АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА

Растителна алхимия
ПРОВЕРЕТЕ СИ БИЛКАТА
Забравете поне за минута справочниците, те се занимават с биохимията и до тук. А светът отвъд видимото е толкова красив и подреден!

АЛХИМИЯ ОТ БОГОМИЛСКИ ВРЕМЕНА
Позволете ми да ви демонстрирам една полезна опитност от растителната алхимия на Средновековието. Тя би ви послужила, ако пожелаете някога, подобно някои от богомилските врачове, да проверите дали едно растение или смес от растения ще ви подействат благоприятно в определен сезон и на определена географска ширина, при наличните небесни констелации, в реалното обкръжение от хора, излъчвания, въздушни течения, употребявани храни, води и т.н.
Тук трябва да имаме съзнание, че с този алхимичен опит заместваме загубената си отчасти интуиция. Да бихме я имали тази интуиция в достатъчна наличност, да бихме могли да я ползваме с достатъчна сигурност, не би ни било нужно да се туткаме в алхимичната лаборатория.
И тъй, какво всъщност правим? Искаме да избързаме много, да изпреварим реалното време и да надникнем в резултата на един по-продължителен, протяжен в дните процес. (Приемането на екстракта от билката и въздействието му върху оргаизма ни.) Така ще сме сигурни, че има смисъл да предизвикаме изобщо протичането на процеса в реално време.
Добре, да се заемаме за работа. Едно животно би взело решение само с едно помирисване. Ние – не можем! Ние трява да помислим, да поработим. Издигайки се в интелекта сме загубили инстинкта.
Първо ни е нужен огън или мъжкия принцип. За алхимиците СЯРАТА ИЛИ СУЛФУРЪТ са понятия, които представят активните свойства и форми. В материалният свят тези свойства се изразяват като възпламеняемост, корозивност, действеност и т.н. В духовния - това всъщност е творческия Огън- ГОРЕЩ, СУХ, МЪЖЕСТВЕН, ЧИСТ, ОРПЛОДОТВОРЯВАЩ. Ето, да го представим лабораторно с този пламък.
Сега да си осигурим женския принцип. В алхимията МЕРКУРИЙ е пасивният женски принцип. В света на материята качествата му се изразяват в мекота, ковкост, текливост, изпаряемост. В духовния свят - това е ПЛОДОНОСЕЩА И ОПЛОДОТВОРЯЕМА СЪЩНОСТ. Женска и мокра, Ей тази вода нека бъде нашият Меркурий, оплодотворяема същност, а като елемент на нейна плодоносеща същност ще заложим ей това растение, за която искаме да проверим дали ще поникне и дали ще намери благоприятни условия да разцъфти там, в нашето вътре, в почвата на нашия организъм.
Ако се изразим по-съвременно, проверяваме дали растението резонира вибрационно с нашето моментно състояние, с нашия индивидуален вибрационен код.
Остана да затворим триъгълника, фигурата на съзиданието, като добавим СОЛТА. Без нея няма да протече реакция, нито ще се осъществи трансформацията на растителната същност.
СОЛ – алхимическата космология ни говори, че СОЛТА, само тя и единствено тя като принцип съдейства да се съединят МЕРКУРИЙ и СУЛФУР. Солта като обобщен термин може да се отъждестви с всичко, което кристализира. Според мнението на древни учители тя е изходно вещество за всяко сътворение, доколкото всяка материя може да се сведе до солеобразна форма.
Ние тук ще използваме сода бикарбонат. И ще оставим Меркурий под въздействието на Сулфура, като ще очакваме СОЛТА да катализира взаимното проникване на двете начала, преобразуването им в нещо трето от по-висш порядък.
Скоро ще получим резултата. Важното е да следим течността. Ние участваме с нашето волево наблюдение. Предизвикваме физическия вакуум с нашия въпрос: да или не? Това е алхимичното в тази иначе химическа реакция! Сега ще станем свидетели на брожение, разпадане на молекулните формации, разхвърчаване на атоми, отцепвания на електрони, протичане на йонни потоци. Пред очите ни се извършва метаморфоза, която ще ни доведе до разпад и ново построение.. Съчетано от ОГЪН и ВОДА, активирано от солта на ЗЕМЯ-та новото построение ще изрази същността си като аромат във въздуха, а в качеството на този аромат, на принципа на симпатия и антипатия, ние трябва да открием степента на полезност за организма ни.
Време е да прекратим брожението и да помиришим със затворени очи. Ако този аромат ни допада, значи се срещаме с нещо, което ще ни е полезно при употреба, което ще укрепва преди всичко високите вибрации на съществото ни, ще ни сродява с околния свят посредством силите на резонанса. С други думи от полза ще ни бъде да използваме това растение за вътрешна употреба.
Ако не почувстваме никакъв аромат, растението нито ще ни вреди, нито ще ни помага.
