ПОВЕЛИТЕЛЯТ И ПОКЛОННИКЪТ - ВТОРА ЧАСТ

08 януари 2018 10:48

Седми епизод от
подготовката за Фестивала „ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕ“ ,
Габрово – 27-28.01. 2018

ПОВЕЛИТЕЛЯТ И ПОКЛОННИКЪТ - ВТОРА ЧАСТ

„Московските изследователи от отдела за теоретически проблеми на Руската академия на науките провели изследвания за начина, по който растенията възприемат човешкото отношение посредством словото. Избрали двете крайности: проклятие и молитва. Изследването започнали със семена на растението арабидопсис, което е добре известно на биолозите. Резултатите от въздействието на проклятието върху семената ги смаяло. Словесната обработка на арабидопсиса се оказала подобна в последствията си на облъчване с 40 000 рентгена. От такава доза се разпадала молекулата на ДНК, разсипали се хромозоми, объркали се гените. Същото се случило и след проклятията, изречени от учените. Повечето от семената загинали, а при останалите, които поникнали, започнали чудовищни мутации. При това се оказало, че резултатите не зависят от височината на гласа при изричане на страшните думи. Изследователите викали, говорели, шепнели – във всички случаи разрушителният ефект бил еднакъв. Предизвиквала го не силата на звука, а смисълът на изреченото, тоест онези торсионни полета, които възниквали при произнасяне на проклятията..."(2-19)
Учените продължили натътък и провели другия опит. Зърна от пшеница, били облъчени с 10 000 рентгена до разкъсването и разбъркването на ДНК молекулите хромозомите и гените. После ги подложили на въздействието на благословение и страстна човешка молба да оживеят. И семената покълнали, тръгнали нормално да се развиват, макар в контролната група по-голямото количество да загинало...
„Стигнахме до извода – заключил академик Гаряев, ръководител на изследователския отдел, че човешките думи могат да бъдат и спасителни, че те действат не само на тези, към които са отправени, но и на всички слушатели, които са наоколо... И още, самият ти можеш да бъдеш дотолкова здрав, доколкото доброто преобладава над злото в твоите мисли и действия...“ (3)
Богомилите биха казали доколкото изграждащата сила преобладава в действията ти от разрушителната сила.

