ЗДРАВЕНОСНАТА ВОДА

06 януари 2018 11:13

Подготовка за Фестивала „ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕ“ в Габрово, 27-28 януари в Габрово

ЗДРАВЕНОСНАТА ВОДА
Наливам си в кристална чаша изворна вода. Излизам с нея в градината под утринното слънце. Изричам над водата изписаните по-долу строфи за болката. Шепнешком. Да не чува умът ми какви ги вършим с душата. Отпивам, намокрям лицето си. И усещам как всякаква болка от вчера изтича през босите ми крака в тревата под мен. Радвам се на това чудо. Моля се да се запази силата на ТАКА ПОДРЕДЕНИТЕ ДУМИ. Не знам как ми дойдоха. Осъзнах, че мога да създавам семантично поле, което да преподрежда молекулите на водата. Да я превръща в обезболяваща, после – в здравеносна. Всеки може. Дали това не е срещата ни с онази частица от Бога, на която е отредено да живее във всеки от нас. Сигурно някъде по света се ПИШЕ ПОЕЗИЯ, С КОЯТО СЕ променя структурата на ВОДАТА. Защо и в моята градина да не се прави това. И във вашата. Някои строфи в Библия са непрекъснат опит да се създават здравеносни образи във водата, която след необходимо, уточнено във вековете припяване над нея ще се нарече светена.
Осветяването на водата е действие, което можем да учим всеки ден и от уроците на Единното Най- висше Незаличимо Божество – Майката природа. Тя пуска с гърлено бълбукане водата от планинските извори, насуква я на мелодични поточета, навърта я в шумящите вирове, където я кара да хълца и да се върти наляво или надясно, да обмива корените на водните растения, да поема сили от камъните –кристали, да запомня вселенската хармония, донесена от слънчевите лъчи и да бърза надолу към хората, които да отпият от тази божествено оркестрирана звукова амброзия..
Учили сме го това и ще го учим в часовете по прозрение. Било е и ще бъде.
Живее ми се така, говори ми се само така сякаш постоянно осветявам вода.

 

НЕ ВЯРВАЙТЕ НА БОЛКАТА

Какъв е този ден -
дано да продължи година.
Дали съм аз или не съм -
отмина болката, замина...
Птица прелетна била.

Не вярвайте на болката - с крила е.

А бях я скътал в мисълта,
със нея някак си да се сдобря,
пък тя отведе ме в леглото -
да нямам друго на света,
да ме върти на колелото.

Не вярвайте на болката перната!

Все има нощ една,
в която се разпадаш на частици.
И тъкмо се разтваряш в пустошта,
Разсипваш се във извор като рой искрици.
От себе си отпиваш, туй ли е Смъртта?

Но зад гърба ти: гра-гра-гра
и две отлитащи крила. Граблива болката била...

И после в нова сглобка се явяваш.
Заспал си - някаква развалина,
а като лотос в злато пак изгряваш.
Не вярвайте на болката, повикайте съня,
безсмъртните частици, който пренарежда.

Аз ли съм? Не съм ли аз?
В каквото си повярваш! ...Казва се надежда.

Благодаря ти сън, благодаря ти утро,
че нови дни във радост ми отреждаш.
Заспали хора - много на света,
приспали болката - малцина.
Ала блажен е този, който ще рече:

"Аз вярвам в вярата, че още ще ме има!..."

Емил Елмазов

Прочетете още...

ЕРЕМИЯ ПРАЗНИК

АНГЕЛИКА-АРХАНГЕЛИКА

ОШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО ПРИ АЛЕКС ОРБИТО

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XIII (край)

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XII

СИБИРСКИ ЛЕЧЕБНИК XI

ИЗЦЕЛЯВАЩАТА ГЛАГОЛИЦА - ДОБРИЯТ ДУХ

УПОВАНИЕ

ЛЕСНОТО РАЖДАНЕ, БИЛКИТЕ И ГЛАГОЛИЦАТА

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част III

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ - част II

БОГОМИЛСКИТЕ СХВАЩАНИЯ

СЛЪНЦЕГЛЕД

Очаквайте: ПАЗАЧЪТ НА СТИХИИТЕ от Емил Елмазов

ЛЮБОВНА ПОЕЗИЯ от ЕВГЕНИ ЕЛМАЗОВ

ЕМИЛ  ЕЛМАЗОВ - ЛЕЧИТЕЛЯТ НА ДУШИ

ЛЕК ПЪТ, МАЙСТОРЕ

ВСЕКИ Е СВОЙ СОБСТВЕН ЛЕЧИТЕЛ