СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

28 ноември 2018 20:50
В тези кратки, бедни на светлина дни, ми се доприказва за СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНАСтане ли дума за хелиотропизъм, нека тук го изтълкуваме като обожание, следване на светлината, сещаме се за слънчогледа. По-знаещите ще изрекат дори името на хормона, който кара растенията да се обръщат към Слънцето: ауксин. Той отговаря за растежа. При недостиг на слънчева светлина този хормон напътства стъблото да се извива към нейния източник, за да я получава през целия ден. Иначе листата биха останали по-малки, а питите - по-дребни. И как тогава слънчогледите биха нахранили достатъчно хората!Положителният хелиотропизъм го има и при някои човеци и аз все съм се питал слънчогледови души ли носят тези, които и зиме, и лете бързат сутрин по височините да уловят с очи и длани първите слънчеви лъчи, а привечер не пропускат да изпратят последните...? На по-големи листа ли се надяват те, на по-големи пити ли? Тези хора са доверчиви и предани на слънцето. Чак до старостта си, когато се вглъбяват. И слънчогледът се вглъбява. Щом растежът му приключи, той спира да „следи“ Слънцето и остава „загледан“ на изток. И в древността, и днес все е имало хора, които са се придържали към една съдба на неостаряващи слънчогледи. С невена положението е друго. Сутрин той никак не бърза да се усмихне на светилото. Внимателно отработва диагнозата на деня и ако до десет часа сутринта не е отворил чашка, няма и да я отвори. Значи ще вали... Хората с невенови души са недоверчиви и прозорливи, каквито трябва да бъдат лекарите например. Да кажа направо: ако слънчогледите хранят народа, то невенът е повикан от Създателя, за да го лекува. Затова е такъв замислен, понякога весел, но често и тъжен.Нали не очаквате, че вечер почти затворените цветни чашки на невена ще остават „загледани“ на запад. По-скоро те гледат всяка нанякъде. Отдалеч нивата е като козяк, разрошен от вятъра. Българска нива. В началото на моя живот, еее, преди седемдесет години, имаше много слънце на небето и слънчогледовите хора надделяваха в пейзажа. Днес от нарочно заперденото с отрови небе прониква все по-малко слънце и невеновите хора се преумножиха. Като че дойде време по-малко да се храним и повече да се лекуваме...Мръкна се...толкова рано. Ще полея невена в стаята и ще си легна. Трите ми слънчогледа отдавна изсъхна на терасата. Долу Янтра рзмива с ангелски шепот всяка мисъл, която иска да остане будна.Каквото е било няма да бъде. Ще бъде друго.Лека нощ. Емил Елмазов

