ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

20 февруари 2017 06:29

Най-после дойде ред да кажем, че лаишкият подход на гастрольорите-земеделци и лекото пренебрежение на „професионалистите“ към отглеждането на еднозърнестия лимец даде своите дяволски резултати. Това бавно, но тъжно хоро поведоха някои от едрите производители на пшеница, които решиха да отстранят от пазара „по-малките“ като използват цялата си налична техника, свободни земи и възможности за дъмпинг. И тяхната вина е повече в това, че знаеха или поне подозираха какво ще се случи рано или късно и въпреки това не отделяха специални машини за лимеца...
Предупреждавахме през отминалите десетина години, че трябва да се създават специализирани стопанства за еднозърнест лимец, за да го предпазим от смесване с днешните пшеници, които са „отрочета на хибридната култура“. Няма значение дали тези пшеници са хлебни или фуражни, все едно, те не могат да достигнат пълноценна и здрава зрелост, ако към тях не се приложат по определена схема пестициди, фунгициди и т.н. сами по себе си – живи отрови. Само еднозърнестият лимец оцелява без тези високи постижения на агротехническата химическа наука. Природата му е дала тази сила и независимост от човека. Но...печалбата е по-сладка от шепота на Бога в нас, някои наричат този шепот съвест.
Ако пък си дребен производител и покрай другото си решил да си имаш свой лимец, ти нямаш комбайн, с който да го прибереш. Да жънеш на ръка – изключено, това го правехме само в Резерват „Билкария“, докато си купим техника единствено за лимеца. През това време се наслушахме на упреци за високи цени. Плащахме по 30 лв. надница на един жътвар, който не беше в състояние да пожъне повече от 19-20 снопа на ден. Но...но си запазихме земите от зарази.
Сега да видим как идват тези зарази.
Ако си малък производител, ще се порадваш на разлюляната от плода и вятъра нива и няма как - ще поискаш комбайн под наем от твоето или съседното село. Всеки комбайнер обаче ще ти каже, че той не може да изчисти машината си тъй, че в контейнера й да не остане от „другата“ пшеница. После тези семена се смесват с пожънатия лимец, вървят с него през семечистачните машини, през лющилките и попадат в материала за посев. В следващата година те ще растат покрай лимеца, но няма да бъдат обработвани с фунгициди, което гарантира разболяването им.
Да, лимецът е много устойчив докато е впил корени в земята, на нивата. В складовете обаче болестта се предава лесно. От тук нататък е ясно – големите фирми, които също работят лимеца след жътвата на пшеницата, тровят реколтата чрез обгазяване или третиране със съответните химикали, а малките са изправени пред дилемата на здравето и ползата: „Че аз за какво отглеждах лимец като ще го ям напудрен с отрови!“
Да, изобщо не е по-здравословно да си киснеш химически отгледана пшеница и да правиш с нея житен режим, но това не го прочетохме в статията. Съмнително изглежда и публикуването й точно по време на режима, малко нещо като поръчково паникьосване.
Факт е обаче, че изнесената информация носи голяма доза истина.
Изходът: търсете лимец от специализирани стопанства със своя техника, където не се произвежда друга пшеница. Още по-добре, ако се доберете до биолимец. Там има контрол. А вашият контрол се състои в това, да обглеждате семенцата и ако видите потъмнели зародишни връхчета, да не ги използвате без варене.
На бъдещите производителиим пожелавам да стъпват на пръсти покрай лимеца и да внимават кой ги съветва – добрите каузи, приложени от лаици, често се превръщат в хранителни драми. Понякога и в проиграване на национални цели.
И нека помним – и добрите хора могат да правят големи бели. Стига да се въодушевят достатъчно.

Емил Елмазов, чл.-кор. на МАЙ

Послепис от Първото послание на Коринтяните 8:2
„Който мисли, че знае нещо, той още нищо не знае за това как трябва да се знае...“

_________________

Из "Списание 8"

"Утре започва житният режим, завещан ни от Учителя Петър Дънов, 10-дневен период за пролетно пречистване и обновяване на духа и тялото. Житната диета предполага хранене само със 100 г варено жито или лимец на ден, разделени на три порции, плюс 3 ябълки, 9 ореха и 3 лъжици мед по желание. (Още за житния режим - четете тук.)

