ВАСИЛИЙ ВРАЧ - част II

VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО - част II

Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.

КОЛКО ГОДИНИ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДЕЙСТВАЛ ВАСИЛИЙ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЛАСТИ?

   Това също не се знае със сигурност, но съдейки от ранната му дейност в Македонските области против църковното крепостничество и от популярността му сред простото население, което „го величаело и носело едва ли не на главата си“ - според Успенский, то трябва да допуснем, че той е имал голям успех в мисионерското си дело. Цели области и градове са били станали вече богомилски. Известно е, че жителите на Пелагония, които са били избити от кръстоносците през първия поход /1097 г./ са били до един еретици. Тези успехи на ереста, а може би и жестокостите и насилията на кръстоносците, които безмилостно избивали еретиците в Македония и Тракия, заставили, по всяка вероятност Василий да прехвърли дейността си от провинцията в Константинопол, където богомилството още преди Алексий Комнин било основано, само че съществувало като под пепел - според Анна Комнина.
   В Константинопол Василий развил широка мисионерска дейност. За това благоприятствало, от една страна, затрудненото положение на императора и правителството му, които били ангажирани в разни военни действия против варвари и кръстоносци, та не им оставало време да обърнат сериозно внимание на развитието на ереста, и от друга страна - привържениците на философа Йоан Итал - иасит, които в много отношения били близки до мирогледа на богомилите и се ползвали с голямо влияние в столицата. За това и за „живущата някога като под пепел“ богомилска ерес, много скоро и открито „почнали да говорят, пише Анна Комнина, навсякъде из града и е спечелила много привърженици“ между миряните, аристократичните фамилии и даже сред духовенството. Василий в Константинопол се занимавал и с някакви медицински /вероятно алхимични/ и астрологични упражнения, които представял за чудеса, вършени с помощта на дяволите, за което и простият народ го смятал за магьосник и чудотворец и за него се носели всевъзможни слухове, че притежавал свръхестествени сили. Тази негова дейност продължила до 1118 година, когато слухът за богомилската ерес достигнал до престарелия император Алексий Комнин, който след временното умиротворяване на империята, в преклонната си възраст, започнал да се занимава с „духовни работи и с делата на столичното духовенство“ - според Анна Комнина.
   Тогава императорът възложил на специални служители да се запознаят - какво представлява богомилството и кой е главният му представител. Тези служители след дълги издирвания успели да открият някои от последователите на ереста, които от своя страна издали водача си Василий и дванадесетте му ученици. Един от тях на име Давлат се противял и не признавал, че принадлежи към богомилското общество, но след жестоки изтезания, той издал Василий, съобщавайки местонахождението му и имената на ръкоположените от него 12 апостоли. Тогава били арестувани Василий и учениците му, а след това той бил заведен при императора. Императорът приел Василий с видима и престорена учтивост, предизвикана и от величавата осанка на ересоводача, която внушавала респект и непреклонност в убежденията: той /императорът/ станал при влизането му, предоставил му място да седне до него и го поканил на царската си трапеза. При императора бил и брат му Исак Комнин. Тези почести императорът направи, за да предразположи Василий да му изложи учението си. За това той и брат му Исак изявили престорено желание, че искат да станат Василиеви ученици и ревностни последователи. За случая след трапезата Василий бил поканен в специална стая за личен разговор с императора и брат му. Тук императорът се обърнал към Василий със задушевна молба да им разкрие всичко за богомилското учение и да ги научи как могат да си спасят душите: „Наистина, честний отче, казал Алексий Комнин, поразен съм от величието на твоята добродетел, чудя се и благоговея пред това величие и много желая твоята святост да ме научи на онези тайни от твоето учение, които ти проповядваш само на някои, а не всенародно, защото ти проповядваш, че всички наши обреди са нищожни и не допринасят никаква полза“. Почти същото казал и Исак. Василий се смутил от тези думи и се уплашил от тяхното примирение. Но императорът го уверил, че искат да станат най-послушни негови ученици и чак тогава Василий се решил да им изложи учението си. Той им говорил за Исус Христос, за Дева Мария, за тайнствата и въобще за всички вероучителни пунктове на богомилството. През това време обаче, императорският бързописец, който се намирал в съседната стая, отделена само с една завеса от събеседниците, записал всичко, казано от Василий. Когато той свършил, императорът веднага хвърлил маската на примирението.
