Болката

В един филм, където ранена от куршум в стомаха африканка, бягаща от войната, гладна, изтощена и загубила всичко, трябваше да бъде оперирана без упойка. По време на операцията преводачът я попита има ли болки. Тя отговори – не, мисля че съм само много гладна.

Болката разкъсва тъканта на съществуването. Нейното физическо измерение е познато на всеки. Нейното духовно изпитание е привилегия на малцина. Като всеки обикновен човек, знам, че в болката има една повратна точка – моментът, в който вече не си участник, а наблюдател. Точно тогава можеш да усетиш нейния смисъл и да избереш начина по който да общуваш с нея. Някои се предават, други започват битка, трети се чувстват жертва, четвърти се озлобяват, пети се самосъжаляват, шести се оставят тя да ги пречисти, защото всяка болка е катарзис, изпитание на собственото ти Аз и едно ново начало, пореден шанс, който Природата ни дава така щедро, а ние така лекомислено пропиляваме.

Болката може да е внезапна и краткотрайна и да те остави без дъх. След нея се чувстваш като новородено, което трябва да се учи тепърва да диша. Може да е дълга и досадна като трън в петата, докато не се осмелиш да я погледнеш в очите, вместо да бягаш от нея. Може да е като дрога, от която не искаш да се откажеш, защото ти дава власт над околните.

Първо правило – не изпадай в паника. Болката се храни от страха.

Второ правило – вслушай се в тялото си, намери точката на най-силната болка и се концентрирай там, засили я и след това рязко се отпусни и я остави да изчезне все едно е бучка захар, разтворена в чаша чай.

Вдишвайки дълбоко, докосни пръстите на двете ръце и издишвайки бавно, разтвори ръцете си, все едно отдаваш болката навън.

Трето правило – намери начин да отвлечеш мисълта си от болката – тя най-често се състои от спомен за предишна болка и страх.

И помни – тя е продукт на твоето тяло и ум, но господарят си ти!

Надя Димова