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

25 октомври 2018 00:29
X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част III Година III, брой 41 (65), 1993г. БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА - част III    Особен интерес представляват молитвите - заклинания в Драголевия сборник и по-специално молитва № 1, в която дяволът - болестотворец заявява, че „името и същността ми е смъртта... аз съм змията... възпалението, съпроводено с температура... аз съм този, който отнема децаma... който уморява юношите... причинява задух на децата... причинява душевни болести... внезапно тръшка хората... носи зло на всички твари“. Ако преведем на съвременен език тези заболявания или състояния, то ще означава, че дяволът става причина за внезапна смърт, отравяния, възпаления, температурни състояния, душевни заболявания, астма, припадъци от най-различно естество и т.н.   В осмата молитва богомилите посочват тъканите и органите на човешкото тяло, където могат да се появят и развият заболявания.   Психотерапевтичният метод у богомилите се сравнява с т. нар. плацебо ефект в съвременната медицина. Днес можем да си обясним положителния ефект, получаван от богомилските лекари, преди всичко чрез техния авторитет, с помощта на Сисиниевите и други молитви, чрез респектиращата сила на церемониите.   Естественонаучните и народномедицинските възгледи на богомилите не можем да си представим без вегетарианството на богомилските ересиарси, без отношението им към хранителните и лечебни средства от растителен произход. Гонейки дявола, св. Сисиний среща едно маслиново дърво, което му посочва мястото, където се е скрил нечестивият Светецът го благославя и този богослов има стойността и значението на препоръка за употреба на маслините като храна и лекарство, защото целият сборник има такова предназначение. Следователно богомилите комбинират лечебното действие на словото /психотерапия с помощта на молитви, баяния и пр. / с употребата на билки /растителни дроги/. Използването на    ЛЕЧЕБНИ СРЕДСТВА ОТ РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД е било твърде популярно не само поради насочения към природата и простия народ мироглед на богомилите, но и поради богатите тракийски, славянски и прабългарски традиции в това отношение. Сведения за билколечение у богомилите има достатъчно много. В една от молитвите в Драголевия сборник се препоръчва на ухапано от змия място да се поставя счукан бъз - билка, известна още на траките под името „seba“ и нашироко използвана от тях.   За богомилското билколечение се говори и в „Тивериадско море“, където се казва, че „лековитите билки са много“. Най-богат в това отношение обаче е богомилският „Зелейник“ /X -XI в./ - лекарственик, който съдържа указания за лекуване с билки, мед и други лечебни средства на очни и кожни заболявания, кръвотечения от носа, хълцане, кашлица, болки в корема, заглъхване на ушите, зъбобол и инфектирани рани.   В един ръкописен сборник против мъчително уриниране се препоръчва да се скълца „дафиново зърно“ и да се пие отвара от него.   В богомилските апокрифи се срещат и указания за отношението на лечителите към болните. В „Духовно кръщение на болен“ се предписва съответно поведение по отношение на боледуващите. В този и редица подобни случаи се засягат въпроси на медицинската етика и деонтология, вечни и неотменни спътници и на народномедицинската практика.   Кои богомили са се занимавали с лечителска дейност? Едва ли всички. Още повече че за това са нужни известни познания и способности. Без съмнение най-изкусни лечители са били богомилските предводители. Като лекувал, всеки „съвършен“ е доказвал своето съвършенство и безкористието си. Такъв е бил самият поп Богомил, неговите първи помощници и ученици Симон и Ликопетър, поп Йеремия и др.   Най-яркият представител на богомилската медицина Василий Врач /около 1028 - 1111/ е роден в едно от селата на Охридската епархия. След поп Богомил той става идеолог и вожд на богомилите през XI и началото на XII в. За него дават сведения Ана Комнина, Евтимий Зигавин /в „Паноплия догматика“/ , византийските хронисти Йоан Зонараси Михаил Глика.   Василий е бил „ятрос“ /лекар/ с много добра подготовка. Архиепископ Теофилакт Охридски споменава в писмата си, че водачът на богомилите е изучил гръцкия език и медицината в манастирите. В болницата при манастира „Св. Пантелеймон“ в Охрид Василий Врач вероятно е имал възможност да се запознае с всичко онова, което средновековната българска медицина е използвала при лечението на болните, а навярно и с някои от възгледите на арабските лечители. Указания за неговата лечителска дейност ни дава Евтимий Зигавин, който го нарича „ятрос“ и „чародей“. На Ана Комнина дължим едно описание на външния му вид: „с монашеско облекло, сизпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен в проповядването на безбожието“.   Византийският хронист Йоан Зонараст отбелязва, че Василий носи монашески дрехи, но по занятие е лекар. Широката известност на Василий Врач, неговите знания по медицина, богословие и философия, красноречието му и прогресивните му идеи го правят опасен за византийската власт, установена по това време в българските земи. Когато станал известен на императора със своята дейност, Василий бил вече твърде стар, но извънредно опитен и ловък проповедник. Според Теофилакт народът го обичал и едва ли не на ръце го носел. След арестуването му той бил съден от съд, председателстван от цариградския патриарх Николай Граматик с участието на представители на сената и на висшите военни кръгове. Предложението да се откаже от своето учение е било категорично отхвърлено. Затварят го в тъмница и отново се опитват да го склонят. Когато император Василий I Комнин узнал от учениците и последователите на Василий, че имал привърженици и сред висшите светски и църковни кръгове в Константинопол, съдбата му била решена. Василий Врач бил изгорен на клада на хиподрума, недалеч от двореца и църквата „Света София“ през 1111 г.   Със своята активна проповедническа и лечебна дейност богомилските апостоли и „съвършени“ допринасят за освобождаване на човешките умове от догмите на Средновековието, за засилване на светските елементи в културата на Средновековна България. "Из историята на естествознанието в България"Авторски колектив:доц. д-р М. Апостоловд-р М. Георгиевд-р Р. КаймакчиеваЦ. ТачевИзд. „Народна просвета“, София, 1982 г. В.К.

