ИЗЦЕЛЯВАЩАТА ГЛАГОЛИЦА – ПОДСЪДНА ИЛИ НАБЕДЕНА

Епизод 13

М.П.:  „Здравейте! Реших и аз да се включа в експеримента, написах „ИЗЦЕЛЕНИЕ“ преди лягане, при това както си му е реда с перо и туш върху стара хартия, за да бъде по-автентично. Написах две листчета, в случай, че едното объркам или не ми хареса. Дори след като ги написах си казах: много добре, ама какво ще си лекувам?! Помислих и си избрах - имам досаден тик на лявата ръка от месец и нещо, добре дошло би било ако спре. Попитах жена си дали иска да се присъедини, но тя любезно отказа.

Интересното, е че имах леко притеснение или предчувствие, че нещо може да се обърка, но като не достатъчно суеверна личност си казах "Хайде, хайде... листче с букви, какво толкова може да стане!" Еми ... стана!

Жена ми вече спеше, не исках да я будя и само пресегнах -  едното лостче сложих под  възглавницата си, а другото зад главата си на раклата. Облегнат на възглавницата гледах сериал и бавно се унасях ... Задрямах с някакво странно не точно неприятно, но да речем леко усещане за напрежение...

Кратка предистория:
Преди години колега на жена ми и баща му попадат в пътен инцидент, в следствие на който колегата й изпада в кома, цялото му тяло е раздробено и прекарва комата си в отлято гипсово корито. Вечерта, в която става инцидента тя сънува ужасен сън. Усеща безплътното Присъствие на млад човек, който не е трябвало да умира и който иска чрез нея да доизживее живота си. Сънят продължава цяла вечер, през която тя вдига температура и я втриса. Сънува растения, които я душат, раздърпват и изкривяват време и пространство, цялото тяло я боли и усеща как Присъствието иска да се залепи за нея, да я убие и да заеме мястото й...

 Въпросният колега почива същата вечер. По-късно се оказва, че и други от обкръжението са сънували нещо подобно, но  по-леко са го възприели. През следващите няколко години около датата, на която почива младежът, тя сънува същия ужасен сън, но не толкова силно, колкото въпросната вечер. От което заключава, че той не иска да умира и се е опитал да се "закачи" за когото хване от близки и познати, но се е получило само с нея, защото само тя продължава да усеща присъствието му около датата на смъртта и да сънува съня, в който Нещото се опитва да я удуши и доизживее живота си чрез нейното тяло.

Но да се върна на вечерта, в която за първи път написах нещо на глаголица.
Половин или един час след като съм задрямал с листчето под възглавницата  се събуждам от шаване  - тя се е събудила ужасена и разстроена, повтаряйки „Никога повече не искам да ги виждам тези букви“ и „Никакви листчета повече, махни ги, махни ги веднага!“ ... Питам я защо какво е станало? Разказва ми първо разпокъсани откъси „Ти не искаше да ме прегърнеш“, „То ме душеше“, „Нищо не можеше да направиш“, „Опитвах се да ти кажа, но нито ме чуваше, нито разбираше“ ... после се разплака. Тя не е човек, който се разстройва от какво да е. Когато преди време ми разказа за случая със своя колега не мислех, че е толкова сериозно, сега когато видях изражението и реакцията й далеч не съм убеден, че не е сериозно. След като се поуспокои започна да ми разказва малко по-подредено...

 „Бяхме в леглото и изведнъж някакво растение ме дръпна... накара ме да отида до шкафа, да взема 2 хапчета и двамата да изпием по едно... Ти изпи твоето, но не изглеждаше да има особен ефект, аз обаче започнах сякаш да летя, да се нося в безтегловност, изведнъж  пространството започна да се изкривява,  цялото тяло да ме боли и да се задушавам ... сякаш ТОЙ искаше да сподели всеки детайл от болката, която е изпитвал по време на комата... После с теб излязохме, слизайки по стълбите, но там нали има растения, те започнаха да ме дърпат, както това до леглото ме дръпна към шкафа (нямаме растения до леглото)... После се озовахме на някакъв паркинг пред изоставена автомивка ... седяхме на земята с някакво безалкохолно, дойде един приятел, станах да го прегърна, но в този момент се свлякох на врата му и после ти ми даде ключове, защото аз нямах и се прибрах сама, на стълбите растенията бяха станали повече... бяха обрасли целите стълби, както и площадката. Душаха ме, не те ... нещо ме душеше, но идваше от тях. Беше отвратително, бях парализирана, не можех да помръдна и в този момент дърпането за миг отслабна, на площадката се появи пролука, необрасла и аз успях да избягам и да се събудя.“