Ако ароматът не ни е приятен – приемът на растението под каквато и да е форма ще смути хармонията ни с околната среда, вместо да я усили.
Ако ароматът ни се стори противен – нека да стоим по-далеч от това растение, независимо какво пише за него по справочниците, в Мрежата или какво ни говори специалиста- гуру.
Много често ще забележим, че ако билката е имала някакъв аромат преди влагането й, сега той е променен, често съвършено друг. Защото в първоначалния аромат и форма на всяко растение можем да открием подписа на природата или нейната идея за създаване на растението, докато в последващия алхимичната операция аромат можем да търсим отговора на въпроса ни - добре ли му е вътре в нас, бунище ли е намерило то там или градина. Готово ли е да отдаде остатъка от силите си за възвръщане на частицата божественост у нас!
Магията е в това, че ако повторим опита в друго настроение, с друга активност на участието си в процеса, ще получим друг аромат. Той може отново да ни допада, но ще бъде друг.Това още веднаж ще ни убеди, че нашето волево участие е решаващо в протичането на един иначе обективен процес.
Това, което ще се случи с растението след неговата трансмутация в „другия свят, в нашия вътрешен рай или ад“, в който ще го пренесем, в новата му форма, в която ще го принудим да съществува то ще изяви още сега, още вън, посредством излъчването на разчетения от обонянието ни аромат.
Така вече ще знаем дали тази билка ще се свърже информационно и благотворно с нашия организъм и дали ще мобилизира в него силата на сътворението. И то - на това място и в това време. И още нещо: когато използвате лечебни растения за вътрешна употреба, не го правете с безразличие или с отврата. Ако стиснете носа си и глътнете с гримаса един чай вие вече сте се увредили вместо да сте си помогнали.
Една забележка:
Медицинската алхимия избягва да има работа с материалните действия на растението -лекарство. Физически въздействия върху физическото тяло тя оставя на обичайното треволечение и предпочита работата върху структуриращите сили на организма.
Но защо размахах тези пламъци и стъкленици тук. За да се опитам нагледно да обясня, че лечебната сила на естествените лечебни средства не винаги е една и съща и не винаги по един и същи начин се отнася към даден организъм. Че тя зависи от годишното време, небесната констелация, околната земна среда и конкретното състояние на човека, който посяга към нея. Затова е нужна алхимичната проверка. Средновековната лечителска практика, когато е била представена в перфектната си форма, винаги е държала сметка, че човекът е вписан във вечно подвижната картина на цялата природа. Че той не може да бъде измъкнат насила от там и с него да се борави като с невключен в състава й предмет. Затова, например, лекарствата за една и съща болест през зимата и през лятото значително са се различавали.
На това обаче не ни учи днешната академична медицина и търговска фармацевтика. Те, двете официални дами, всевъзхвалени за всичките си добрини и всеопростени предварително за всичките си грехове, не съблюдават никакви зависимости които изпитва човек в моментния свят. Звезди ли? Планети, Слънце, Луна, въздействия...? „Ауу, какви са тези глупости. Ще ви пратя на луната да се лекувате...Треви, дървета, енергии, кристали, аромати...аууу. Махайте тези неща от тук или напускайте клиниката...“
Дразнят се двете дами, дори са готови да обвиняват в мистицизъм, невежество, глупост, в някои случаи са готови и да съдят. Такива са техните клади –тихи, но често пъти неистови. Посредством законите, забраните и хулите те винаги са искали да изметат от живота другомислещите противници на техния девиз. А той е: лекарството да е едно и също за милиони хора по всяко време и за навсякъде. Привидно те се кълнат в Хипократ, но неговата идея да се разчете за всеки поотделно при какво господстващото положение на коя планета болестта е дошла, кой орган е засегнала... – не, това не! Билки, които са под влиянието на тази планета ли ще се използват за лечение или билките на срещуположната й - всичко това им се вижда ненужно. А в ерата на компютърните програми тази преценка би могла да става за минути. Ако Хипократ случайно се появи, трябва или да го натикат в психиатрията или те да бягат надалеч!
ЗАЩОТО ДА ЛЕКУВАШ ЧОВЕКА ОЗНАЧАВА НАЙ-НАПРЕД ДА СЕ ПОГРИЖИШ ЗА СЪЗВУЧИЕТО МУ С ОКОЛНАТА СРЕДА, да акордираш лада на душата му в резонанс със светлината, естествените звуци, цветове, аромати и по-високи от тях вибрации на мисълта, прозрението и любовта. Ако ние сме вибрационни същества, което физиката отдавна установи, не е ли разумен подход да се пестят силите на болния като съзнанието и тялото му се довеждат до това, че да не губи той сили в борба и противопоставяне на околният свят. А може и повече – не само да не губи, но и да си добавя от тях в лечебния процес. Това физиците биха нарекли ефект на резонанса. Първо това. Защото няма трайно оздравяване без да въвлечеш в този акт силите на природата, да ги поставиш на своя страна.