Кувет-маджун

ЗА ДА НЕ СЕ ЗАГУБИ, ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИ

„НАРОДНА РЕЦЕПТА ЗА КУВЕТ-МАДЖУНПРОТИВ ВСИЧКИ БОЛЕСТИ
Маджун за сила и здраве в зимата и във време на зарази и повлачища“

*Записана е от учителя НЕДКО СТОЙКОВ през лятната ваканция на 1892 г., когатобил при родителите си в Габрово. Макар и да остава неразчетена докрай, рецептата,възстановена от Билкария, е донесла много помощ на много хора.

    „I. Местни билки
1. Троскот (от който се вземат само белите жилки на корените).
2. Оман бял – само корени (глави) около 3 килограма.
3. Пача трева – цяла (стъблата с листата и корените).
4. Кощрява – цяла (стъблата с листата и корените).
5. Камилек (слез) – цветя и корени.
6. Лопен (овча опашка) – само цвят (не много).
7. Обикновена коприва – само корени и семе.
8. Гръцка коприва – само корени и семе.
9. Глухарче (радика) – само корени (не много).
10. Мащерка (дива чубрица) – върховете с цвета (не много).
11. Клинавия бурен (клинавиче) – от двата вида (мъжко и женско) – цял.
___________
* Съхраняваме особеностите на оригинала. Повлачища е диалектен израз за епидемии до края на XIX век в Среден Балкан. Някои от наименованията на билките не успяхме да разпознаем и обясним в скоби.

12. Потайниче (каменоломка) – цяло.
13. Трескавиче – цяло.
14. Торес (хмел) – корени.
15. Брей – корени и зърна.
16. Висока ружа – цветя и корени (дива или градинска).
17. Пукал – от дребния (само цвят) плюскавиче.
18. Конско ребро (жаблек) (цяла).
19. Звънче (жълт кантарион) – само цвят.
20. Лайкучка от дребната, средната и едрата, цели стръкове с цветя.Лайкучката бива пет вида, от които два вида с дребни и рехави листа саотровни, та от тях не се взема.
21. Къпина – само корени.
22. Бъзак – само корени.
23. Морач – цял.
24. Кирвиз – цял.
25. Магданоз – корени.
26. Звездел – цели стръкове (див анасон).
27. Жълт трендафил – корени.
28. Търница – корени.
29. Кушутеница – цяла.
30. Флогата – цяла.
31. Жълт магарешки кремък – цял.
32. Живовляк (теснолист) – цели стръкове.
33. Див брашлян – цял.
34. Поревче – цял или само стебло.
35. Волски език – цял или листа.
36. Орлови ногте – цели стръкове.97
37. Ечемик – зърна.
38. Ръж – зърна.
39. Син кремък – корени.
40. Дъбови жълъди.
41. Количавия бурен – цял.
42. Папратица, наричана още сладко коренче – корени.
43. Дивисил – само корени.
44. Свирчовина (бъз) – само цвят.
45. Бабин косъм – цели стръкове.
46. Ракида – корени.
47. Поветица (кукувечувина) и бял пукал – стръкове.
48. Лютивец (див пипер) – цял.
49. Слънчова любовница (слънчоглед от черната и бялата) – само семе или пъкцели петури (със семето).
50. Горска майка цяла – или пък само стъблото.
51. Дива тиква – цяла.
52. Солниче – цяло.
53. Джоджeн – от трите вида.
54. Ленено семе.
55. Маяслив бурен (водно пипериче) – цял.
56. Чернокос – цял или само стъблото. (Предполагам черновръх)
57. Магарешки бодил (с трънчета като игли и жълт цвят) – цял.
58. Мак – семе.
59. Бял равнец – цял.
60. Дилянка (валериана) – цяла.
61. Риган – цвят.
62. Трятка – цяла.98
63. Момина сълза – цяла, по един стрък в една ока вода, защото била отровна.
64. Синя тинтява – цяла. Отделно сварени стръкове се пият като чорбасутрин на гладен стомах като чай. Има горчив вкус и служи като подправка наразстроен стомах.

    II. Захтове (Добавки)
1. Докъс кардаш. (Девет братя) (Девисил?)
2. Тарчин (канела).
3. Индистан дживизи (индийско орехче).
4. Мненмала, което се казва в Габрово още “нямболу“ (екстракт от сладък корен).
5. Калаифир (продълговато семе с хубава миризма).
6. Кърмъз (червена боя от изсушени женски насекоми).
7. Силимки (майчин лист).
8. Улитки (черупки от дребни длъгнести и плоски морски раковини).
9. Рибено биле. Взема се малко, защото е много горчиво.
10. Ревен.
11. Саръ-сабун (сапуниче).

Билките си киснат във вода, в която са потопени железни стърготини.След това се сваряват и се прецеждат. Отварата продължава да се вари, докатоостане маджун, колкото ни е нужен. Взема се същото количество мед и се прибавякъм така получената смес и се вари, докато остане наполовина, т.е. колкотопо обем е бил само медът. За да е траен, маджунът се вари като сладко. Катонаближи да се махне от огъня, слагат се захтовете, предварително счукани добреи пресети през сито. От тоя маджун се взема сутрин на гладен стомах по еднасладкена лъжичка“.