 Поразсъждавахме по темата и стигнахме до извод, че не буквите са виновни, но те именно са създали мост, чрез който Присъствието, чакайки удобен случай е имало възможност да осъществи връзка. Отново да се опита да живее във физическия свят.

За да успокоя обстановката първо смачках и изхвърлих листчетата, но после реших, че не е достатъчно и предпочетох да ги изгоря.

Със или без букви, Присъствието остава и ще продължава да тормози жена ми всяка година. Ако не друго, поне вече знаем как да го викаме!

Въпросите в момента са... какво се е объркало и как може да бъде поправено?“ 

Този разказ вълнува. Дори без да сме специалисти по психоанализа трябва да признаем, че се е случило нещо по-разтърсващо от очакваното. И то е започнало едновременнно с появата на глаголицата в спалнята на пишещия. Съвпадение по време ли е това или неподозирана сила на проявление от буквите в полза на някаква демоничност. Всъщност, дали и при глаголическите изцеления няма да се окажат противопоказания, дори увреждащи странични ефекти, както и при някои  други лечебни методи. Ако някой някъде през Средновековието е вградил демоничност в графични форми, защо трябва да си я навличаме и повторно преживяваме днес, в ХХI век.

Един единствен случай е този измежду 377 писма, но нямаме право да го отместим настрани.

Нека да пристъпим към решението му посредством допускане и изключване на хипотези. Първата, която задължително трябва да обгледам, е за  растенията в съня на жената. Твърде много растения има в този сън. И те се представят като помощници на едно Присъствие, на една душа-вампир, която иска да остане на този свят, присвоявайки си чуждо тяло. За да изгони законно пребиваващата душа от избраната си нова „квартира“ Присъствието използва растения - насилници, в които временно се е приютило. А може би също растения - вампири като него.

Ако правилно сме изложили темата до тук, време е да направим нещо за изключване на  тази хипотеза. Да проверим тогава какви цветя има на стълбите. Учените до сега са доказали, че поне седем стайни растителни вида „смучат“ енергия от други цветя или от стопаните на дома. Такива са орхидеята, аспарагусът, филодендронът, папратът, хлорофитумът, ципериусът и т.н. При по-продължително въздействие на тези растения върху живеещите край тях хора се стига до главоболие, повишаване или опасен спад на кръвното налягане, кошмари, депресии...

Растенията с големи листа се нуждаят от голямо количество енергия и тъй като тя не им достига в закритото пространство,  някои от тях са се приспособили да си я  „вземат“ от околните живи същества.

Е, стигнахме до необходимостта да се премахнат от стълбите онези растения, които са влезли в научните класификации като растения - вампири. Премахнат ли се, трябва и да се изпише на глаголица:

„Да мине раната на душата“

Изписва се върху картонче, което се поставя на стълбите, там където са били изхвърлените растения. Притиска се с речно камъче, което е вградило в себе си дълговечния тек на водата. Добре е картончето и камъчето да останат там седем дни. През това време внимателно се наблюдава жената, записват се сънищата й, ако случайно се появят.

Надписът ще изглежда така.

Даминеранатанадушата

Ако и тогава не отзвучат нощните тревоги на съпругата от срещите й с Присъствието  ще разглеждаме всяка буква и въздействията й поотделно. Но до доказване на вина нашата ГЛАГОЛИЦА-ЛЕЧИТЕЛ остава неподсъдна и все така изпълнена с  надеждите ни.

Очакваме резултата. Моля ви, МП, пишете ни, ако съпругата ви успее да прежали цветята си. Предайте й, че нашите прадеди, имайки твърде силна интуиция, не са вкарвали нищо случайно у дома си.

Утре продължаваме.

Емил Елмазов