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

21 октомври 2018 17:12
X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част II Година III, брой 41 (65), 1993г. БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА - част II ... В богомилския апокриф „Тивериадското море“ е написано, че дяволът надупчил глиненото тяло на Адам, преди бог да му вдъхне живот, и оттогава започнали да се явяват болестите.   Богомилите придружавали своите проповеди с подпомагане на страдащите и боледуващите, за което пръв говори Презвитер Козма /X век/ в своите „Беседи против богомилската ерес“. В тях той отбелязва: „Ако ли на тях имате вяра, или ги приемате с любов в своя дом, или каквато и радост да им направите, казах ви вече не им вярвайте, ако ли и бесове да изгонват ги видите тях, еретиците, и слепи да просвещават, и мъртви да възкресяват...“Тук съзираме едно от първите доказателства за това, че богомилите са лекували преди всичко болни с разстроена душевност, т е. психично болни, люде на смъртно легло, със заболявания на очите и т.н. От посочения текст личи, че Презвитер Козма вярва в тяхната лечителска мощ. Иначе не би стигнал дотам да внушава на християните да не вярват на очевидни неща. Тук има и нещо характерно за епохата, за цялостната нагласа на средновековния човек. Авторът на „Беседи против богомилската ерес“ си дава сметка за това, че неговите противници постигат лечебен ефект преди всичко чрез внушение върху внушаеми и доверчиви хора и затова прилага същите методи и средства - той зарича своите слушатели да не вярват на очите си, т е. опитва се на свой ред да им внушава   Или с други думи, словата на Презвитер Козма свидетелстват за наличие на медицина сред богомилите, за изкусно владеене и прилагане на определени лечебни методи.   За медицината на богомилите съдим и от книгата на Райнер Сакони „Изложение на брата Райнер от ордена на братята проповедници и бедняци в Лион“. Катарският проповедник Р. Сакони посочва, че всички катарски общини водят началото си от Българската и Драговишката църкви и това ни дава основание да приемем, че и сред българските богомили е било разпространено колективното гледане на болни. Това впрочем е характерно и за славянската народнамедицина от по-ранни времена. Какви МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ са използвани от богомилските лечители?    ВНУШЕНИЕТО е било прилагано нашироко - внушение, което се основавало на голямото доверие в лечителите, на вярата в техните лечителски способности, обусловени от начина им на живот и от подготовката им. То е било характерно не само за богомилската медицина. Внушението често е било използвано в средновековието - на Запад и на Изток, от служителите на различните религиозни култове. Неговата популярност можем да си обясним с недостатъчните знания по онова време за възникването и протичането на болестите, както и с отбелязаната силна вяра на средновековния човек, вярата му в лечителските способности на светите отци, а при богомилите - на съвършените Проповедници.   Една от теоретичните догми на богомилите е „Исус - словото лекува“. Според тях Исус не е имал плът и кръв. Той е бил „слово на отца, а на сина словото - дух свети“. И тъй като, както Е. Зигавин казва в „Паноплия догматика“, Исус „лекувал всяка болест и всяка скръб“, формално логично стигаме до извода, че словото лекува.   Богомилите се смятали преки ученици на Христос и му подражавали, като лекували болни чрез словото.   За успешно прилагане на внушението чрез словото свидетелства богомилското съчинение „Детство Исусово“, в което се дават примери за пълно изцеление от неизлечими или трудно лечими болести. Със своето чудодейно слово детето Исус излекувало човек, който с едното си око не виждал, а другото било болно.   Като твърде вероятно трябва да приемем описаното съживяване на паднал от дърво човек, който привидно бил умрял. Днес лесно можем да си обясним ефекта на словото в този случай. След краткотрайна загуба на съзнание вследствие на удара пострадалият идва в съзнание със или без словото на лечителя - чудотворец.   Богомилските лечители са внушавали положителни емоции, които са допринасяли за оздравяването на болните. Внушението се е съпътствало от самовнушение и ефектът зависел от авторитета на лечителите - богомили.    ВРАЧУВАНЕТО И БАЕНЕТО са също така характерни за богомилската медицина. Те се свързват с лечебното действие на словото. Цв. Кристанов и Ив. Дуйчев пишат, че са познати „цяло множество апокрифни формули и заклинания, предназначени за разни страдания и болести: против ухапване от змия, против ухапване от бясно куче и от друго бясно животно, против кръвотечение от носа... зъбобол... мъчно раждане, против всякаква болест и недъг“.   При врачуването и баенето богомилите използвали различни заклинания и молитви. Именно такива са били „Сисиниевите молитви“ на поп Йеремия, предназначени за лечение на различни болести и недъзи. Апокрифният сборник на поп Драгол от XIII в. съдържа освен посочените Сисиниеви молитви и два твърде популярни сред богомилите апокрифа - „Откровение Варухово“ и „Видение Исаево“. В „Слово Максимово“ в същия сборник Богородица се явява в сънищата на един монах и го съветва никога да не пие вино.   Съчинението „Сисиниеви молитви“ е наречено така във връзка с легендата за св. Сисиний. Сестра му ражда дете и той отива при нея, чука на вратата и я моли да му отвори. Сестрата отказва, защото се бои с него да не влезе и дяволът и да умъртви рожбата й. Но Сисиний е настойчив и тя му отваря. Дяволът влиза между краката му, отвлича новороденото и го поглъща. Светецът подгонва Сатанаил, настига го, улавя го и му иска детето. Злосторникът обещава да го върне, ако Сисиний изплюе майчиното си мляко. Светецът успява да изплюе майчиното си мляко, а дяволът връща живо отвлеченото дете и казва, че там, където се чуе занапред името Сисиний, то ще прогонва „всяка болест на седем поприща“.   Вярата на болния в оздравяването му се поддържала поначало от тази легенда и от името на св. Сисиний, а също така и от конкретните молитви, включени в едноименния сборник. Дяволът - болест е бил прогонен на „седем поприща“ от мястото, където се четат молитвите на Сисиний.   Особен интерес представляват молитвите - заклинания в Драголевия сборник и по-специално молитва № 1, в която дяволът - болестотворец заявява, че „името и същността ми е смъртта... аз съм змията... възпалението, съпроводено с температура... аз съм този, който отнема... Следва продължение...В.К.

