагония, които са били избити от кръстоносците през първия поход /1097 г./ са били до един еретици. Тези успехи на ереста, а може би и жестокостите и насилията на кръстоносците, които безмилостно избивали еретиците в Македония и Тракия, заставили, по всяка вероятност Василий да прехвърли дейността си от провинцията в Константинопол, където богомилството още преди Алексий Комнин било основано, само че съществувало като под пепел - според Анна Комнина.   В Константинопол Василий развил широка мисионерска дейност. За това благоприятствало, от една страна, затрудненото положение на императора и правителството му, които били ангажирани в разни военни действия против варвари и кръстоносци, та не им оставало време да обърнат сериозно внимание на развитието на ереста, и от друга страна - привържениците на философа Йоан Итал - иасит, които в много отношения били близки до мирогледа на богомилите и се ползвали с голямо влияние в столицата. За това и за „живущата някога като под пепел“ богомилска ерес, много скоро и открито „почнали да говорят, пише Анна Комнина, навсякъде из града и е спечелила много привърженици“ между миряните, аристократичните фамилии и даже сред духовенството. Василий в Константинопол се занимавал и с някакви медицински /вероятно алхимични/ и астрологични упражнения, които представял за чудеса, вършени с помощта на дяволите, за което и простият народ го смятал за магьосник и чудотворец и за него се носели всевъзможни слухове, че притежавал свръхестествени сили. Тази негова дейност продължила до 1118 година, когато слухът за богомилската ерес достигнал до престарелия император Алексий Комнин, който след временното умиротворяване на империята, в преклонната си възраст, започнал да се занимава с „духовни работи и с делата на столичното духовенство“ - според Анна Комнина.   Тогава императорът възложил на специални служители да се запознаят - какво представлява богомилството и кой е главният му представител. Тези служители след дълги издирвания успели да открият някои от последователите на ереста, които от своя страна издали водача си Василий и дванадесетте му ученици. Един от тях на име Давлат се противял и не признавал, че принадлежи към богомилското общество, но след жестоки изтезания, той издал Василий, съобщавайки местонахождението му и имената на ръкоположените от него 12 апостоли. Тогава били арестувани Василий и учениците му, а след това той бил заведен при императора. Императорът приел Василий с видима и престорена учтивост, предизвикана и от величавата осанка на ересоводача, която внушавала респект и непреклонност в убежденията: той /императорът/ станал при влизането му, предоставил му място да седне до него и го поканил на царската си трапеза. При императора бил и брат му Исак Комнин. Тези почести императорът направи, за да предразположи Василий да му изложи учението си. За това той и брат му Исак изявили престорено желание, че искат да станат Василиеви ученици и ревностни последователи. За случая след трапезата Василий бил поканен в специална стая за личен разговор с императора и брат му. Тук императорът се обърнал към Василий със задушевна молба да им разкрие всичко за богомилското учение и да ги научи как могат да си спасят душите: „Наистина, честний отче, казал Алексий Комнин, поразен съм от величието на твоята добродетел, чудя се и благоговея пред това величие и много желая твоята святост да ме научи на онези тайни от твоето учение, които ти проповядваш само на някои, а не всенародно, защото ти проповядваш, че всички наши обреди са нищожни и не допринасят никаква полза“. Почти същото казал и Исак. Василий се смутил от тези думи и се уплашил от тяхното примирение. Но императорът го уверил, че искат да станат най-послушни негови ученици и чак тогава Василий се решил да им изложи учението си. Той им говорил за Исус Христос, за Дева Мария, за тайнствата и въобще за всички вероучителни пунктове на богомилството. През това време обаче, императорският бързописец, който се намирал в съседната стая, отделена само с една завеса от събеседниците, записал всичко, казано от Василий. Когато той свършил, императорът веднага хвърлил маската на примирението.   След това свикал сената, много висши граждански и духовни лица и под председателството на патриарх Николай III Граматик /или Йоан Халкидокий /1111 -1134 г./ открил съборен съд на „чудотворния“ еретик. Прочетен бил записаният от бър-зописеца разговор между императора, Исак и Василий, а след това председателят запитал последния: държи ли на думите си? Василий утвърдително заявил, че не само държи, но е готов да търпи мъки, огън и смърт за вярата си. След това императорът и духовенството се опитали да го убедят да се откаже от заблуденията си, но той решително държал на своето; заплашвали го с тежки мъки и с изгаряне и въпреки това той останал непоколебим. Тогава съборът го осъдил на изгаряне. Императорът обаче спрял за известно време изпълнението на присъдата, надявайки се, че с тъмничен затвор и уговорки ще може да смаже упорството му и да го склони да се откаже от учението си.   След затварянето на Василий се надига формално гонение в столицата против всички еретици и дори срещу заподозрените в ерес. Сред народа се носели най-различни зловещи и мистични слухове, че дяволите хвърляли камъни върху затвора, където бил Василий и че всички еретици щели да бъдат изгорени. Тъмничните затвори били запълнени с арестувани еретици и заподозрени хора, между които били и 12-те Василиеви ученици. Мнозина се отказали от ереста, притиснати от страшните мъки и от страх пред изгарянето на клада, но други с упорство доказали своята принадлежност към ереста и с видима радост се приготвяли за мъките и изтезанията. Императорът не бил доволен от подобни отричания от ереста, понеже се съмнявал в искреността им. За това той измислил нови начини да провери дали отказалите се от богомилството принадлежат искрено на православието. Тогава Алексий Комнин заповядал да се запалят две клади, като в едната се забие кръст и се предложи на всички, които се признават за християни, да отидат към кладата с кръста и да умрат там за християнската вяра, а придържащите се към ереста да се хвърлят в другата клада. „Защото, казал той, по-добре които са християни да умрат, отколкото живеейки, да се преследват като богомили и да тъпчат убежденията на повечето“. Кладите били запалени на тъй наречения Пиканистирий /частен дворцов хиподрум - манеж към Големия дворец, в който императорът се занимавал лично с гимнастически упражнения и езда на коне/, и то не на две, а на седем места, като кръст бил забит само в една клада. Огънят се издигнал до небесата. При вида на тази страшна картина истинските православни пристъпили към кладата с кръста, „които наистина искали да приемат мъченичество“, а еретиците се насочили към другата клада. Точно когато последните трябвало да бъдат хвърлени заедно в кладата и многобройната тълпа народ, която се била стекла от цялата столица, дълбоко заскърбила за християните, които също така трябвало да бъдат изгорени, една предварително издадена заповед на императора спряла екзекуцията. Сега станало ясно кои са истинските богомили и императорът, след като смъмрил клеветниците, пуснал християните на свобода, а еретиците отново изпратил в затворите, като отделил „апостолите" от другите. След това Алексий Комнин всеки ден поучавал и увещавал, онези, които се били заразили от ереста, да се откажат от нечестивото учение, а към тези от висшето църковно управление се отнасял с молба да се върнат в православната вяра. Някои наистина се отказали от богомилската ерес и били освободени от затвора; „ония пък, които се придържали към своята ерес, умрели по-късно в затвора, като имали достатъчно издръжки за храна и облекло“ - според Анна Комнина.   След това Алексий се заел да изпълни решението на събора относно Василий, който като истински ересиарх /ересоводач/ не се разкайвал и по никакъв начин не скланял да се откаже от ереста. Императорът заповядал да се издигнат две клади на големия иподрум /хиподрум/. Под едната клада изкопали дълбока яма, натрупали я с дърва. Толкова много дървета с листа били донесени, че хиподрумът заприличал на планина; а в другата клада бил забит голям кръст, защото предполагали, че ересиарха, като види кладата, може би ще се разколебае и ще отиде към кръста, като по този начин ще бъде помилван и освободен. Когато запалили едната клада, много хора се стекли от целия град, за да видят всичко това, което щяло да стане; там присъствали и еретиците. Когато Василий бил доведен на хиподрума и видял отдалече пламтящия огън... Следва продължение...

