МЕДИЦИНСКАТА МИСТИКА

Девети епизод от подготовката на фестивала
"ЗДРАВЕ ЗДРАВЕ " в Габрово, 27-28 януари

МЕДИЦИНСКАТА МИСТИКА

Време е за оширяване на съзнанието

Медицинската мистика, упражнявана нашироко днес от конвенционалното здравеопазване все така не допуска пациента до собствената му воля. Какво ще се върши с тялото му и какъв е смисълът на действието за крайния резултат, тя също няма време да обяснява, да мобилизира духа на страдащия. Държи се така, сякаш фактите, които е събрала посредством продължителните си изследвания, не засягат обекта на въздействията й.
Да, за нея той е обект, върху който ще се окаже „завидно“ хирургическо майсторство, ще се приложат „по-ефикасни“ препарати или унизителни, остарели методи, които често не са съобразени с днешните възможности за изтърпяване на болка. Колоноскопията, например, е изумителният пример за това. Наподобяваща средновековното мъчение побиване на кол, снабдена за камуфлаж с пълна или частична упойка, тя остава непроменена вече столетие. При несръчно боравене с инструментариума, пациентите свидетелстват за тежки следманипулационни ефекти: кървене, болка, дискомфорт, не веднаж се е стигало до нанасяне на по-трайни увреждания.
Отказът да бъдеш подложен на някоя от унизителните, мъчителните, остарелите диагностични процедури веднага те изхвърля от клиничната пътека, че и от болницата...
Ами тъй...да се съобразява с душените нагласи на пациента си, да му помага да се саморазгадае, да го настройва да разбере себе си, това не се смята за професионално задължение на днешния тясно профилиран лекар. В неговия свят за пациента е отделeно място на послушен профан, който и да се измъкне осакатен, трябва да мълчи, потънал в благодарност. „Едва те отървахме от гроба. И на това да си благодарен!“ Не дай си боже да възразиш, да изкажеш съмнение...В такива случаи медицинските мистификатори имат своя любима реплика: „Ти какво разсъждаваш, да не си лекар. Слушай и не питай!“
Близките често пригласят в хор: „Да-даа...само докторът знае, той каквото каже!“
В рецептата и хапчето, произлизащо от нея, също е вграден тоталният храмов култ. „Никакво самолечение, никакви билки, кристали, аромати, пушеци, лапи, музики, хармонизиращи строфи, цветове, молитви и други глупости. Ей това е хапчето, което ще те изправи на крака, ще прогони болката. Ако не стане – скалпелът! Ако и след него оздравяването не дойде, значи така ще е. Медицината е до тук!“
Твърди се, че Хипократ е извел медицината от храмовете, но в много случаи и при много днешни лекари, излезли на разходка по клиничните пътеки, тя си е останала там. Изискването за сляпа вяра и преклонение пред авторитета на науката и клиничните мантри– това са позволените духовни настройки на един гражданин, дръзнал да изказва съмнения под купола на Белия храм. Неговите знания и разбирания за света и природата изобщо не са важни за лекуващия лекар. Те трябва да бъдат изоставени в съблекалнята, независимо до какви вътрешни противоречия това би довело.
Не казвам, че няма изключения, често те са и трогателни, но общо взето днешната медицинска практика изключва взаимодействието със съзнанието на пациента, разгадаването на катаклизма от сблъсъка на духовно-природните сили в организма му, от това, което той знае за себе си и от това, което получава като въздействия.
Така, попадайки в страданието си на единственото възможно място (избор няма, избор не е предвиден!), пациентът стиска в ръка отдавна купената си индулгенция за здраве (здравна осигуровка), която в никой случай не е задължително да му стигне при срещата му с боговете.
Отражението на това безсилие, допълнително разболяващо душата на страдалеца през вековете, е усетено още преди пет века от Парацелз (Теофраст Бомбаст фон Хоенхайм 1493-1541), родоначалника на природната медицина в немскоговарящите страни. Той въвел друго, свое поведение спрямо пациентите.
