"Вестник-книга" се възражда във виртуален вариант
02 ноември 2015 19:56Из ЗНАНИЕ ЗА ЗДРАВЕ", поредица от десет книги на Емил Елмазов, Изд. Труд.
ОЧИТЕ НА ЗЕМЯТА
Никога не съм сигурен с какво око ме поглежда в този миг земята. Понякога с радостно, през слънчицата на лайката, друг път със замечтано, измежду дългите мигли на белия оман, унесено, изпод тичинките на теменугата, укорно, от питите на дивия слънчоглед, тъжновато, от камбанките на момината сълза, размазано, от последните осланени цветове по ливадите... Цял живот се взирам в очите й, за да вляза във връзка с нея. Понякога ми се струва, че е млада, пълна със сили и сокове, друг път я усещам уморена от нас, изсушена, отпаднала. Моля ви, ако някога ви се случи да чуете тиха въздишка „из под земи”, помилвайте някое от тези очи. Тогава не е време за късане.
ОЧИТЕ НА НЕБЕТО
Всеки човек е течен кристал в три четвърти от своето същество. Върви той през света, подобен на кристална пирамида, и като приема бялата светлина, пречупва я в себе си на лъчи, ще рече на различни цветове. С нещичко от тях нахранва всеки свой орган и после облива земята след себе си с небесна дъга. Така, посредством човеците небето слиза на земята да обгледа всяка нива, всеки път и град, всяка държава и континент. Ние сме очите на небето! В каквито цветове пречупим бялата светлина, в такива ще види то земята. Моля ви, пазете се здрави, не му пречете да я обича заради красотата й.
