СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

В тези кратки, бедни на светлина дни, ми се доприказва за 
СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА
Стане ли дума за хелиотропизъм, нека тук го изтълкуваме като обожание, следване на светлината, сещаме се за слънчогледа. По-знаещите ще изрекат дори името на хормона, който кара растенията да се обръщат към Слънцето: ауксин. Той отговаря за растежа. При недостиг на слънчева светлина този хормон напътства стъблото да се извива към нейния източник, за да я получава през целия ден. Иначе листата биха останали по-малки, а питите - по-дребни. И как тогава слънчогледите биха нахранили достатъчно хората!
Положителният хелиотропизъм го има и при някои човеци и аз все съм се питал слънчогледови души ли носят тези, които и зиме, и лете бързат сутрин по височините да уловят с очи и длани първите слънчеви лъчи, а привечер не пропускат да изпратят последните...? На по-големи листа ли се надяват те, на по-големи пити ли? Тези хора са доверчиви и предани на слънцето. Чак до старостта си, когато се вглъбяват. И слънчогледът се вглъбява. Щом растежът му приключи, той спира да „следи“ Слънцето и остава „загледан“ на изток. И в древността, и днес все е имало хора, които са се придържали към една съдба на неостаряващи слънчогледи. 
С невена положението е друго. Сутрин той никак не бърза да се усмихне на светилото. Внимателно отработва диагнозата на деня и ако до десет часа сутринта не е отворил чашка, няма и да я отвори. Значи ще вали... 
Хората с невенови души са недоверчиви и прозорливи, каквито трябва да бъдат лекарите например. Да кажа направо: ако слънчогледите хранят народа, то невенът е повикан от Създателя, за да го лекува. Затова е такъв замислен, понякога весел, но често и тъжен.
Нали не очаквате, че вечер почти затворените цветни чашки на невена ще остават „загледани“ на запад. По-скоро те гледат всяка нанякъде. Отдалеч нивата е като козяк, разрошен от вятъра. Българска нива. 
В началото на моя живот, еее, преди седемдесет години, имаше много слънце на небето и слънчогледовите хора надделяваха в пейзажа. Днес от нарочно заперденото с отрови небе прониква все по-малко слънце и невеновите хора се преумножиха. Като че дойде време по-малко да се храним и повече да се лекуваме...
Мръкна се...толкова рано. Ще полея невена в стаята и ще си легна. Трите ми слънчогледа отдавна изсъхна на терасата. 
Долу Янтра рзмива с ангелски шепот всяка мисъл, която иска да остане будна.
Каквото е било няма да бъде. Ще бъде друго.
Лека нощ.