РОЗМАРИНЪТ или сълзата на МОРЕТО

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ЕПИЗОД
от подготовката за фестивала "ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕ" в Габрово, 27-28 януари т.г

РОЗМАРИНЪТ или сълзата на МОРЕТО

Тъга по неосъщественото бъдеще на своя народ ни навлича диабет. 
С какво да си помогнем? 
Розмаринът допринася за по-доброто смилане на захарта там, където Азът не е в състояние да я преобрази в нещо СВОЕ за организма. Научил съм го от д-р Виктор Бот, добър следовник на антропософската медицина. Такъв е случаят при захарната болест, диабета. Захарната болест идва и поради това, че захарта не се одухотворява в червата, това значи преминава в кръвта без необходимото преобразяване. Понеже се касае за неметаболирала захар, то в човешкия организъм тя остава чуждо вещество и трябва да се изхвърли чрез урината. В този случай преобразуването на захарта в една одухотворена субстанция, тоест смилането на захарта – се поощрява чрез ароматния огън на розмарина. Така подправката прераства в лекарство...

Безгрижните времена отминаха, природната девственост беше осечена заедно с хармонията, която носеше и отлагаше в човека. От друга страна АЛЧНОСТТА НА ЕЛИТИТЕ доведе до ДЕХУМАНИЗИРАНЕ НА МЕДИЦИНАТА ЗА МАСИТЕ. 
То си е социално правило, че хуманната медицина става достатъчно арогантна тогава, когато фондовите й биват ограбени или несъбрани. И понеже това все повече ще се случва във всяка ограбена от елитите си или от външни елити държава, явления като клинични пътеки ще изместват същинската грижа и подобаващата се човечност от двете страни на кушетката. При тази ситуация здравето вече трябва да се пази от първия ден на осъзнаването на личността до деня, в който човек си тръгне от този свят. И то да се пази с разбирането, че по този начин се пази и общото здраве. Това е темелът на духовността в алтернативна медицина. 
Сега е време, когато постепенно и с много жертви осъзнаваме, че личното ни здраве се простира далеч зад пределите на собствената ни кожа. Не можете да разболеете себе си, ако други не са направили достатъчно за това. Няма как да оздравеете истински, ако много други остават болни. (Един неизбежен девиз от бъдещето: “Лекувай другите докато лекуваш себе си!“) 
Лечителството трябва да се превърне от професия за малцина във всеобща повинност.
Навярно става все по-ясно, че никой не е в състояние да поддържа здравето си само заради себе си, нито може да се скрие зад високите стени на къщата си, колкото и високи да са те. Ние, днешните земни човеци, сме многоизмерни същества и нашите невидими, фини тела твърде дълго са били приспани. Те вопият да се проявят. Но те се простират не само дълбоко в същността на душата и съзнанието ни, но и далеч отвъд пределите на нашето физическо тяло и нашето его. Те покриват землища и планини, гори и ливади, наслагват се върху други фини тела, танцуват с тях във всеопрощаващ танц или се изтощават взаимно. Благодарение на тях ние ясновиждащо разбираме например, че една билка, дори изсушена, нарязана, стрита на прах, остава завинаги свързана частица по частица с мястото, от което е набрана. Ако мястото се „омърси“, омърсява се и тя, натоварва и човека, който я приема. Ако то се пази чисто, чисто продължава да бъде и нейното въздействие.

Всеки сам ляга в своя гроб и дано тази жестока представа все пак бъде един мотив за повече отговорност към повереното ви тяло, повече знания за живота на това, което разхождате, храните, което хвърляте в наслади и с което се гордеете, но и за другата му част, която не виждате, най-често и не чувствате, но претърпявате заедно с другите последствията от нейните неравновесия или изпитвате щастието ведно с другите от нейната хармония с Всемира.

Емил Елмазов