СТЪКЛОПИС

31 декември 2016 17:33

Из цикъла "Новите богомили"

Новогодишни гадания
Това, което ще ви разкажа, не е поверие, а опит.
Преди много години един мъдрец, отдавна преминал в отвъдното, ме учеше да разговарям с Безмълвната Природа. По-точно да отгатвам внушенията й. Природата ни говори със знаци, пише ни писма. Трябва внимателно да се оглеждаме къде ги пише и да разчитаме правилно сиглите й. Вечна му памет на този човек,
оттогава след всяка новогодишна нощ гадая добре ли съм постъпвал през отминалите дванайсет месеца или
природата поради лошотия някаква моя ми е обърнала гръб.

Та на прага между всяка година всеки получава писмо
 върху прозореца на стаята, в която спи. Ако спи сам – писмото е лично, ако са двама – до двамата. Днес, след толкова наводнения и преселения, на някои хора се налага да спят по седем-осем
човека в стая. Тогава писмото е до всички.

И тъй, всяка последна вечер от годината изтривам прозореца, както навремето съм изтривал черната дъска. Правя място за посланието, което очаквам. Трябва стаята да е затоплена добре и все пак да се поспи, ще рече, да се подиша дълбоко.
Дълбоко в нашия дъх природата влага това, което мисли за нас.
Нейната мисъл потайно и тихо се явява сутринта на стъклото като образ, нарисуван с кристали. Някои художници рисуват с точици, други с чертички, природата го прави с кристалчета.
Ставам сутринта и бързам към прозореца. Първото слънце, когато го има, ми помага да разчета ясно това, което тя иска да ми каже.
Тази сутрин отмахвам пердето и какво да видя – връхче на елхичка, по-точно отблясък от елхица-дете. Вижте - изрисувано не, ами, мечтано и откопирано. Ето я и снимката.

Сега трябва да се замисля. Защо ми се изпрати тази елхица-душица, какво трябва да означава това...
Кафето избистря спомета ми месец по месец, сезон по сезон...
Бях събрал пари да
пътувам до Индия с една група от хора, посветени в източните лечебни практики. Образователен туризъм, защо пък не. И ха, да внеса парите, среща ме един колега и ми се извинява, че няма да бъде този ден на работа. Защо бе, човек, отивал да си продава гората за сеч.
Поколебах се, но смених посоката, смени я и той. Качихме се в колата му и след час бяхме при тази гора. Аууу, каква девствена сила ме лъхна от нея. Преминалата буря беше повалила няколко бора, но и стари стволове препречваха пътеката, по която навлизахме. Лъхаше на зелена смола, на мокри треви и мъхове. През гората пълзеше тихо и някак плашливо малко поточе с белязано коритце от бели камъни. Ако поседнеш
до него, от каквото и да си болен, ще оздравееш.
- Как бе, човек, как ще продаваш това имане. Нали след седмица тук ще е сечище, голо и пусто. Болест дяволска ще се настани тук.
- А да виждаш изход за мен. Заложните къщи са крадци, банките – изнудвачи...В техните ръце ли ме пращаш...
- Виждам изход за теб – казах му. И моята Индия пропадна.
Не ми трябваше гора, но все по-настойчиво и мъчително ми трябва хубост, мили приятели, както и на всеки от нас.
И ето я на прозореца ми, откопирана от дъха ми. Дали наистина е вярно това, в което вярвам...Ще я имам, докато слънцето я поревнува. Ще ми отмъкне то този полъх от моята спасена гора, душата на едно елхово дете. После тя ще се върне при своите, пък и аз мисля да отида да ги навестя.
Разказвам ви навреме за моите новогодишни гадания , та да опитате този път и вие.
Какво ли ще ви се яви? Може пък да има догодина и вие какво да разказвате.

Емил Елмазов

Прочетете още...

БИЛКИТЕ ПОМАГАТ СИГУРНО, КОГАТО ОБЩУВАШ С ТЯХ УМНО

ГАБЪРЪТ-ИЗВОР НА НЕЧОВЕШКА ЖИЗНЕНОСТ

РОЗМАРИНЪТ или сълзата на МОРЕТО

СЪВЕТИ

ДОКАТО РЕЖА АСМАТА

МОИТЕ УРОЦИ ПРИ АЛЕКС ОРБИТО VI

ЧАЙ "ТРИТЕ ШЕПИ"

ДЕТСКИ БОЛЕСТИ

КОМПРЕСИ „ЛАПИ”

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