   След това свикал сената, много висши граждански и духовни лица и под председателството на патриарх Николай III Граматик /или Йоан Халкидокий /1111 -1134 г./ открил съборен съд на „чудотворния“ еретик. Прочетен бил записаният от бър-зописеца разговор между императора, Исак и Василий, а след това председателят запитал последния: държи ли на думите си? Василий утвърдително заявил, че не само държи, но е готов да търпи мъки, огън и смърт за вярата си. След това императорът и духовенството се опитали да го убедят да се откаже от заблуденията си, но той решително държал на своето; заплашвали го с тежки мъки и с изгаряне и въпреки това той останал непоколебим. Тогава съборът го осъдил на изгаряне. Императорът обаче спрял за известно време изпълнението на присъдата, надявайки се, че с тъмничен затвор и уговорки ще може да смаже упорството му и да го склони да се откаже от учението си.
   След затварянето на Василий се надига формално гонение в столицата против всички еретици и дори срещу заподозрените в ерес. Сред народа се носели най-различни зловещи и мистични слухове, че дяволите хвърляли камъни върху затвора, където бил Василий и че всички еретици щели да бъдат изгорени. Тъмничните затвори били запълнени с арестувани еретици и заподозрени хора, между които били и 12-те Василиеви ученици. Мнозина се отказали от ереста, притиснати от страшните мъки и от страх пред изгарянето на клада, но други с упорство доказали своята принадлежност към ереста и с видима радост се приготвяли за мъките и изтезанията. Императорът не бил доволен от подобни отричания от ереста, понеже се съмнявал в искреността им. За това той измислил нови начини да провери дали отказалите се от богомилството принадлежат искрено на православието. Тогава Алексий Комнин заповядал да се запалят две клади, като в едната се забие кръст и се предложи на всички, които се признават за християни, да отидат към кладата с кръста и да умрат там за християнската вяра, а придържащите се към ереста да се хвърлят в другата клада. „Защото, казал той, по-добре които са християни да умрат, отколкото живеейки, да се преследват като богомили и да тъпчат убежденията на повечето“. Кладите били запалени на тъй наречения Пиканистирий /частен дворцов хиподрум - манеж към Големия дворец, в който императорът се занимавал лично с гимнастически упражнения и езда на коне/, и то не на две, а на седем места, като кръст бил забит само в една клада. Огънят се издигнал до небесата. При вида на тази страшна картина истинските православни пристъпили към кладата с кръста, „които наистина искали да приемат мъченичество“, а еретиците се насочили към другата клада. Точно когато последните трябвало да бъдат хвърлени заедно в кладата и многобройната тълпа народ, която се била стекла от цялата столица, дълбоко заскърбила за християните, които също така трябвало да бъдат изгорени, една предварително издадена заповед на императора спряла екзекуцията. Сега станало ясно кои са истинските богомили и императорът, след като смъмрил клеветниците, пуснал християните на свобода, а еретиците отново изпратил в затворите, като отделил „апостолите" от другите. След това Алексий Комнин всеки ден поучавал и увещавал, онези, които се били заразили от ереста, да се откажат от нечестивото учение, а към тези от висшето църковно управление се отнасял с молба да се върнат в православната вяра. Някои наистина се отказали от богомилската ерес и били освободени от затвора; „ония пък, които се придържали към своята ерес, умрели по-късно в затвора, като имали достатъчно издръжки за храна и облекло“ - според Анна Комнина.
   След това Алексий се заел да изпълни решението на събора относно Василий, който като истински ересиарх /ересоводач/ не се разкайвал и по никакъв начин не скланял да се откаже от ереста. Императорът заповядал да се издигнат две клади на големия иподрум /хиподрум/. Под едната клада изкопали дълбока яма, натрупали я с дърва. Толкова много дървета с листа били донесени, че хиподрумът заприличал на планина; а в другата клада бил забит голям кръст, защото предполагали, че ересиарха, като види кладата, може би ще се разколебае и ще отиде към кръста, като по този начин ще бъде помилван и освободен. Когато запалили едната клада, много хора се стекли от целия град, за да видят всичко това, което щяло да стане; там присъствали и еретиците. Когато Василий бил доведен на хиподрума и видял отдалече пламтящия огън...

Следва продължение...