АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА

Един близък на сърцето ми човек се обади снощи късно, за да изрече: „Уморен съм. Нямам сили вече...А не съм болен. Какво ми е, знаеш ли?“
„Липса на Бог ти е, мили човеко. Събуди го, той е в теб и те чака. Ако не можеш сам, викай на помощ АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА“

Десети епизод от подготовката за Фестивала
„ЗДРАВЕЙ ЗДРАВЕ“ в Габрово на 27-28. 01.2018

Ако се вгледаме във формите на това растение можем да прозрем нещо повече за подреждането на галактиките във Вселената, за музиката на сферите, за небесния акорд, който би трябвало да звучи в душите ни, за да сме в резонанс със Божественото стройство на Света.
Хармонията се е разглеждала от великите философи на древността като непосредствено предшестваща красотата. Ние пък знаем, че Здравето най-здраво стъпва пак върху красота. Как да я имаме в тези времена на нарочен фалш, на постоянно предизвикван дисонанс - повече за това на Фестивала.

АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА

Съсипани хора, самотни, стари, умиращи...
Това разпознавам през камерата в очите им, в отенъка на думите им, макар че се държат. Понякога се моля в себе си: „Господи, яви се, дай ми път и знание да им помогна. На всеки поотделно, според силите, които са му останали и на всички заедно, според мъдростта, с която се държат един за друг”... Крепят достойнството си както миньорът подпира гредата, която се пропуква над главата му. Мълчат. Но Бог не се явява, а пластовете вече се сриват върху главите им. Защо ли не се явява Той? Точно сега, точно в този миг, в който им е нужен.

Непознаваем е Бог. С мислите, които може да роди съзнанието ми, не го достигам. Пред чувствата ми, колкото и да ги настройвам на тази вълна, изниква ципа, мембрана някаква. Еластична е, ха да го докосна, но не би. Колкото мравката може да ме докосне, когато съм наведен над мравунека.
Дали Бог се е надвесвал някога над мен. А над вас...?
Учените някога се смееха над въпросите около Абсолюта. Днес най-славният между световните физици, запасан в инвалидна количка, но с дяволски разпасан дух, извика след хиляди изчисления: „Бог има!” Той, изкривеният, с изсмукано тяло и израз на феноменален грозник, изрече съкровената, осветила човечеството фраза. И все пак – ИМА ГО! Но аз не мога да мина и по тази пътека - на неговите изчисления. Липсва ми математическа закалка.
И отново непознаваем остава за мен този, който е решил и причинил появата на човечеството. Понякога направо му се ядосвам. Защо, по дяволите, не се явява, когато е нужен. Щом изобщо Го има, за какво друго Го има? Кога най-после ще бъде нашата среща, между него и мен...

Така я карах, докато не допуснах Ангеликата до себе си.
Ангелика-архангелика е билка, не е наркотик, не е халюциноген. Когато човек се чувства изчерпан, стар, самотен, умиращ, на него му е дадена ангеликата, за да навлезе детският й трепет в душата му, като един архангел-спасител да навлезе и да повдигне тази душа с надежда и вяра. Така пише в старите книги, а в по-новите се изразяват по-предпазливо, в смисъл, че помагала при нервни заболявания, при процеса на забързано стареене, при световъртеж и старческа духовна немощ. При липса на съсредоточеност да се научи материала за предстоящия изпит, бих добавил, при изчерпване на откривателската енергия у човека - също. Но това са твърдения на книжници, а аз в билкарството съм фарисей. Проверявам всичко върху себе си, върху околните, които ми се доверят.
И така... една сутрин набрах с бели ръкавици няколко от цветове на ангеликата, положих ги върху изворна водата в кристален съд и ги оставих на еньовденско слънце. В ранният следобед според мен срещата трябваше да се състои. Смукнах с чиста пипета от слънчевия извлек, откапах десетина капчици под езика и ... зачаках.
О не, не би имало толкова съсипани, самотни, стари, умиращи хора, ако те знаеха за това растение, кръстено на ангелското и архангелското войнство. Не бих разпознавал аз, обглеждайки очите им през визьора за ирисова диагностика, толкова тъжната безизходност на живота ни.
В миг съзнанието ми нямаше нужда от мисли, беше заето от усещане за Достигането. Плисна вътрешна вълна и разкъса в мен ципа, мембрана някаква. Докоснах топло лъчение и усетих с върха на пръстите си детския трепет, когато бащините ръце те поемат, за да те вдигнат нависоко... Задачата на живота ми, пред която бях тъй дълго безсилен, получи своето решение без да изпиша нито една формула, ни една цифра...
Дааа, веднъж поета вътрешно, вибрацията на това растение внася в нас една друга реалност, от която то идва. Улеснява ни да убозрем от птичи полет ситуацията, в която сме, за да можем да си намерим изхода. Дарява ни във върховен миг върховното усещане, че освен баща ни, който вече го няма, има една друга, върховна грижа, която никога не е била отнемана от нас и която е вечна, неотменима и безусловна. И благодарност, а не страдание облива сърцето ни. Истинска радост е, че мигът не изчезва веднага, а се издължава с часове, понякога и с дни.
Тук повечето от нас, използвали по този начин ангеликата, ще признаят, че една дългоочаквана среща най-после се е състояла. Наградени оставаме с почувстваната обич към всичко и всички, което едно растение е обдарено да ни причини. Сякаш ангели и архангели са празнували с нас своя бял празник.

Емил Елмазов