БИЛКОВА ЗДРАВНИЦА

НАЦИОНАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА БИЛКАРИЯ

Три разширени изследвания върху ГРАДИНСКИЯ ЧАЙ, ЖЪЛТАТА ТИНТЯВА И КОРИАНДЪРА

БИЛКОВА ЗДРАВНИЦА-
България може да бъде и това, стига да го пожелаем

Едно интервю с Емил Елмазов, чл. кор. на Международната академия по информатизация в Москва

ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ И НЕГОВАТА
„БИЛКАРИЯ”
През последните години на миналия век Емил Ел-
мазов основава резерват „Билкария” в Боженския бал-
кан върху 150 декара изоставени земеделски земи и гори.
Сравнителната защитеност на територията му дава
възможност да изучава и съхранява ендемитите (мест-
ните видове) от хранителната и лечебната флора на
Средна Стара планина. Финансира разработките си,
като открива няколко дрогерии и билкови аптеки, за
да предлага в тях продукцията на биодинамичното си
земеделие. Неговият девиз е:”Помогни си сам, за да ти помогне и Съюза. Няма значение кой съюз..”.
Обезлюдяването на Балкана го кара да търси нов
поминък за местните хора. В условията на 500 -700 м над-
морска височина Елмазов успява да създаде градини от
казанлъшката роза, маточина, салвия и да одомашни дивото жито ед-
нозърнест лимец, което открива на малко находище
в Родопите. Цели 12 години са му нужни, за да умно-
жи семената на лимеца на територията на резерват
„Билкария”. После заедно със своите сътрудници
ги разпределя във всички краища на
България. Така на българската трапеза се завърна изна-
чалният хляб на Балканите с особено високи храни-
телни и лечебно-възстановителни качества.
В момента Емил Елмазов продължава изследванията
си за създаване на лечебни храни от кълнове на лимец
и слънчеви екстракти от живи билки по метода „Елма 2”. Той твърди, че
посредством тези екстракти и активирането с тях на
семена от еднозърнест лимец може да се изработва лечеб-
на храна, съобразена с проблемите на отделния човек. Ре-
цептата за хапчета се заменя с рецептурник за домашно
приготвяне на слънчева храна Тук водата за
покълването носи информация от цветове на подходя-
щи лечебни растения, която се откопирва в кълновете.
Така възроденият живот се насочва към определена ак-
тивност. Същността на метода „Елма 2” е в настрой-
ването на вибрационната честота на болната органова
система до природно присъщите ù стойности посред-
ством повторно привнасяне на изтрита от болестта информа-
ция. В този смисъл методът разглежда хроничните
заболявания като срив на честоти, като фалш в
музиката на живото вещество, като патология
на резонанса между трептенията на организма и
Вселенския акорд.
Емил Елмазов е член на Съюза на писателите
и председател на Съюза на билкарите и
производителите на живи храни в България. Автор е на десе-
тина книги, между които „Лимецът – изначалният
хляб”, излязла през 2009 г. на български, руски и ан-
глийски език, „Възкресението на лимеца”, на сборници с разкази, романи и публи-
цистика, някои от тях награждавани и превеждани
в чужбина.
Питаме го как успява да работи едновременно в
седем града на България като ирисолог, да поддържа
резерват „Билкария”, да продължава изследванията
си на живи растения и да пише проза. Той ни изне-
надва: „Уча се да пиша в мерена реч. Скъпя се вече над
всяка дума...” И ни предлага последното си стихо-
творение.

ПОСЛЕДНАТА БРЕЗА

Емил Елмазов

Аз знам, че има лек и той е сока от бреза,
но си мълча, човека разпознавам.
Край селото останала една,
тя моли отдалеч...”Не ме издавай”...

Брезичке малка, страшно е да гледам,
човекът задушава се пред мен.
И аз реших - ще те пожертвам,
на него май останал му е ден.

И дадох му топор, защото аз не можех,
да иде там и да направи срез.
Да пие от гърдите на брезата
и да замаже с глина и петмез.

Останах у дома с юмруци свити,
душата ми се мяташе в съня.
Едва се съмна, тръгнах към брезата,
да искам прошка, да се поклоня.

Видях я цялата обляна в кръв.
Човекът пил и вдишал,
и в радостта забравил за петмеза,
за раната, която бил пробил.

Човеко, гдето и да си, да знаеш,
брезата те възправя вместо Бог,
но само ден от нея пиеш,
а втория си вече кръволог.

Така уби и себе си, и нея,
а мен ме запокити към града.
Брезички много ще посея
и тайните си вече ще цедя.

Не можеш да получиш здраве,
щом сееш само смърт. Уви...
Бъди благословен, дори да оздравееш.
Урока на брезата разкажи!

