ПРЕДКОЛУМБОВА ХИРУРГИЯ

 IV-ти епизод от поредицата ПОГЛЕД КЪМ НАЧАЛОТО

Година I, брой 6, 1991г.

ОМАР ФЕРНАНДЕС 
Пренса Латина 
   В областта на медицината, както и във всички сфери на интелекта, инките обогатили своите познания и умения с културата на народите. които покорявали.
   Археологическите останки и намерените рисунки, най-вече върху керамиката мочика, ни позволяват да научим за извършвани ампутации, за оправяне на фрактури. Нещо обичайно било обрязването. Правени били дори операции на тумори.
   Първите следи за масово приложение на хирургията могат да се открият още в пещерния период на културата паракас, а също така и в културите окукахе, наска, чиму, аири, тиауанаку и др. Все още не са изяснени поводите за тези операции. Смята се, че войните били основният източник на пациенти, като се има предвид, че оръжията, използвани от тези народи, били преди всичко боздугани, завършващи с метални остриет, и прашки със значителна далекобойност.
   Дълго време учените внимателно търсели инструментите, ползвани при тези деликатни операции, докато в един гроб в Паракас била открита кутия с пълен комплект хирургически инструменти, в която имало обсидианови ножове с различни размери, кюрети от зъби на кашалот, памучни тампони, кърпи, бинтове, конци и игли. Всички те показват, че в началото са били използвани инструменти от обсидиан и кварц, а по-късно - от злато, сребро и мед, както и много твърдите сплави от тези три метала.
   Древните хирурзи са правели и трепанации. Те можели да бъдат от операция на най-малката костна люспа до части, достигащи 90 кв. см от черепната повърхност. Намерени са скелети, чиито черепи са с явни следи от трепанации, а на някои личат и следи от пет такива операции, правени през различни периоди от живота на човека.
   Някои учени твърдят, че черните петна, нарисувани по главите на някои божества, изобразени върху керамичните съдове в Наска, са всъщност следи от трепанации. Перуанистът Еухенио Аларко след подробно изучаване на процедурите, използвани в хирургията, заключава, че трепанациите в този район на света достигали много по-голямо съвършенство от това на египтяните.
   Доколкото ни е известно днес със залязването на културата паракас по перуанското крайбрежие хирургическата практика почти замряла, но макар и съвсем слабо, продължила да съществува из планините.

Превод
Валентина Антонова