СЛЪНЦЕГЛЕД

СЛЪНЦЕГЛЕД:

А как те чакам всяка сутрин
на бряг, на покрив, на баир,
художник да си на небето,
камбана за всеземен мир.

Войните почват нощем само,
от тебе сякаш се боят,
кошмари нощни чезнат рано
и после дните бели се роят.

И нека да съм старомоден,
не мога с нищо да те заменя,
езичник май ще си остана
на таз раздърпана Земя.

От изток пак пророци идат,
от Запад все пари, пари,
империите искат, завладяват,
храната си приготвят от души.

А ти с какво се храниш, Благотворни,
къде събираш сили, светлина?
Не искаш нищо, само даваш,
дали не си космическа лъжа!

Остана сам, незавладян и изначален,
единствен лъч в отровено небе.
Затова те чакам сутрин, Слънцедатни,
аз, капка, от човешкото море.
____________
Емил Елмазов

Приписка от показаната книга.


Стане ли дума за хелиотропизъм, сещаме се за слънчогледа. По-знаещите ще изрекат дори името на хормона, който кара растенията да се обръщат към Слънцето: ауксин. Той отговаря за растежа. При недостиг на слънчева светлина този хормон напътства стъблото да се извива към нейния източник, за да я получава през целия ден. Положителен хелиотропизъм. Засенчването води до образуване на по-малки листа и дребни пити. Слънчогледови души ли носят хората, които бързат сутрин да уловят с очи и длани първите лъчи, а привечер да изпратят последните, загледани единствено в тях. На по-големи листа ли се надяват те, на по-големи пити ли? Тези хора са доверчиви и предани на слънцето. Чак до старостта си, когато се променят. И слънчогледът се променя. Щом растежът му приключи, той спира да „следи“ Слънцето и остава „загледан“ на изток. Пожелавам ви една съдба на неостаряващи слънчогледи. И в младостта, и в старостта си невенът не бърза. Той внимателно изчаква и ако до десет часа сутринта не е отворил чашка, няма и да я отвори. Онзи човек, който се вглежда умно в природата знае, че този ден ще вали. Хората с невенови души са недоверчиви и прозорливи. Трудно ми е да кажа, че неотворените цветни чашки на невена остават вечер „загледани“ на запад. По-скоро гледат всяка нанякъде. Отдалеч нивата изглежда като разрошена от вятъра. Българска нива. В началото на моя живот имаше много слънце на небето и слънчогледовите хора надделяваха в пейзажа. Днес от нарочно заперденото небе идва все по-малко слънце и невеновите хора се преумножиха.