Кдето и да си, където и да си...

БОГАТА ЛИ Е БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ НА ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ?

Поне 500 000 растителни вида покриват земната кора и изпълват световният океан. Те са неравномерно разположени, също като хората, но в най-богатите и съхранените екологично райони се откриват по около
5-6 000 доказано лечебни видове. Преди да бъде разорена от войните през последните 40-50 години Месопотамия беше най-богатата територия на билки. Днес би трябвало да смятаме за такива някои от планинските вериги в Китай, Урал в Русия, Стара планина и Родопите в България, докато не ги осечем съвсем.
На българина му отива да владее висшето билкарско изкуство, тъй както морските нации си съхраняват традиционните навигационни и моряшки умения. Колкото е по-дълголетна една нация, толкова повече опит е съхранен в нейната генетична памет, опит, трупан пипнешком, в тъмницата на незнанието, но и в проблясъците на здравния успех, във фактите на дългоживеенето. Да не се окаже някой ден, че сме съществували като народност повече от пет хилядолетия и сме оцелявали, и сме се множили някак без Здравна каса и Министерство на здравеопазването, а сега, след като сме благополучили с тях, сме започнали да се топим съвсем ненавременно...
През 1976 г. в Женева Световната здравна организация учреди работна група по народна медицина, а на следващата година прие резолюция за развитие на изследванията в областта на народната медицина. От тогава в много страни се изградиха големи научноизследователски институти за изучаване на лечебните растения, издават се десетки научни списания. От тези години започна да води своята научно-събирателска дейност и „Националната образователна програма „Билкария” на Съюза на билкарите и производителите на лечебни храни.
Поредицата „Знание за здраве” на издателство „Труд” отговаря на общия човешки стремеж за връщане на синовната обич на земния човек към неговата планета.

Венелин Пеев

ГРАДИНСКИЯТ ЧАЙ

Той помага да се отстранят болките в гърлото, като заедно с това човек осъзнава какво не би искал вече да преглъща, да приема. С други думи отприщва свободния изказ на гнета, на събраната в себе си болестотворна енергия от външни несправедливости, довели до безнадеждност, до отчаяние. Така се освобождават душевни пространства за укрепване на волята и съсредоточаване на вниманието към по-ведрите страни на живота, към радостните му страни, към градивните действия.

Ето сега европейската визитка на градинския чай на латински, английски, френски, немски и руски език от синонимния речник на БИЛКАРИЯ.
Градински чай (Salvia officinalis L.)
СЕМ. LABIATAE (LAMIACEAE) - УСТОЦВЕТНИ
Синоними: божигробски босилек, градинска салвия, какула, рожково биле, теменче
A. Garden sage
Н. Echter Salbei
Ф. Sauge officinale
Р. Шалфей лекарственный

Нека тя да помогне и на нашите сънародници, които не пребивават вече на българска земя, а биха искали да се възползват от подкрепата на тази билка.

Като бягала от преследвачите си, пратениците на Ирод, с младенеца на ръце, Богородица молела задъхано по-големите растения да я прикрият. Всички те треперели, защото конниците сечали със сабите си наред. Само салвията събрала клоните си, разперила листа и заслонила Светата Дева. Когато преследвачите отминали Богородица й благодарила и я благословила да пази във вековете напред всички майки и жени в неволя.
Това може да е легенда, но самата истина е, че и днес градинският чай помага на жените при обилни месечни кръвотечения.
Тази билка хармонизира протичането на процесите в тялото и съотношенията между хормоналната и кръвоносната система. А хармонизирането като нормализиращо въздействие се открива само при естествените лечебни структури. Всичко синтетично в областта на медицината може да действа само в една посока.

Напоследък стана известно, че пропиловият алкохол, който се влага дори и в пастите за зъби, създава условия в черния дроб за поява на щамове от метили, а попаднал в дебелото черво, увеличава риска от разрастване на гъбичните колонии от вида Candida.
С листа от градински чай можете да си направите домашна билкова паста за заби. Изсушете листата на градинския чай. Стрийте ги внимателно на прах и ги смесете с два пъти по-малко хлебна сода. Разбъркайте добре. Намокрете мека четка за зъби и натопете в праха. Имате най-ароматната и природна субстанция за премахване на кървенето от венците и за избелване на зъбите.
Или да кажем често ви избива обилна пот. Две щипки натрошени листа от градински чай, сварени десетина минути в един литър вода си е прекрасен лосион срещу потене. Обтривайте кожата на проблемните места поне три пъти в седмицата. След месец забравяте, че сте изпитвали това неудобство.

При силни усещания за безнадеждност и отчаяние имате възможност да правите всяка вечер топла ваничка на стъпалата с няколко капки от етеричното масло на градинския чай или да приемате хомеопатично средство от същото растение.

