ВЕЛИКАТА СПАСИТЕЛНА ЕРЕС

19 януари 2018 08:56

ОСЕМНАЙСТИ ЕПИЗОД от подготовката за Фестивала "ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕ" в ГАБРОВО, 27-28 януари, т.г.

ВЕЛИКАТА СПАСИТЕЛНА ЕРЕС

ЗАЩО ИЗБУХНА ДУХЪТ НА БОГОМИЛСТВОТО, ЗАЩО ИЗПЪЛЗЯ ИЗПОД ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА И СЕ ПОДЕМА ДНЕС ОТ ВСИ СТРАНИ? Дали няма нещо много общо в живота на българския егрегор от ХI и XXI век?
Приписка върху една библия. 08.2014.
„Да се помни кога третината от българите се попиляха по света. Половината България вече е изгризана от политици, цигани и мишки. Животът поскъпна и оскотя. Мафиоти ограбиха банки и отруденият човек плати за това. Отчаяни хора тръгнаха на запад и отвъд океана да търсят нормален живот. Помогни им Господи да го намерят. Циганите останаха гладни и се заеха да обезкостяват изоставените села. До последната керемида. За горите ги наеха да извършат същото. Полицията ги остави да върлуват, дъждът, снегът и мишките вървяха най-отзад и превръщаха всичко в кочина. Няма лекарство за болестта...“
Има лекарство за болестта казват някои оцелели до наши дни богомили. Защото тази болест се казва Силата на разрушението и срещу нея може да възлезе само Силата на сътворението. И тя ни показва бягство от градовете, връщане към земята и покаяние за всичко, което й сторихме. Няма да е лесно, но ще е спасително. Иде времето за изграждане на новите богомилски общиарии. В началото – виртуални. По-късно – реални, дружески, с нови къщички, скромни, но енергийно независими... Някои трябва да пази ведите, горите, докато не са разграбени и потъпкани докрай. Новите общиарии ще бъдат поревнувани от банкери и управници, но по-духовните от тези чиновници ще се присъединят. Кой не иска да спаси себе си и децата си. Идат новите хора, непокварените от Днешния ред. И те ще имат сетива да чуват гласа на Земята и растениятал тъй както чуха вече като лекарство за душата си и речитатива на прапшеницата на света Еднозърнестия Лимец. Ето го:
РЕЧИТАТИВ НА ЛИМЕЦА „Аз съм бил твоят труд и твоят хляб, а ти си бил мой стопанин. Време е да се върнем един към друг? Занеси ме пак горе, при бедните земи, при каменистите чукари, само те ти останаха ненатровени. Знам, знам... посееш нещо, то измръзне; посееш друго, то изсъхне. Не се вайкай, настани ме там. Ще издърпам силата от земята, ще сваля огъня на Слънцето и планетите и ще ти ги дам в семената си. Тези семена ще са цепнати по средата, като белязани. Нека да помниш, когато се храниш с тях, че и двете сили са вътре, но аз съм ги слял в една. Поемай от тази храна всеки ден. Едно ядеш, две получаваш. Двете изблъскват от тебе трето, което не е твое и няма място в тялото ти. Не ме тори с химикали, от това нищо няма да произлезе. Винаги ще имаш по-малък добив, отколкото с другите пшеници. Но ако можеш да се нахраниш до насита с десет семена, защо ти е да имаш сто! Не ме лекувай с хербициди. Аз не се разболявам. На лекарството не е дадено да се разболява. Храни родилките с мен и в млякото им ще има всичко нужно за децата ти. Когато ти си болен, вземи от зърната ми една шепа, покажи ги на Слънцето и се помоли: „Господи, нека с тези частици от Твоето тяло в мен влезе и Твоята сила.“ После свари леко семената, разбъркай в тях един жълтък от яйце или лъжица мед и ги изяж. И ще бъдеш здрав. Когато вече ме имаш след жътва, не бързай да ме смелиш. Днес ме смели и до втората неделя ме изяж. И хлябът, който правиш от мен, да бъде без мая, защото маята те изпълва с плесени. И когато дъвчеш този хляб, прави го бавно и се изпълвай с мислите, които сега изричам пред теб. Само така можеш да се нахраниш истински. Хайде, излез от болницата, от кафенето, от колата и ме понеси нагоре. Бъди мой стопанин, както някога. Забравù за парите, които трябва да печелиш в града. В града вече всичката храна е отровена. Градът скоро ще дойде при теб и ще ти донесе парите си, но ще ме поиска в замяна. Ще имаш ли достатъчно от мен да му дадеш?... Както и да постъпиш с мен, каквото и да направиш от тези семена, които оставих в дланта ти, помни: само заедно можем да бъдем по-близо до Бога. Само ако ме посееш тази есен, аз ще се върна при теб през следващата, за да те направя честит. Само ако ме преродиш!”
За днес - толкова. Утре пак. И до фестивала - всеки ден и все така. Чудесата на "добрите хора", на врачовете, дълбоко подхранили вярата си със знание.
Писа рука Емилова.

Прочетете още...

АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА

ОШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ПРИ АЛЕКС ОРБИТО

СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ И НЕВЕНА

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

УПОВАНИЕ

ЛЕСНОТО РАЖДАНЕ, БИЛКИТЕ И ГЛАГОЛИЦАТА

ЗДРАВЕНОСНАТА ВОДА

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ

(СЪ)ТВОРЕНИЕ

ДУХ-УХАНИЕ