През последните години хората масово накисват зърното, вместо да го варят, но това се оказва опасно!

Изследвания на Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия върху лимец, събран през 2016 г. от различни райони на страната, са показали високи нива на бактерии и плесени в тази култура, в това число и фузариум (предизвикващ натравяне, разтройство и стомашно-чревни проблеми).

Проучванията са правени във връзка с производството на пиво, където се използва и тази култура. Лимецът не е от търговската мрежа, но въпреки това анализът му е важен, тъй като много българи започнаха сами да го отглеждат и да раздават на приятели за житния режим.

„Изследвахме микрофлората на това зърно и понеже то идва от полето, носи микрофлора му – а тя е бактериална и плесенна", обясни за Списание 8 доц. Силвия Милева от Института по криобиология и хранителни технологии. Според доц. Милева голяма част от плесените по лимеца не са само на повърхността на зърното, а проникват и в зародиша. Ето защо, ако житото се измие, това няма да го изчисти от тях, обяснява специалистът. Ако се накисне, това дори ще създаде условия за развитието на спорите, защото те обичат влага и топлина.

Ето защо житото трябва да се вари 10-15 минути, съветва доц. Силвия Милева. „Спората на плесените е много устойчива и може да издържи до 120 градуса. Само едно попарване във вряла вода не е достатъчно!", категорична е тя.

Веднъж Милева попаднала в интернет на снимка на длан, в която има зърна от лимец. „Половината от тях бяха с тъмни върхове, което е сто процента гаранция, че са инфектирани“, разказва доц. Милева. - „Даже писах на човека, който беше сложил снимката, и уж щяха да донесат нещо за изследване..." Но това така и не се случва.

Тъмните петна по зърното - в основата, там, където покълва, са ясен признак, че то е заразено с фузариум. Плесените обаче не са запазена марка само за лимеца. Говорим за него, тъй като той е по-устойчив и никой не го пръска. А и съществува мит, че лимецът издържа на всичко и не боледува. Култивираното жито обикновено се обработва с фунгициди срещу плесените.

„Миналата година беше много влажна, а това създава отлична среда за развитието им. Три пъти съм пръскал с фунгициди", обяснява Иван Сагов, зърнопроизводител от Стара Загора. „Ако болните семена се посеят, те ще заразят почвата и заразата ще се разпространи. А почвата после 10 г. не може да се изчисти", предупреди земеделецът. Той е категоричен, че болестите по културите с всяка изминала година стават все повече, като се появяват и съвсем непознати за България.

„Вероятно с вноса на западни семена си внасяме и зарази. След това започваме да купуваме препаратите им за лечение. Преди пръскахме само веднъж срещу фузариум, миналата година 3 пъти, а някои колеги - и четири. Препаратите пък от 2 лева сега стигнаха по 7-8 лв. за тон".

Има увеличение на микотоксините в цяла Европа, в това число и в България, потвърждава доклад на Центъра за оценка на риска към БАБХ от 2013 г. „Микотоксините са вторични токсични метаболити на гъбни фитопатогени, образувани преди и по време на прибирането на реколтата, или при неправилно съхранение на зърнените култури. Към тези фитопатогени се отнасят родовете Fusarium, Aspergillus и Penicillium", обясняват в доклада. „Терминът микотоксини е приет през 1962 г. след криза в птицеферми, намиращи се в местност близо до Лондон, по време на която измират около 100 хиляди пуйчета... Досега са установени повече от 300 вида различни микотоксини". Според проучването на центъра основна причина за увеличаването на разпространението им са климатичните изменения, като България е оценена с висок рисков индекс."

Прочетете още...

БИЛКИТЕ ПОМАГАТ СИГУРНО, КОГАТО ОБЩУВАШ С ТЯХ УМНО

ГАБЪРЪТ-ИЗВОР НА НЕЧОВЕШКА ЖИЗНЕНОСТ

РОЗМАРИНЪТ или сълзата на МОРЕТО

СЪВЕТИ

ДОКАТО РЕЖА АСМАТА

МОИТЕ УРОЦИ ПРИ АЛЕКС ОРБИТО VI

ЧАЙ "ТРИТЕ ШЕПИ"

ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

КОМПРЕСИ „ЛАПИ”

БЛАГОДАРНОСТИ

ДРЕВНИ ДОКУМЕНТИ

СТЪКЛОПИС

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