(СЪ)ТВОРЕНИЕ
30 април 2017 19:44
Посяването е магия.
Като зачеването.
Земните, слънчевите и лунните сили трябва да се намерят и свържат.
Сплотяват се около семенцето, дават му знание, обич и стремеж и то намира пътя към света.
Коренче пуска първо, за да види къде се намира, да познае майка си, която ще го храни, докато е в нея. Тя му дава първото познание за света. То е древно познание, женско. Защото преди да дойде светлината, в мрачина се е зачевал света. Това е извечният покой, увереността, че те закрилят и обичат, че си нужен някому, щом си е направил труда да те повика.
Закрепи ли се коренчето, любопитството го затегля нагоре, усеща че там нещо го очаква и зове. Промъква се топлина, влага и то иска да знае откъде идват. Подава неуверено едно малко връхче... И задъхано от възторг посреща светлината. Разлиства се и протяга зелената си длан съм слънцето... И вече знае какво се очаква от него.
Луната е, която ще го научи, че не е само. Тя ще притегля душата му, както слънцето тегли тялото му. Тя ще успокои страховете му и ще му покаже пътя към сродната душа, за да разцъфти и даде плод.
И като натежи плодът, то ще сведе поглед надолу, към земята, към майката, и ще скъта там семената на свойто си познание - че времето не съществува, че животът е път, който започва и завършва със себе си.
Надя Димова
