ОСМИ ЕПИЗОД
09 януари 2018 07:59Подготовка за фестивала "ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕ" в Габрово, 27-28 януари
Има една билка, която често се среща да расте върху ръба на пропастите. Ако попаднете в България, на пролома между гара Септември и Велинград и се изкачите горе, при венеца от скали, надвиснал над железопътната линия, ще разпознаете растението като едно лилипутче от света на папратовидните. Най-големите от тях достигат до 25 метра, неговото стръкче е само 15 сантиметра.
Родословно му дърво изглежда така:
Разред Папратови
Семейство Многоножкови папрати
Род Крехка папрат
Род Нефродиум
Род Многоредник
Род Женска папрат, Безщитник
Род Волски език
Род Изтравниче, Страшниче
Чичовци и лели, дядовци и сестри, тук всички са растения-лекари и вражали. У нас се срещат почти 50 вида папрати — в горите, по скалите, в езерата и блатата, един от друг по-именити. Народните лечебни практики врят и кипят от тях.
Образи на растения
(Внимание! Опознаването на цялостния образ и характер на билката и концентрацията върху полезните й свойства по време на употребата й увеличава многократно силата й на въздействие.)
СТРАШНИЧЕТО
Asplenium trichomanes L.
Надземната част или стръкчето (Herba Trichomanis; Herba Adianti rubri).
Aнглийски — Maidenhair Spleenwort, Pуски — Костенец волосовидный, Френски — Capilaire, Немски — Brauner Streifenfarn
Надземната част на билката, по-рядко корените, се употребяват в нашата народна медицина против уплах, откъдето идва българското име на растението. Но да кажеш това и да спреш, по-добре нищо да не си казвал.
Как ли е избрало страшничето ръба на пропастта за свой дом, как ли му е удобно да се захваща тъй, че през целия си живот да виси над една бездна спрямо неговите рзмери, да се вглежда в дълбината й и да събира в себе си сили срещу страха..?
Понякога си мисля, че Живата земя раставя растенията си на определени свои места-учители, за да ги учи на определени неща-полезности, та когато на хората им потрябва помощ , растенията-лечители да са готови научени и да помогнат според това, което Земята им е предвидила.
Силите и импулсите, които страшничето култивира в себе си, могат да се проникнат в човека, могат да укрепят мислите му, нагласата му, да преобърнат поведението му, ако той се научи как да ги извлича от растението. Не е лесно, но затова му е дадена най-вече волята, а на растението – най-вече издържливостта, устойчивостта, а от там и лековитостта.
И тъй, най-простичкото:
15 г ситно счукани стръкове от страшниче се заливат с 600 г вряща вода. Изчаква се да се охлади до телесна температура, прецежда се и се пие по 3 лъжици дневно след хранене.
Но простичкото свършва до тук. Приемането на топъл воден екстракт от страшниче би трябвало да се съпровожда със спокойно вглъбяване в картината на живото растение и нейното динамично развитие. Ето, то носи спорите си от долната страна на листата, обърнати към земно-лунното, към влажните скали и речни корита, към подгизналата почва. Но за разлика от мъховете то е там, на прага, от който папратите ще преходят към полово размножение, а след тях еволюцията ще подари на растенията и цветния прашец. Облаци от цветен прашец са открити да се движат километри нагоре по посока към Слънцето. На там сякаш е потеглило и страшничето. За разлика от своите ближни-папратовидните, населени из блатата и по ливадите, то се е устремило нагоре, към зъберите, в цепнатините на скалите, като състезател бегач, който е хукнал преди стартовия изстрел. В този избор на местообитание страшничето сякаш се стреми да наподобява онези папрати, които излъчват спорите си, преминавайки към полово размножение. Да, не става дума за разпадане на спората от вятъра или от презряване, а тъкмо за излъчване. Сякаш волево, сякаш с разбиране за това, какво следва в еволюцията. Невероятен прогрес в развитието на растенията е преминаването от лунната към слънчевата вегетативност. Точно това му трябва на страдащия от паническо разстройство. Да прекрачи от душевната свитост и хладина към духовната проява на Аза, към топлата слънчева активност. И то да стори крачката преди да е отекнал изстрела на антидепресантите.
И тъй, отпиваш глътка от чая и със затворени очи тръгваш по козите пътеки нагоре към венеца на пропастта. Спираш се чак при страшничето. Знаеш, че не трябва да поглеждаш надолу, ще ти се завие свят. Но не можеш, поглеждаш все пак. Само че не виждаш нищо, защото облаци от цветен прашец прииждат отдолу и ти закриват пропастта...Като летящо килимче са, върху което можеш да стъпиш и да не пропаднеш.
Ако въображението ти е отслабнало, ако концентрацията все още ти е трудна, тогава няма как, ще прибегнеш до синергитичния ефект между страшничето, игликата и няколко други растения в следната билкова смес:
ЛЕЧЕБНА ПРОГРАМА НА ЕЛМАЗОВ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Чай при страхова невроза
Страшниче 10 г.
Валериана – 21 г.
Маточина – 13г.
Розмарин – 11г.
Иглика цвят 11 г.
Мащерка 13 г.
Жълт кантарион – 21 г.
Две супени лъжици врят в 500 мл. вода 10 мин. Охлажда се и след прецеждане се изпива на три пъти през деня преди хранене.
Синергизмът между тези растения ще подкрепи волевата представа за оздравително издигане.
За засилване на въздействието в този чай трябва да се добавят и две тинктури. Едната – водно-спиртен извлек от куркума, а другата – от маточина, глог, валериана и мента.
Тинктурата от куркума (Tinct. Curcumi) се приготвя в стъклен съд, напълнен до една трета от обема си с брашно от корена на куркума и допълнен с водка, домашна ракия или спирт за вътрешна употреба 60%.
Смешен ли ви е начинът, по който ви предлагам да приемате този чай ведно с мислено съзерцание! Да ви напомня, че Фините нива на битието съществуват около нас (доказано вече хиляди пъти) и да не се съобразяваме с тях, да живеем и в леченията си така, както до сега, нищо да не чуваме и нищо да не виждаме, си е началото на пълното ни поражение. Прагматиичният реализъм на материалното, на видимото, е достигнал предела си. Цивилизацията може да бъде спасена само посредством духовността. За да я приложим, за да оздравеем от неврозите, ни е нужен контактът с Финните светове. Лечебните растения ни го осигуряват посредством внимателното разчитане на примера на живота им.
Емил Елмазов
Снимка: Блог Късна пролет