ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

29 януари 2017 06:28

Фрагмент от лекцията на Емил Елмазов БОГОМИЛСКА МЕДИЦИНА

ДЕН ПЪРВИ на фестивала Здравей Здраве в Габрово 28-29 януари

Из лекцията:
БОГОМИЛСКА МЕДИЦИНА
ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

Просто като по чудо и сякаш отникъде ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 5-10 ГОДИНИ в България се появи една плеяда от хора, които тръгнаха да просветляват отдавна осмяната, почти забравена и като че никому ненужна вече тема: БОГОМИЛСТВОТО. Не се харесваше тя нито на църковните отци, че беше дъмгосана с печата на ереста, нито на народните началници, че им подсказваше да се принизят от по-равни в равни. И въпреки това днешната приказка за богомилите потръгна. Пари ли се изляха отнякъде, че толкова хора се втурнаха нататък? Дали някой отвън не бе решил като изтика ереста нагоре да унизи официалното християнство у нас и тъй да завърти съзнанието българско на запад. Защото православието днес остана да черпи сили и одобрение от изток.
В тези съмнения има и друг отговор. Времената за българина май доста си заприличаха – онези преди хилядолетие с тези днес. Стапяне и разбягване на народа, изтощаване на енергията му в начинания срещу неговия интерес, политически предателства, мафиозни сговори, бедност вън от двореца и невъзможност за малкия човек спокойно да отглежда и образова децата си. За 25 години голяма част от България беше изгризана от политици, цигани и мишки. Животът поскъпна и оскотя. Хитреци от елита ограбиха банките, безродници тръгнаха да събират заеми и комисионни на запад, циганите останаха гладни и се заеха да обезкостяват изоставените български села. До последната керемида. За горите ги наеха – и там до последното дърво. Полицията ги остави да върлуват, дъждът и мишките вървяха най-отзад и превръщаха всичко в кочина. Няма сякаш лекарство за болестта, няма и революция, остана като изход – ереста, духовната контестация.
И тъй...сигурно и по силата на една бременна в последния стадий социална потребност, от мълчанието на църквата, от драматичната липса в духовния ни живот на един Теодосий Търновски, на един патриарх Евтимии, от своите индивидуални позиции, от интелектуалните си укрития излязоха на бял свят и провъзгласиха отдавнашните си занимания Христо Маджаров и целия кръг Виделей, проф. док. Ерика Лазарова, проф. Дамян Попхристов и неговият кръг Просветление, доц. Веселина Вачкова, Спас Мавров, Христо Буковски, харизматика Елеазар Хараш, д-р Румен Стоянов...Колко ли имена още изпускам. Нека ми простят. Този ментален взрив разбира се не можеше да стане без Портал 12, умно направляван от Борислав Борисов и интернет телевизия Виделей, активно и неуморно водена от Асен Асенов. Стойчо Керев допринесе много с присъствието си на богомилската тема в телевизионното си предаване Въпрос на гледна точка. Не бива да се правим, че ги няма и онези който по-рядко се явяват на сцената, но помагат за разгръщането на нейната завеса: Галя Маджарова, д-р Надя Панчева, председателят на сдружение Велика БОЛГАРИА Патриция Кирилова, изследователи от чужбина и др. Режисьорът Стилиян Иванов представи вече новата си книга "БГ Тайната - От Орфей до Ванга".
Сега да погледнем процеса от другата страна.
Като „смущаващо християнската съвест събитие“ определи Варненският и великопреславски митрополит Йоан миналогодишния Международен културно-духовен събор за богомилите в Шумен и Велики Преслав. Той се проведе от 8 до 10 април и беше съпътстван от симпозиум на тема „Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа”. Организатори бяха Фондация "Виделей", сдружение "Велика БОЛГАРИА" и едноименният вестник, ВИП "Комюникейшън ПР", "Магнум Опус", вестник "Посоки+", "Богомило-катарски център", "Духовен център Слънце", НПО"Геум"и др.
Митрополит Йоан порица събора с думите:
„Като се въздържам от коментар относно „приноса”, който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие на което и да било общество и на когото и да било в личен план, в това мое пастирско обръщение ще си позволя две неща.
На първо място – отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, който иначе с гордост обича да се определя като православен, продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни” учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души.
Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична „духовност”, обръщайки гръб на здравото и спасително Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички – да следват или не спасителното Му учение...“ Край на цитата.
Да, тъжно е, че отново сме разделени, че християнската църква не поведе българина в борбата му за оцеляване, както го е правила някога, че науката и религията не си подадоха ръце, че академичната медицина целенасочено беше развратена от греховния капитал, а алтернативните, наследени от векове здравни умения бяха осмяни и низвергнати, заради присъстващите там профанатори, каквито впрочем има във всяка една област на социалния живот.Не, няма мира в българската душа, в която и днес фучат ветрове, огън гори и пепел се стели, после прииждат води и като се мачкат там една друга стихиите оставят след себе си не толкова градеж колкото братско нелюбие и разруха.
Сега, когато искам да поговоря за богомилска медицина аз не мога да подмина въпросът за здравето на тази индивидуална и народна душа, която предопределя здравето на егрегора, един от най-древните на тази Земя. Дошъл ли е краят му?
Хората, които трябва да се грижат за нея, са на двата бряга на реката на живота и не строят мостове, ако някой прехвърли минушка, намира се друг, който веднага я блъсва. Тук отделям образа на св. Йоан Рилски, когото виждам нагазил насред реката и протегнал едната си ръка към единия бряг, а другата – към другия.
Да беше жив днес той би изрекъл страшните думи на един друг монах, Римпоче, погледнал върху българските земи и българската душа отдалеч.
„Днес в Европа има гнойна рана! Тя е в земите западно от Черно Море – земите на Балканския полуостров. Там хора озверели от алчност изтръгват дробовете на земята!
Тези земи винаги са били значими и свещени, те са енергийния „вход“ към вашия континент. Днес там хората страдат, но се опитват да облекчат болката си като нараняват природата, което още повече задълбочава тяхното страдание – кръговрат от лоша енергия!“.
„Вие убивате дърветата, които носят святата енергия на вашите древни земи! Какво очаквате в отплата за омразата към вашия източник на живот! Осъзнайте, че Земята не дължи никому, и с всяко паднало дърво, тази рана ще загноява все повече!
Променете нагласата си към всяко едно дърво, всяко едно цвете, всеки един стрък тревичка, и Земята ще ви се отблагодари щедро!“ Какво по-богомилско от това!Карма Тинлей Ринпоче, тибетски монах, протегнал пръв ръка на Запада. (bradva.bg)
Тук аз не правя политика, а се опитвам да се вселя в душевността на най-българския светец и лечител Иван. Царски син, брат на първобогомила Вениамин, Боян Мага, еднакво признат и почитан и от църковните отци, и от бъдещите богомилските общиарии, и най-важното – от болния народ, че даже и от по-сетнешните покорители на България – византийците.
Да, Св Иван Рилски е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия; всички други богомил тя е анатемосвала. Този парадокс е обвит в тайна и нито църквата, нито историческата наука могат да го обяснят.
Възможен ли е днес Св. Иван Рилски? – често си задавам този въпрос и ако не му отговарям веднага, то е защото кажа ли НЕ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ДОБАВЯ И ДРУГОТО – ЧЕ България е невъзможна в бъдещето си.

Емил Елмазов

Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