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

18 октомври 2018 23:59
X-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО част I Година III, брой 41 (65), 1993г. БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ ЗА ПРИРОДАТА И ЧОВЕКА, ЗА ЗДРАВЕТО И БОЛЕСТТА      „Случи се“, пише 6 увода на своите „Беседи против богомилите“ Презвитер Козма, „в годините на правоверния цар Петър в българската земя да се яви поп на име Богомил, а по-точно казано, Богунемил, който пръв започна да проповядва ерес в българската земя и за чието бледословие ще разкажем по-нататък.    Създателят на антидогматичното и антифеодалното учение на богомилите е живял и създавал своята ерес по времето на цар Петър, за което свидетелстват не само „Беседите“ на Презвитер Козма, но и „Синодикът“ на цар Борил. Възникнало през X век, учението на поп Богомил печели все повече и повече привърженици, утвърждава се и се обогатява, вълнува умовете и сърцата на всички, които не одобряват феодалните порядки и начина на живот на висшето духовенство, царете и болярите. Най-широко разпространение богомилството получава в югозападните и южните български земи, т.е. в Тракия и Македония.    При обсъждането на идейно-теоретичното наследство на богомилите можем да говорим за богомилска космогония /схващанията им за произхода на вселената/, антропогония /схващанията им за човека/ и есхатология /схващанията им за крайната съдба на света и човечеството/.    Според поп Богомил и неговите ученици и последователи отначало съществувал само добрият бог, който бил безтелесен и човекоподобен. Той сътворил огромната вселена, която се състояла от познатите и признаваните от древните цивилизации основни начала - огън, въздух, вода и земя. Представите им за устройството на небесния мир отразявали това, което те виждали на земята: царство начело с бог - властелин, който управлявал своите поданици. Бог разполагал с един главен помощник /Сатанаил, Сатана, Самаил/ и с множество ангели. Сатанаил бил син на бога и приличал на него. Завидял на своя баща и решил да си създаде собствено царство. Успял да привлече част от ангелите, като ги примамвал с обещание да намали данъците им. Узнал за неговото дело, богът - властелин се разгневил и решил да го накаже. И тогава „светлината му бе отнета, лицето му стана на цвят като нажежено желязо и се уподоби изцяло на човешко лице“. Независимо от това Сатанаил си създал земно царство и жестоко властвал във Видимия свят до идването на Христос. Негови служители били всички земни царе.    Става ясно, че богомилите са дуалисти, т.е. те признават доброто и лошото начало, които са в постоянно противоборство. Тяхната религиозна философия има идеалистичен характер. Идеализмът им е обективен и в това отношение те не се различават от официалната църква, според която светът е създаден вън и независимо от съзнанието на хората.    Що се отнася до схващанията им за човека, те също се характеризират с представите им за две враждебни същности, т.е. с дуализъм. У всеки човек има „добра душа“, вдъхната от бога, и „греховна плът“, направена от дявола. След смъртта му те се разделят и душата отива при своя създател.    Особено значение има стремежът на богомилите да разкрият тайните на природата и човека, който не може да не се оцени положително. В същото време обаче те очакват „откровения свише“ и това прегражда пътя им към научното познание. Или с други думи, богомилската гносеология има объркан и противоречив характер.    На фона на отрицателното отношение към богатите и богатствата богомилите издигат в култ бедността, умереността в храненето, аскетизма. Те подпомагали най-бедните и изпадналите в беда, а болните лекували, като се ръководели от евангелските принципи и примери на самия Христос.    