ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

ЛЯТНА АКАДЕМИЯ БИЛКАРИЯ
22-24 ЮНИ, РЕЗЕРВАТ БИЛКАРИЯ

СЕМЕТО БЪЛГАРСКО
ПРИРОДАТА Е УНИКАЛНА

По-спокойно със селекцията, мили хора. Не всичко е пари.

Дивият широколист живовлек поднася тъй "умно" длановидните си листа, че да "събира" повече капки от дъжда и да ги насочва по тръбестото си стъбълце към корена. В селекцията и култивираното производство на билката това качество се губи. Растението "разбира", че напояването е поето от ДРУГ.
Дивият широколист живовлек съдържа 115 мг на 100 г витамин С, при култивирания това число пада до 79 мг на 100 г зелена маса. Сравнението с другите култивирани зеленчуци е отчайващо за селекционерите: маруля - 13, зелен боб - 20, аспержи - 21, зелен грах - 25, пресен спанак- 52.
Живовлекът се яде, например сърмички, където вместо лозови листа или зеле, съдържанието се завива в по-голямо листо от растението. Живовлекът се пие: смилаш го в блендера и го изстискваш през тензух. Сокът е идеалното питие при тежки колити. По 50 г. сутрин и вечер - стигат.
Тези сравнения ме карат да мисля, че там, където сме сигурни в дивите находища и полагаме грижи за тяхното поддържане, не е нужно да култивираме и селекционираме. Нито да сечем горите и да разравяме ливадите в името на едно бъдещо "по-съвършено" растениевъдство. Излиза по-скъпо и по-несигурно по отношение на съдържанието на микроелементи и активни вещества, на биоенергия и обмяна. Здравеносните качества със сигурност се нарушават.
Само дето селекционерите не могат да се изявят.

При хлебната пшеница, както се оказа, имаме за половин век 25 000 хибридизации (неприродни) в света, проведени от енергични, добре образовани селекционери. Изпълнявайки поръчките на Пшеничените крале и следвайки паричната бразда те снеха хоризонта на зърното с 80 см. до пшеницата-джудже, увеличиха добивите, намалиха разхода на хранителни вещества за стеблото, но сринаха, видоизмениха протеиновата й структура и организмът не може да я възприеме до край. Метаболитният синдром поради употребата на хляб от тази пшеница стана повсеместен, а глутенови алергии - колкото щеш. На това отгоре хлебната пшеница от Добруджа се изнася 70 % към САЩ, а за българина остава фуражната. В брашното от нея се добавя синтетичен протеин и половин Менделеева таблица "подобрители".
Някои нови сортове - зърнени и зеленчукови, носят бавните алергии и е време те да се проверяват в това отношение. Лекарите да се поръзтъпчат до нивите, а селекционерите - до клиниките. Иначе изолацията на двете социални групи може да води до повишаване на количествата вещество (добиви), но никой не внимава как се смалява жизнената сила в растенията, а от там и в човека.
Жизнената сила се определя от количеството биофотони в клетките на растението и вече е измерима.
Днес, върху смазаната от химия земя сортовете се държат по друг начин. В почвата на света вече има около 100 000 химически съединения, които не могат да се разпознаят от човешкия организъм. Като не знае какво да прави с тях, той ги струпва на депа, уплътнения, които на медицински терен придобиват друго название - тумори, рак.
Та...по-спокойно със селекцията, мили хора.Не всичко е пари!