ДЯДО ДОБРИ И БОЛНАТА ЕВРОПА

Очаквах някой да изрече следващите думи, но все още не ги срещам. Налага се от мен да се чуят. Извинете, за което.
Днес явленията тревожност и депресия засягат повече от двеста милиона жертви в света. (1) Реципрочна част от тях са проблем и следствие от днешното европейско третиране на душата. „Болката от живота“, екзистенциалните проблеми са оставени да се развихрят. Трудностите, които всички хора трябва да преодоляват за постигане на вътрешна хармония, за намиране на смисъла на живота си стават все по-непреодолими. Бързо се рушат, видимо нарочно, ценности, с които много хора вече напразно се опитват да обвързват живота си. Според психиатри и психолози това допринася за разрастването на менталните разстройства и особено на случаите на тревожност и депресия.
Елитите, които днес управляват Европа, смогнаха набързо да се отделят дотолкова от управляваните низини, че разликата в доходите е стигнала на места до 5000 пъти. И продължава да нараства. От гледна точка на универсалните измерения на човешкото същество това вече е стимулиране на лудост от тези, които би трябвало да дават лекарството срещу нея. Те всъщност дават, леят върху главите на поболелия се европеец химически антидепресанти, за да се притъпи симптома, та да не се превръща в социален бунт. Тези пък, които някой ден няма как да не се разбунтуват, които създават благата, или са ги създавали до скоро, са наказани с нищета и са отънали в забрава. Поне в България е така. Прилагането на справедливостта е отречено, низвергнато е посредством осъждането му като популизъм.
И изведнъж на сцената на живота, пред очите на Европа, дошла за малко и престорено в София, излиза един бай Добри, един просек, който си позволява да умре на всеослушание. Живял физически омерзително според някои от нас, но морално обвинително срещу всички ни той най-демонстративно си отива, съвсем навреме си отива от този свят, за да го види и разбере цяла Европа. Че и светите отци, чиито храмове получаваха нищожната му просия толкова години.
За всички "свети" църковници от Изток и от Запад днешният европеец все така не е убеден, че са извоювали победа над собствените си страсти. Той няма техния пример. Той вижда, разбира и знае много добре, че те не са направили възможното за да възтържествува любовта първо към най-бедните и беззащитните. Напротив, скандалите за педофилия във Ватикана и (без)участието й в надмощието, което укоримите в грях до вчера днес вече развращават континента и света няма как да се скрие. Безучастието на православната църква в разграбването на малките, източни присъединени към ЕС държави също вика за покаяние.
И ИЗВЕДНАЖ – БАЙ ДОБРИ!
Дали „Юродивият за Христа“ бай Добри, (такова е библейското понятие за този изчезнал вид аскетизъм) нe избра такъв живот за да сподели до дъно битието на бедните, унизените, презрените и отхвърлените. Дали е искал посредством вътрешно преживяване на тяхното състояние, посредством довеждането до крайност на аскезата да се доближи до тях, да им се притече на духовна помощ...
Тук ми се ще да извикам :" Бай Добри, прояви Духа си, моля те, изречи още веднъж истината за себе си! Ела, върни се, сложи под езика на Болната Европа твоето хапче за изтрезняване. Чувам те, чувам те какво ми казваш."
Ти, комуто Бог позволи да живее отвъд стоте се сдоби с благословеното право да изречеш: „За немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“.(I Кор. 9:22).

Емил Елмазов

---------------------------------------
1. Жан Клод Ларше, Терапия на менталните болести. Опитът на християнския Изток от първите векове. Изд. Фондация Комунитас, 2013.