БАВНОТО ОТРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЛИТ

Стихове от

ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ

ПРИТЧА ЗА БЕЗПОДОБНИЯ

ПОНЕЖЕ

млякото ми е млекоподобно,

а хлябът ми хлебоподобен,

въздухът – димоподобен,

токът ми – златоподобен,

съдиите – съдоподобни,

вождовете ми – бандоподобни,

а изборите им – лъжеподобни

ТО

радостта ми е смехоподобна,

любовта – сексоподобна,

грижата – грошоподобна,

а вярата – нищоподобна...

ОЧАКВА СЕ ОТ МЕН –

човекоподобен.

Разбирам ви, обаче – не!

Защото съм изцяло

БЕЗПОДОБЕН,

почти българоподобен.

А вий си говорете:

„Матриалът сив и мързелив,

и малко нещо м а ф и о з е н,

освен за резерват, за нищо непригоден,

на индианците съдбата да последва,

но да се пази в тайна таз наредба:

Да се захвърли на баира,

ако поникне трън от него –

да не се полива.

Потрябва ли за цяр –

тогава ще се откопира...

И стига е тежала на земята,

тя, тази твар невероятна –

душата й да иде на простира...“

Пък аз от онзи свят, щом искате,

ще се напъна да отвърна:

„О, господари мои,

с вас съм тъй съгласен

и никак си не съм опасен, –

но под сурдинка ще прошепна –

докато времето ви измете,

докато видя как добре

се валяте във вашето гюбре!“

И тъй като съм малко скрупульозен,

със майка ви ще се държа добре,

от тръна щом се появя

със шиповете на врата.

Ами такъв ще съм – шипозен!

Ще си въздъхна и ще си река:

„Е, стига толкова тормозен!“

И отначало всичко ще подхвана:

от млякото на струите пенливи,

децата ще здравеят милостиви–

(в отрови давихме ги толкова години).

Във хляба древно жито

с древна сила ще се сили.

От гравитацията ток ще си източа

(без ваше лицензионно позволение),

но с моите си тайни знания,

и ще ме милва пощадената земя

на въздуха с лечебните ухания.

Съдиите – със вързани очи

от вождовете ще започват стажа,

а изборите – стига с тез игри,

народът знае най-добре... кои!

(Ама му пречите да ви ги каже!)

Нима тогава ще ни трябват вече

днешните пари...

ТОГАВА

Радостта от Любовта ще се наприда,

(забравихте я тази нива),

а Вярата – невестата на Бога,

намерила си пътя в орните следи,

ще ни споходи мила и простила.

Земята само да не се е похабила...

И на планетата ще върнеме горите...

До тук съм я докарал със мечтите!

И ТЪЙ КАТО ПОНЕЖЕ

забравихте да ми изтриете

туй остро пламъче в очите,

ви моля най-предохранително

не стойте толкоз близичко до тръна,

че нямам вече накъде да се извърна!

Не е туй, мойто, нищо заплашително,

Земята тръните обича,

до днес на никой друг не се е вричала.

Приемете го уведомително!

И тука свършва притчата,

за мене, най-негодния,

нарекъл себе си

БЪЛГАРОПОДОБНИЯ!

Сега елате заедно да си поемем

таз участ наша, отредената.

Не ви убягна тя,

не ви постлаха на отсрещната страна,

на подредената,

налага ви се още с нас да поживеете,

макар душите ни да им занесохте.

Подобно безподобните

мъкнете, дърпайте, влачете с нас,

не знам далеко ли е входът,

преизподният,

но до Голгота трябва да довлачим

най-древния си кръст –

ТРЪНОПОДОБНИЯ

БРАТКО БОТЬОВ,

да ти кажа,

що се случи подир тебе,

подир тебе, в наше време. 

КОМУНИЗАЦИЯ

Думи нямам за ТОГАВА!

(Нямах думата със други думи.)

От трибуните бащите им

все крещяха във ушите ни:

„Хайде на Съветизация!

Иначе – лагеризация!“

И земята обобщиха – колективизация,

пък парите просто скриха – експроприация!

Ай народът в градовете – урбанизация,

гладните гърла във сметката – ясловизация.

Дума няма – партизация.

А се почваше електрификация...

БРАТКО БОТЬОВ,

в теб се клехме

и байраците развехме.

Тъй революционни бехме,

тъй подскачахме, ревехме!

Ами ето, доживехме...българска

КАПИТАЛИЗАЦИЯ

ДНЕС децата на бащите

шумни, весели и умни,

аз отново нямам думи.

(Нямам думата със други думи.)

Те пък знаят що да правят:

„Хайде на европеизация,

подразбира се- американизация.

Миналото е отминало –

трябва си диверсификация,

после и пауперизация

с тъй мечтаната танковизация.

Нито дума за ясловизация,

животът вече е в модернизация,

в ход е лачена моторизация...

А бе, гот е, щом е Капитало-Акция!“

Не че имам думата да думам,

ама то пък бива ПРОФА-,

бива НАЦИЯ,

ама чак такава закъсвация...

Ех, дечица днешни, умни, талантливи,

оцелели във могъщата хибридизация,

претърпели наште ваксинации,

забравете тези думички и акции.

Ако нещичко от нас остане,

не да е вина-мълчание,

не да е мечта-страдание,

но да е – БЪЛГАРИЗАЦИЯ.