ВАСИЛИЙ ВРАЧ част I

07 септември 2018 08:46

VIII-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО

Година III, брой 39 - 40 (63 - 64), 1993г.

ПРИМЕРЕН ПРЕВОД
(начало)

→    Който има възпаление на окото, и ще се изгони болестта от окото.
→    Ако ти тече кръв от носа, напиши тези слова на хартия и ги превържи на окото; „страх и трепет томува, който минава свещеници и двоеженци при страшното твое Христа бога нашего Исуса Христа пришествие и кръвта да престане, защото кръв изтече много“, и след това изкопай малко мокра земя, намажи главата си и кръвта ще престане изведнъж.
→    За хълцането. Ако човек е охрипнал и гърлото и хранопроводът му са отекли, вода от коприна изстискай и я налей, ако няма вода от коприна, то изстискай пшеничени трици и пий със захар.
→    Ако някой е болен, то намажи го с тесто топло лицето, ръцете краката, и дай тестото на куче; ако яде, то болният ще остане жив, а ако не яде - ще умре; ако чашата, от която болният пие, я излееш на куче, и ако го разтресе той ще, той ще умре...
→    Ако те болят очите, то смеси мед със слюнка без вода и намажи очите...“
→    (...) На когото се цепне устната, да възвари каша от ленено семе и мед и да намаже болното място.
→    Ако болят зъбите, листа от лук да се накиснат във вино с мед. После листата да се подържат в устата, а виното да се изпие.

 

   Василий е бил родом от Македония /според някои писма на архиепископ Теофилакт/, от Охридска епархия, а по народност - българин. Първоночално до приемането на богомилството, той бил монах в някой манастир на Охридска епархия, в който изучил гръцкия език, някои светски науки, някои медицински науки, които изучавал и впоследствие, за което бил наречен и „врач“.
   Според съвременните тогава автори названието „врач“ е обяснено с думата „врачуване“; баяне, чародейство, с които Василий се е занимавал като водач на богомилите. В действителност сред народа се носели всевъзможни слухове за Василий, че имал сношение с нечистите сили и правел разни мними чудеса. За това и под името „медицински науки“ по-скоро трябва да разбираме разни алхимически и астрологически занимания, които в XII век са се считали за науки на тайственото и чудесното, отколкото истински медицински науки.
   По-късно Василий напуснал манастира, хвърлил расото и се завърнал към светския живот. За този му неблаговиден подвиг архиепископ Теофилакт е писал в писмото си до севастократор Йоан, между другото, че той /Василий/ след като облякъл „одеждата на блудницата“ /т.е. светско облекло/ „се стреми да стане могъщ посредством порока и станал съучастник в нечестивите и безаконни начинания на привържениците на Иасит“. От това свидетелство на Теофилакт се вижда, че Василий след разкалугеруването си се сближил с „иаситите“, които вече били смятани за „нечестиви“, т.е. еретици. А те станали такива след 1084 г., когато любимият им учител Йоан Итал бил осъден в Константинопол. Следователно Василий е хвърлил расото след 1084 г. Но симпатиите му към „иаситите“ могат да изяснят само мотивите, които са го подбудили да напусне манастира, а не принадлежността му към някоя ерес. За това именно и архиепископ Теофилакт направил опит да изправи непокорния монах, а не да го отлъчи от църквата като еретик. Василий след напускането на манастира бил арестуван по заповед на архиепископа и заведен в архиепископията, където бил „задържан до месопостната неделя“, а после освободен, понеже нямало „никой от лицата на съдебното ведомство, които да разгледат процеса му“. /От тези думи на Теофилакт се вижда, че Василий е обвинен в някакво углавно престъпление, принадлежащо на разглеждане от гражданските съдилища, а не в ерес, която се е разглеждала и съдила от духовните власти./ Василий оставал непреклонен в убежденията си, за което говори сам Теофилакт: „Колко начина не му предлагах да се разкае и миналата година и сега, и писменно, и при личната си среща! Но аз говорих с глуха вълна: пантерата си остана дива и след удара“. От тук става ясно, че Василий е възставал против имуществените присвоявания на архиепископа и въобще против църковното крепостничество, като противно на Светото Писание, където се казва, че роб и свободен са равноправни пред Бога и е подтиквал патрициите на Теофилакт, и по-специално охридските граждани, към непокорство на крепостническите наредби и
свобода. Това особено ярко е изразено в писмата на Теофилакт до царския брат Адриан, в които се оплаквал, че Василий и още един друг църковен парикий на име Лазар, действали заедно с бирниците, които повторно описвали църковните имоти регистрирани към държавата. За тази цел Василий е бил съдружник и с иаситите, които били също в конфликт с архиепископа, заради присвоените от него земи по река Вардар, съседни с тези на Иасит. Подобни агитации били крайно неприятни за гръцките духовни власти и архиепископът, които по всякакъв начин се опитвали да задържат и увеличат парикийте си. Тази неприязненост достига до раздразненост особено силно в писмото на Теофилакт до Адриан, където между другото той пише: „В неотдавна пратеното до тебе писмо аз се оплаквах от мрачния облак, който ме е заслонил, и в тежка скръб едва ли не със сълзи написах писмото си. Сега силна градушка заплашва да ме убие и аз не зная, как да оплача моето нещастие... О, небе и земя! Над мене издевателстват двама българи/Василий и Лазар/! За това Теофилакт молил севастократор Йоан „да ги изгони оттам, като язва и епидемия“, като при това му заявил, че „ако му се отдаде случай да ги хване, то те ще погинат в затвора, като държавни престъпници“. Всичко това не пречело на висшия йерарх да настоява за изпълнението на молбата си, за доброто на бъдещите париции и спасението на душите на бунтовниците: „съжали се над бедните, писал той, и преди всичко над техните жалки души, които преди да ги завлекат в мъките, сами се заразяват с порока“.