Според тях в обществото, устроено от бога-творец, няма да има болести и злини. В апокрифния Йоанов Апокалипсис, преведен през XI - XII в., е записано: „В бъдещото царство божие няма да има болести, ни житейски скърби...“    В храненето си хората трябвало да бъдат умерени и скромни, да употребяват предимно растителна храна и да не консумират месо. Забранено било да се пие и вино. Богомилите проповядвали, че Сатанаил посадил лозата и че тя била греховното дърво /а не ябълката/, с което той си послужил, за да измами Ева и Адам. Те се стараят да убедят своите слушатели, че уж след потопа бог казал на Варух, че „всички ония, които пият много вино, правят всякакви зли неща“. И така, от засаждането на лозата до пиянството - всичко било дело на Сатанаил.    Свидетели на разрухата след всяка война, изпитващи немотия, гладуващи, страдащи, богомилите са миролюбци, борци срещу войните и кръвопролитията. Обикновените богомили подготвяли и бунтове срещу властващите, докато „съвършените“ проповядвали примирение и отхвърляли всяка мисъл за насилие и съпротива срещу неправдите и феодалите. Смятало се, че „съвършените“ богомили са носители на светия дух I - те били образец на мъдрост и нравствена чистота. Освен „съвършените“ имало още два вида богомили - обикновени вярващи и слушатели.    Израз на техния аскетизъм е и негативното им отношение към брака, отвращението им от плътта. Те са дълбоко убедени, че само духовният живот, лишен от плътски наслади, може да спаси човека. В брака според тях се намесва Сатанаил и затова отхвърлят Стария завет, който препоръчва женитбите. Тази тяхна реакция може да се обясни с намесата на църквата при женитбите. Въпреки всичко само „съвършените“ изоставяли жените си. Обикновените вярващи и „слушателите“ продължавали да водят брачен живот.    Почти съвременно звучат богомилските възгледи за жената, която църковните дейци обявили за второстепенно и малоценно творение. Според богомилите тя е сътворена както и мъжът, а не от неговото ребро. Тя е получила духовните си качества от бога. Ето защо жената можела да става „съвършена“, да бъде проповедничка, да играе значителна роля в живота на богомилските общини и братства.    Противоречиво е отношението на богомилството към труда. „Съвършените“ не работели, защото уж „не било прилично“ да се трудят. Богомилските слушатели и последователи обаче работели gopu u в празнични дни, защото трябвало да задоволяват не само своите потребности, но и нуждите на „съвършените“. Отрицателното отношение на богомилските предводители към труда има своето социално обяснение. За омразни на бога се обявяват всички, които работят за царя.   Независимо ст влиянието на павликянството и масалиянството, богомилството има собствени корени и самобитна същност, антифеодална и антивизантийска насоченост То е революционна опозиция против феодализма, социално учение, насочено против икономическото и политическото господство на феодалната класа. Същността на богомилството е в неговия двойствен характер, в наличието на противоречия почти по всички въпроси на космогонията, антопогонията и есхатологията, в една пасивна, регресивна страна /отказване от земни удоволствия; аскетизъм и др./ и в една несъмнено прогресивна страна /неподчинение ца царе, църковни служители и феодали, положително отношение към жената, оптимистична вяра в победата на доброто над злото и др./.    Богомилите считат, че болестите са предизвикани от Сатаната. Михаил Псел пише в „За дейността на демоните“: „...казват, че /дяволът/ заслепен от рмраза, пращал земетресения, градушки и епидемии“. В богомилския апокриф „Тивериадското море“ е написано, че дяволът надупчил глиненото тяло на Адам, преди бог да му вдъхне живот, и оттогава започнали да се явяват болестите. Следва продължение...

