ОГЪН И ВОДА В РАСТЕНИЯТА
13 октомври 2015 06:51
ЧЕРНИЯТ ДРОБ И РОЗМАРИНЪТ
Говори ми се за огъня и водата, за елемите, за стихиите. Как силно огънят е изразил себе си в гроздовия плод. Сгъстявайки и и изковавайки в своята матрица уплътненото зърно, а в средата му още по-твърдата гроздова семка, той се отдалечава достатъчно от текливия елемент вода, който пък намира своята изразност и своята опора в широките, разпрострени листа на това растение. Ако тръгнем с очи по ластара на дворната астма, няма как да не забележим, че най-близките листа до чепката, която налива свободно своите зърна, отстоят на почтено растояние от нея. Тук водата няма как да погася равномерно огъня. Неговото завихряне и навлизане в човешкия организъм по известните начини увеличава топлината, понякога до нежелани размери.Обратното се наблюдава при анатомията на човека. „Водният орган“, черният дроб, е обхванал „Огненият орган“- жлъчката, в името на едно по-съвършено поддържано равновесие.
Когато мисля за черния дроб, веднага ми идва на ум духовната му характеристика - ВЛАЖНА ГОРЕЩИНА. Ако махнем малко нещо от сухото вещество на този орган, ще ни останат предимно венозна, малко артериална и портална кръв и течности, толкова течности, почти колкото в едно растение. Ако откъснеш нещо от някое растение, то по-бързо или по-бавно възстановява мястото. Същото, но до 80 %, се случва и с паренхима на черния дроб. Невъзможни са за другите органи тази виталност и това самовъзпроизвеждане! Черният дроб най-осезаемо ни сродява с растенията, защото етерното тяло, което е свойствено и за човека, и за растенията намира тук своя център. Съвсем не случайно, защото никаква химическа реакция не може да протече без достатъчното за нея количество вода. На времето бързо се разпространиха изследванията на Теодор Швенк, че черният дроб силно се влияе от качеството на питейната вода на областта, в която живеем.
НО КАКВО ОБЩО ИМА ТУК РОЗМАРИНЪТ
Той е огънят, който веднаж приет, попада във влагата на червата и там посреща захарните молекули, като ги задържа, придърпва към себе си. В противен случай те преминават почти веднага, без преработка през стените на червата и повишават кръвната захар. Диабетът е болест на едно непостигнато равновесие , на неугасения огън.