 

КОГА ВАСИЛИЙ ВРАЧ Е ПОПАДНАЛ В СРЕДАТА НА БОГОМИЛИТЕ?

   Със сигурност не е известно, но доколкото има свидетелства, това не е станало изведнъж, а постепенно. Анна Комнина съобщава, че Василий в продължение на 15 години изучавал основно богомилското учение и бил избран за водач на ереста и като такъв бил в продължение на 50 години. Трябва да се отбележи, че известието на Анна Комнина изглежда твърде преувеличено, защото, ако към годините за пастирство и изучаване на богомилството 50 плюс 15 или всичко 65 години прибавим 25 - 30 за юношество и монашество, то би трябвало Василий да е бил старец на 90-95 години при екзекуцията му в Константинопол през 1118 г. Това противоречи на самото известие, което представя Василий за млад човек, когото съдили и изгорили. Очевидно Анна Комнина греши в годините, които несъмнено са били по-малко./ Това известие, колкото и да е преувеличено, показва, че Василий е бил един от главните стълбове на богомилството, че той горещо му се е отдал, станал е негов енергичен проповедник и мощен организатор въобще на богомилската църква. Притежавайки по природа хитрост, решителност и голяма предприемчивост и след като си наложил тежките задължения на „съвършенните“ - строгост в нравите и в живота, „Василий, казва Анна Комнина, облечен в калугерско облекло, със сухо и дългообразно лице, с клинообразна брада и с необикновенна ловкост в езика“, станал действителен апостол на ереста. По примера на старите ересиарси той приел 12 ученици, които нарекъл апостоли, и смело пристъпил в упорита борба да извоюва за богомилството господстващо значение във Византия.

КОЛКО ГОДИНИ И ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Е ДЕЙСТВАЛ ВАСИЛИЙ ИЗ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЛАСТИ?

Това също не се знае със сигурност, но съдейки от ранната му дейност в Македонските области против църковното крепостничество и от популярността му сред простото население, което „го величаело и носело едва ли не на главата си“ - според Успенский, то трябва да допуснем, че той е имал голям успех в мисионерското си дело. Цели области и градове са били станали вече богомилски. Известно е, че жителите на Пелагония, които са били избити от кръстоносците през първия поход /1097 г./ са били до един еретици. Тези успехи на ереста, а може би и жестокостите и насилията на кръстоносците, които безмилостно избивали еретиците в Македония и Тракия, заставили, по всяка вероятност Василий да прехвърли дейността си от провинцията в Константинопол, където богомилството още преди Алексий Комнин било основано, само че съществувало като под пепел - според Анна Комнина.

Илчо Божинов

Следва продължение...

Прочетете още...

4 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

5 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

6 стъпки към БОГОМИЛСКОТО ВИНО - "Мъжка ръченица"

РАСТЕНИЯТА ЧАКАТ ЧОВЕКА

ПО-СПОКОЙНО СЪС СЕЛЕКЦИЯТА

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

ЩЕ СЕ ОПАРИШ! НЕ ДОКОСВАЙ!

ЗА ЖИТНИЯ РЕЖИМ, ЛИМЕЦА И НОВИТЕ СЪМНЕНИЯ

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е ДНЕС СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ?

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