Пътувайки по цяла Европа пеша или на кон, с каруца или лодка, той лекувал хората по пътищата. Спирал се без докторска мантия, барета и ланец, но прилагал други знания, различни от официалните. Например знанието за вибрациите на отделните органи и резонансното им акордиране спрямо околната среда, Земята, планетите и Вселената. Успехите му били така изненадващи, че година след година славата му между народите нараствала, докато се сдобил най-накрая със званието доктор-чудотворец. В същото време уседналото лекарско съсловие го обвинявало в шарлатанство и го наказвало с омраза и презрение. За да не бъда обвинен в едностранчиво тълкуване на неговата биография, ще цитирам редове от нея, излезли под перото на двама днешни немски медици.(1-307)
„Действително Парацелз бил във висша степен отцепник сред медиците от своето време...Колегите си, за които познанията на Хипократ не означавали вече нищо, той наричал „лечители шарлатани, пънове, измамници на хора“, които мислят само за собствената си кисия. Дори обвинил някои от известните светила на медицината, че пълнят гробищата със своето „убиване“. Негова е запазената до днес фраза: „Много господари и крале умират преждевременно, защото техните лекари им помагат повече да умрат, отколкото да живеят.“
И аптекарите превърнал в свои врагове, защото ги характеризирал като съучастници на докторите и производители на „мръсни лекарства“...Нахлувал понякога в аптеките им и изхвърлял бурканчета и стъкленици...Обвинявал ги в липса на знания, алчност за пари и морална ограниченост, каквито изграждали и картината на лечителската професия. Медицината била достигнала своята най-ниска точка... Парацелз ругаел срещу извратения дух на времето и оплаквал ужастната съдба на бедните, невинни жертви...Прекалено силно бил обзет от желнието да реформира медицината и да проправи пътя на същинското хипократова учение...Той първи в тази епоха възприел човека като отражение на космоса, който се формира като индивид вследствие въздействието на звездите и земята, климатичните условия, наследствеността и собствените представи...“
Но стига толкова. Нека цитираните редове бъдат все пак едно малко възмездие за стотиците увредени не само и не толкова от лекарски грешки днес, но и от хилядите излишни операции. Нека тези думи бъдат и едно удовлетворение за малцината хирурзи, които тайничко спазват старото Хипократовото правило: „Не е истински лекар този, който лекувайки не се съобразява с движението на небесните тела! Не докосвай със скалпел онзи орган, през чиито зодиакален знак преминава в тези дни луната!“
Разбира се и това звучи смешно на високообразования днешен лекар, който винаги е подминавал астрофизиката като „бабини дивитини“. И да искате, не можете да откриете нито една медицинска статистика върху успеха на операциите при благоприятните отстояния на планетите една от друга. Съобразяването с честотите на космическите лъчения, пристигащи към Земята и проникващи дълбоко всичко живо и неживо, включително и болния орган, е Хипократова глупост, той да си ги следи и да си ги спазва. Така се погубват една след друга опитностите и достиженията на древните лечители. Хилядолетен опит е обезсмислен и изхвърлен на бунището...
И тъй, пациентът на медицинската мистификация поколение след поколение е бил възпитаван в мълчание, непротиводействие и неучастие в собственото си оздравяване, докато накрая е бил превърнат в безволева жертва на духовно-здравна нищета. Тя има и математическо изражение – все повече пари за все по-малко здраве. Измъкването от тази яма ще ни предложи навярно една бъдеща интегративна медицина. Тя не само ще позволи, но и ще насърчава страдащия в обучението му, ще го издига до себе си в акта на оздравяването. Профилакториум-училище, болница-университет, ето две възжелани оздравителни заведения на бъдещето. Защото голямата истина за медицината е, че никой никого не може да излекува, че много хора оздравяват въпреки лечението си, че то зависи най-вече от възможностите на организма да се самосъхрани посредством самовъзстановяване и саморегулиране. Да, може да му се помогне, да се подкрепи в изправянето, да се засили в импулсите му за хармонизиране, но ако той не покаже достатъчно издържливост и ако не са му останали наличните резерви, за него помощ няма. Затова – отдалеко, че да е леко.

Емил Елмазов