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

12 ноември 2017 10:42
Част I Съществува психологически тест, според който, описвайки къщата на мечтите си, ти описваш самия себе си. Представи си твоята мечтана къща. Това е твоето тяло и домът на душата ти. И кое е първото, което трябва да притежава този дом – стени, покрив, врати и прозорци, т.е. защита, общуване, въздух и светлина. Това е, от което тялото има нужда, за да е здраво – ЗАЩИТА /добра имунна система/; ЛЮБОВ към себе си и към света /вселената-бог, природата-майка и хората-братя и сестри/; ВЪЗДУХ /правилно и осъзнато дишане/ и СВЕТЛИНА /дар, който ни позволява да видим света, в който живеем/. Не съм забравила и за основата на къщата. Моята например беше построена върху стълбове и издигната над короните на дърветата, поради което ме определиха като мечтател. Но светът има нужда и от къщи, стъпили здраво на земята. Всъщност, светът има нужда от всеки от нас и различията ни спояват цялостната картина. На една къща й трябва и вода, както и на тялото ти, за да е чисто и здраво и за да са красиви цветята в градината ти. И така, за да сме здрави са необходими няколко неща, които природата ни е дарила напълно безкористно – имунна система, любов, светлина, въздух, вода. Единственото, което човек трябва да даде в замяна е да изпитва благодарност към този прекрасен дар, за да е щастлива душата му; любов и грижа, за да запази непокътнат дома, в който живее и движение, но не във фитнес залата, а движението като свобода, трудолюбие и грижовност. Ето това е с няколко думи всичко, което религии, учения и изследвания всъщност искат да ни кажат – здравето е напълно в нашите ръце – обичайте, бъдете благодарни, дишайте осъзнато, пийте чиста вода и танцувайте дори когато работите. Изглежда просто и лесно, нали? Ами опитайте тогава!   Надя Димова
Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

САЛВИЯ СКЛАРЕЯ

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ

Новите дати за ирисова диагностика

Прегледите са с предварително записване.
ноември 2018 - януари 2019 - Записване
Велико Търново
30.11.18 - 30.11.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
14.12.18 - 14.12.18, тел. 0882 410 984 ул. Ниш" 7A
Габрово
01.12.18 - 01.12.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
08.12.18 - 08.12.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
15.12.18 - 15.12.18, тел. 066 80 40 35 ; 0879 990 668 ул. "Аврам Гачев" №33, Билкова дрогерия, Кабинет по ирисология.
Русе
14.01.19 - 16.01.19, тел. 0887 595 662 Регионална библиотека "Любен Каравелов", ул. "Княз Ал. Дондуков-Корсаков" №1
Бургас
17.12.18 - 19.12.18, бул. "Ст. Стамболов" 86, Билкария, тел. за записване 0899 15 13 17.
София
02.12.18 - 05.12.18, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
20.01.19 - 23.01.19, тел.: 0888 391 089 ул. "Бузлуджа"31
Варна
10.12.18 - 12.12.18, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
28.01.19 - 30.01.19, тел. 0878 695 656 - нов офис, ул. "Македония" 82-84, До Руското посолство.
Стара Загора
27.12.18 - 28.12.18, тел. 0877 701 585 ул. „Братя Жекови“ №77 - Магазин Билкария.