ЗНАМ, ЧЕ НЕ ВИ Е ДО КОРИАНДЪРА, ОБАЧЕ...

Хората от бизнеса дали знаят, че това растение може да им помогне да бъдат по-убедителни когато водят семинар, когато се опитват да внушат новата си идея на своя персонал или когато защитават свой проект...Едва ли. Но със сигурност умните оратори, телевизионните водещи и артистите преди представление, музикантите преди концерт приемат кафе с лимец и кориандър и така избягват сценичната треска. Има го вече това кафе, защо ви е да треперите пред вашата публика, дори тя да е семейният ви кръг.
Кориандър (Coriandrum sativum L.)
СЕМ. APIACEAE (UMBELLIFERAE) – СЕННИКОЦВЕТНИ
Синоними: кишниш, колендо, колендро
A. Coriander
Н. Garten-Koriander
Ф. Coriandre, c. cultivée
Р. Кишнец посевной, кориандр

Някога са използвали кориандъра за „предпазване или изгонване на демонични сили”. В тракийската храмова медицина при подготовката за инициация на бъдещите жреци и царе са прилагани жестоки изпитания, за да може вълкът-хищник в душата на бъдещия духовник или владетел да бъде убит, а на негово място да се всели кучето-пазител на народа. Та тогава са опушвали пещерните зали и с кориандър – да изострят мисълта на инициирания, да направят словото му обаятелно.
Днес фитотерапевтите се справят с болезнената срамежливост на пациентите си, със слабостта им за мисловна концентрация пак с етеричното масло на кориандъра. Това растение по особен начин засилва творческата мощ, увереността на личността, без да я изтиква в агресивното поле на дразнещата самоувереност.
Винарите надребняват семена от кориандър и ги накисват в старо вино, за да търсят мъжете виното им. Ако подсладим такова вино с мед, можем да изведем от черния дроб и тения, ще ни се отдаде да се справим и с възпаления в тестисите.
Рибарите смесват смлян кориандър с анасон, резене и конопени семена, за да се закачва рибата по въдиците им.
Лечителите смилат кориандър, смесват го с ечемичена ярма и правят от него лапи, които налагат върху места, поразени от червен вятър. Използват го още при подуване на червата, за разкъсване на циреи и премахване на отоци.

При мигрена е идеално да счукате една супена лъжица семена от кориандър и първо да ги кипнете за кратко в половин литър вода, а после да ги запарвате 15 минути на слаб огън. После извлекът се прецежда и се пие на два пъти през деня по чаена чаша. Подслажда се с мед и тогава има по-ясен резултат.
За Нова година някои правят любовно питие като смилат три чаени лъжички семена от кориандър и ги слагат в половин литър вино. Трябва да преседи на стайна температура поне седем дни.
За това – още от днес!

ЖЪЛТАТА ТИНТЯВА (защитено растение)

Понякога си мисля, че можем да я наречем европейския жен-шен. Забележете в колко различни направления я използват жителите на нашия континент: при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се прилага и при ревматизъм, подагра и малария.
Тинтява, жълта (Gentiana asclepiadea L.)
СЕМ. GENTIANACEAE - ТИНТЯВОВИ
Синоними: горчив корен, жълта линцура, тинтява асклепиадова
A. Yellow gentian, Yellow betterwort
Н. Gelber Enzian
Ф. Grand gentian, g. jaune
Р. Горечавка желтая

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира сърдечният мускул и цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането.
Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.
Надземната и част се прилага с успех при хронични секреторни нарушения в храносмилателния канал. Извлеци от нея усилват моториката и повишават тонуса на тънките черва. Те възстановяват перисталтиката при атонични състояния на червата. Набъбващият тинтявов пектин допринася за този ефект.
Прах от корена на жълтата тинтява и екстрактът от него се използват за съставители на някои твърди лекарствени форми.
Корените на жълтата тинтява съдържат около 3% горчиви и дъбилни вещества, пектин, захари, нишесте и някои алкалоиди. Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още дъбилни и слузни вещества, тлъсто масло, а също и алкалоидът генпианин.

Във фитотерапията се употребява под формата на отвара, приготвена от една чаена лъжичка ситно нарязани корени в 500 мл вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене.
В Средновековието били известни тъй наречените териаци. Стотният териак (Teriak 100), в който сухият екстракт от корени на жълта тинтява е бил основният компонент, се е смятал за панацея по отношение на сърдечните заболявания и тайната на приготвянето му се предавала само от баща на син. Той е запомнен в бранша с толкова благотворни резултати, че и днес може да бъде открит или приготвен в билковите аптеки с екстемпорални форми.