Въпросът в човешката вибрационната фитотерапия е как да добавим от силите на растението към нашите. И неговите и нашите са вътрешно структуриращи, външно моделиращи, възпроизвеждащи и т.н...При правилно подбрано растение ( което напомня на заболелия орган за изначалната му честота) ще получим и наслагване на енергийни същности – растителните върху органовите. Така ще „акордираме“ органа, като надмогнем изместените обертонове, които болестта е изтикала към дисонанс. В света на високите вибрации едноименните заряди се привличат. Точно обратното е в материалния свят.
Да дадем пример с копривата. Тя „знае“ как да се справи с желязото, за да го превърне в органично, в „живо“. Човешкият организъм, в състояние на анемия, е забравил как да си го усвоява от храната. Болестта е изтрила присъщия код. Когато приемаме копривата под формата на чай или добавка, правим го със съзнанието, че си добавяме от нейното желязо. Истината е, че то е смешно малко, само 0, 03 % от теглото й, но получим ли желания ефект, можем да кажем, че тя е „припомнила“ на организма ни и даже му е добавила нещо в знанието как да преорганизира метаболизма си, за да задържа в дейността си този елемент. Това копривата е сторила не само посредством биохимичния състав на своята тъкан, а посредством наслагването на информация от етерното си тяло към човешкото..
Толкова по първото мое обяснение защо билките не действат или не достатъчно помагат на някои хора от групата на Повелителите. Защото за тях той е несимптичен обект без резонансна нагласа или в най-добрия случай – същество от един свят, който им е безразличен.
Сега по второто обяснение. Възприел съм го, навлизайки в постулатите на квантовата физика. Преселилите се там учени, пребивавали до скоро в Нютоновата физика твърдят, че:
2.Всяко събитие има много потенциални възможности за проявление, но реалното осъществяване в материята все пак зависи от нагласата на наблюдателя.
В клиничната медицита ефектът плацебо се регистрира не като отчетливо доказателство за това, но как да не го споменеш точно тук! Няма нищо, пък става нещо! При 35% от случаите се проявява. Твърдя, че тези щастливци не са Повелители по душа.
Ако вие имате повече обяснения, приложете ги, за да продължим нататък.
И тъй, въпреки мъдростите на древността и всички днешни достижения на квантовата физика Повелителят все тъй не може да се съгласи, че всичко живо и неживо е свързано в едно, че Земята е същество, че с нея трябва да се отнася духовно, както с ближния си. Мислейки за себе си, той все още не е на ясно, че трябва да мисли и за планетата, държавата си, града си, за ближния си. Той не разбира медицинския смисъл на зависимостта между общество (жива същност) и човек (жива същност), нито пък може да приеме, че в нездраво общество няма как да има здрави хора. Разсмиват го идеите на един академик Борис Болотов, че когато човек лекува човеци, трябва да знае от какво е болна държавата. Иначе как да спаси от болести хората, които живеят в нея(4-13). Ако тя вибрира дисхармонично, каква хармония може да се очаква от пациента, който е сгъстил с тази дисхармония кръвта си. И кръвта има памет, като водата. И тя се зарежда и презарежда всеки ден. Но политиците отдавна не са лекари, не са! Заели са отсрещното място – на вирусите и бактериите. Тепърва ще се търси антибиотик за тях.
Тук Повелителят направо ни се смее. Уж е технократ пък не иска да приложи в мисленето си Вибрационната теория, дело на физици. Дали не остаряваш, Повелителю? Дали не овехтяваш?
Ние, Поклонниците искаме от теб да разбереш ясно и просто, че всичко на този свят е свързано, че е едно. Че каквото, когато и където се случи по Земята, то също се случва и в твоето лично духовно и физическо пространство. НА ТОЗИ СВЯТ НИКОЙ НЕ Е САМ И НИКОЙ НЕ ЗАВИСИ САМО ОТ СЕБЕ СИ. Тялото, в което живеем, наречено планетата Земя, зависи от всички ни, всеки го руши, всеки го възстановява. Ти от кои си? Ако съседът е болен, дали и ти нямаш вина за това? Кметът, метачът на улицата, говорителката от телевизионния екран, министър-председателят дали не са също участници в драмата на съседа?!
След Хермес Трисмегист хиляди пъти е повтаряно, че каквото е горе, това е и долу, каквото е вън, това е и вътре. Тривиалното следствие – болестта ни днес може да бъде отзвук от начина ни на живот, от наследени навици, но и от колективна или родителска вина, а някои наши действия като нищо ще се окажат причина за поредната епидемия...
Повелителят мълчи.
Ясно, с Теоремата за реципрочността той няма да се главоблъска и занапред. „Каквото извърша с другите, независимо кога и къде, извършвам го и със себе си. Каквото ги виждам да правят, правят го със света и с мен! Когато въздигам нещо, въздигам и себе си, когато сривам нещо, сривам и себе си!“ Не, според него това е глупаво, невярно. В Закона за Единния организъм той съвсем убедено не вярва и изобщо такива измислени закони не го вълнуват! В съзнанието му все още не се е закрепила дори най-древната но неовехтяла представа, ако щете мисъл-форма на Поконника: в Единния вселенски организъм отвън е Макрокосмосът, Вселеночовекът и в него, вътре, съвсем подобният Микрокосмос, Човековселенът. Като бубини на трасформатор са. Едната усвоява полето на другата и го превръща в насочен поток от електрони, пък може и в други полета. Обратното също е част от невидимата действителност.
За жалост или за радост, не знам, Повелителят на Майката Земя, който извлича от нея толкова, колкото си поиска, е здравословно сразен. Неестественото някога състояние на болест „боледуване цял живот“ днес е всепризната реалност. Раждаш се, за да се лекуваш. Щастливият, здрав живот е само един вероятен, страничен продукт, предоставян на малки порции – между две ваксини, между два прегледа, две болници, между две операции...
Така ли е и с ПОКЛОННИКА, не е ли окован и той в тази верига на многострадалност? Доколкото е обвързан в битието си с ПОВЕЛИТЕЛЯ – да, но той намира спасение за себе си и донякъде за жестокия си събрат като го дърпа, тегли и влачи след себе си, далеч от бетонната и духовна пустош, както сам е теглен, дърпан и влачен обратно към нея. По-различната нагласа на съзнанието му помага в този къртовски, Сизифовски труд. Помага му и съхраненото умение за общуване със зеления свят. Там той влага сериозни усилия.
Конкретно...като отвори пликчето с надробена билка и го изсипе в чайника, Поклонникът не си мисли, че вече е свършил кой знае какво. Той не очаква моментална физиологична полза от нещо, което изглежда като суха, нарязана трева или още по-неразбираемо – като кафяво-зелен прах, спиртен или маслен извлек. Напротив, той харесва процеса на сближаване с растението, той бърза да пита за въздействията на духовно и умствено ниво, да си представя, да проучва и да изгражда в себе си образа, свойствата, характера на билката, с която ще общува месеци наред. (Сприятеляващите се хора също си разказват един на друг мигове от дасегашния си живот.) Липсата на отношение към сферата на живия свят не е характерна за него, затова пък концентрацията и повеждането на мисловната му енергия в желаната посока е вече началото на неговата победа. Контролиране на вниманието и потопяването му дълбоко в същността на Невидимото го води към негови лични откривателства и прозрения. Тогава едва душата му затрептяява в резонанс със Световната душа. Обратното води Повелителя до поражение. При него срещата със „зелената вибрация“, среща, която би му осигурила пълноценен земен живот, все още не се е състояла. Той все тъй иска ДА ИМА, ДА ПРИДОБИВА и ДА ПОТРЕБЯВА материални същности, бе значение как се съотнасят стремежите му към смисъла на Невидимото, което стои зад тези същности.
Живеем във ремена на духовното раздалечаване на ПОВЕЛИТЕЛИ и ПОКЛОННИЦИ. Техните възгледи и противопоставяния отдавна нарушават мирното духовно съществуване на планетата, но днес конфликтът им започва да разболява обществата.

Продължението - утре.

Емил Елмазов

Прочетете още...

ЕРЕМИЯ ПРАЗНИК

АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА

ОШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ПРИ АЛЕКС ОРБИТО

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

ИЗЦЕЛЯВАЩАТА ГЛАГОЛИЦА - ДОБРИЯТ ДУХ

УПОВАНИЕ

ЛЕСНОТО РАЖДАНЕ, БИЛКИТЕ И ГЛАГОЛИЦАТА

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ЕМИЛ  ЕЛМАЗОВ - ЛЕЧИТЕЛЯТ НА ДУШИ

ЛЕК ПЪТ, МАЙСТОРЕ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