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

12 ноември 2017 10:42
Част I Съществува психологически тест, според който, описвайки къщата на мечтите си, ти описваш самия себе си. Представи си твоята мечтана къща. Това е твоето тяло и домът на душата ти. И кое е първото, което трябва да притежава този дом – стени, покрив, врати и прозорци, т.е. защита, общуване, въздух и светлина. Това е, от което тялото има нужда, за да е здраво – ЗАЩИТА /добра имунна система/; ЛЮБОВ към себе си и към света /вселената-бог, природата-майка и хората-братя и сестри/; ВЪЗДУХ /правилно и осъзнато дишане/ и СВЕТЛИНА /дар, който ни позволява да видим света, в който живеем/. Не съм забравила и за основата на къщата. Моята например беше построена върху стълбове и издигната над короните на дърветата, поради което ме определиха като мечтател. Но светът има нужда и от къщи, стъпили здраво на земята. Всъщност, светът има нужда от всеки от нас и различията ни спояват цялостната картина. На една къща й трябва и вода, както и на тялото ти, за да е чисто и здраво и за да са красиви цветята в градината ти. И така, за да сме здрави са необходими няколко неща, които природата ни е дарила напълно безкористно – имунна система, любов, светлина, въздух, вода. Единственото, което човек трябва да даде в замяна е да изпитва благодарност към този прекрасен дар, за да е щастлива душата му; любов и грижа, за да запази непокътнат дома, в който живее и движение, но не във фитнес залата, а движението като свобода, трудолюбие и грижовност. Ето това е с няколко думи всичко, което религии, учения и изследвания всъщност искат да ни кажат – здравето е напълно в нашите ръце – обичайте, бъдете благодарни, дишайте осъзнато, пийте чиста вода и танцувайте дори когато работите. Изглежда просто и лесно, нали? Ами опитайте тогава!   Надя Димова
Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

САЛВИЯ СКЛАРЕЯ

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

БОГОМИЛСКА МЕДИЦИНА - ИЛАЧНИК

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част III

ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част II

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ

Новите дати за ирисова диагностика

Прегледите са с предварително записване.
септември 2018 - ноември 2018 - Записване
Велико Търново
21.09.18 - 21.09.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
28.09.18 - 28.09.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
05.10.18 - 07.09.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
12.10.18 - 12.10.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
19.10.18 - 19.10.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
26.10.18 - 26.10.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
Габрово
22.09.18 - 22.09.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
29.09.18 - 29.09.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
06.10.18 - 06.10.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
13.10.18 - 13.10.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
20.10.18 - 20.10.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
27.10.18 - 27.10.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
Русе
19.11.18 - 21.11.18, тел. 0887 595 662 Регионална библиотека "Любен Каравелов", ул. "Княз Ал. Дондуков-Корсаков" №1
Бургас
01.10.18 - 03.10.18, бул. "Ст. Стамболов" 86, Билкария, тел. за записване 0899 15 13 17.
София
23.09.18 - 26.09.18, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
28.10.18 - 31.10.18, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
Варна
17.09.18 - 20.09.18, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
22.10.18 - 24.10.18, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
Стара Загора
15.10.18 - 16.10.18, тел. 0877 701 585 ул. „Братя Жекови“ №77 - Магазин Билкария.